Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Кирил Петков и Атанас Атанасов (ПП-ДБ) пряко обвързаха приемането на промените в управлението на ДАНС и ДА "Разузнаване" с евентуалното българско членство в Шенген.
Коалицията обаче се е отказала от по-радикалната си идея за сливане на двете разузнавателни служби (ДАР и Военното разузнаване) една обща структура - поне засега. Това беше и основният повод на ГЕРБ и ДПС да откажат подкрепа за предложенията на Атанасов.
Двамата съпредседатели на ПП-ДБ представиха предложенията си за законови промени.
"Колегите от ГЕРБ проявяват непълна готовност да подкрепят законите в този момент. Надявам се да преразгледат тяхното виждане, защото вярвам, че Шенген е толкова голям приоритет за тях, колкото и за нас. Надявам се да не се изчаква ротацията, за да можем да придвижим въпроса за Шенген, защото идват европейски избори, идват избори в Австрия. ние не можем да чакаме повече, готови сме и се надяваме да ги убедим, че приоритетът Шенген, сигурност и реформи в службите вървят ръка за ръка", каза Кирил Петков.
Той постави като цел влизане в Шенген до декември 2023 г. и призова Бойко Борисов да се ангажира със същата дата.
В Народното събрание вече са внесени 2 проектозакона, подписани от Кирил Петков, Атанас Атанасов и Божидар Божанов - бившия министър на електронното управление.
Основната промяна в законa за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност ще е в премахване на ролята на президента Румен Радев в назначаването на ръководители на ДАНС, ДА "Разузнаване" и ДА "Технически операции", както и главния секретар на МВР.
- При Военното разузнаване Министерският съвет ще отправя предложение за назначаване или освобождаване на ръководителя на службата до президента, само ако кандидатът е офицер от висшия команден състав. Законът позволява на тази длъжност да се предложи и цивилен кандидат.
- При ДАНС, ДАР и ДАТО се предвижда предложението за нов ръководител да идва от Министерския съвет, а изборът да се прави от Народното събрание - не в съгласуване с президента, както досега.
- В 2-месечен срок след влизане в сила на закона, премиерът трябва да предложи нови председатели на службите.
Вторият внесен проект е за промяна на Закона за НСО.
Най-сериозната промяна в него е, че службата за охрана също преминава към Министерския съвет.
- Кабинетът ще избира и освобождава началника на НСО, който сега се определя само от президента.
- Не президентът, а Министерският съвет ще упражнява общото ръководство и контрол над дейността на НСО.
- Заличава се досегашното изискване към ръководителя на НСО за "поне 5 години на ръководна длъжност" в службите за сигурност или за обществен ред.
- Премахнато е и изискването кандидатът да не членува в "коалиции" освен в политически партии
- Сегашният началник на НСО би трябвало да бъде освободен след 1 месец, ако законът бъде приет .
- Въвежда се изискване НСО да се отчита пред парламента на всеки 6 месеца.
- Премахва се специализираният транспорт за кмета на София, който сега е предвиден по закон, а превозът на бивши премиери, председатели на НС и президенти се смалява до 1 г. (от 4, както е в момента).
- Добавя се и изискване за подаване на декларация за имущество и конфликт на интереси от страна на офицерите и сержантите от НСО.
"Министерският съвет носи отговорност, а за да има баланс, изборът трябва да става прозрачно в парламента с изслушвания", каза Атанасов.
Той обяви за "частен случай" идеята си за обединяване на разузнаването и военното разузнаване, които според него имали склонност към "нездрава конкуренция". Засега тази промяна не присъства в проекта за реформа, но Атанасов предупреди, че не се е отказал от прокарването ѝ.
