Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Днес православните християни отбелязват Архангелова задушница – последната от трите големи задушници в годината.
Тя се чества винаги в съботата преди Архангеловден (8 ноември) и е ден, в който живите се покланят пред паметта на своите покойници, а Църквата отправя молитви за упокоението на всички отишли си от този свят.
Архангеловата задушница, позната още като „мъжка“, е посветена на загиналите воини – всички, които са оставили живота си за България. На този ден се отслужват литургии за упокой на душите във всички православни храмове, а по гробищата хиляди хора палят свещи и раздават храна „за Бог да прости“.
Традицията е да се приготвят варено жито, хляб и вино, които символизират вярата във възкресението. В по-ново време се добавят и сладки, плодове или варено месо. Раздава се не само на близки, но и на непознати – като знак, че паметта на покойните принадлежи на всички.
Задушниците са дни на всеобща панихида, когато се почитат не само нашите родственици, но и всички, които вече няма кой да поменува. Те винаги се отбелязват в събота – денят, в който според християнското учение Христос е пребивавал в гроба преди Възкресението.
Архангеловата задушница предшества празника на св. Архангел Михаил – небесния воин и пазител на душите на праведниците. В иконите той е изобразяван с меч и везни – като символ на божествената справедливост, която претегля делата на човека. В народните вярвания Архангел Михаил идва не със страх, а с милост – за да освободи душата и да я поведе към отвъдното.
Архангелова задушница е мост между живите и мъртвите. Това е ден, в който вярата в безсмъртието на душата и надеждата за възкресение надделяват над тъгата.
„Вярващите не умират, а преминават от земния във вечния живот“ – гласи християнското учение, което придава на днешния ден неговото особено значение.
Според българските традиции в нощта срещу Архангелова задушница душите на мъртвите слизат на земята, за да чуят молитвите на живите. Затова някога хората оставяли светеща лампа или запалено кандило, „за да светне пътят на душите“.
