Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Лятото на 2013 г. София е арена на мащабни всекидневни протести заради безумния избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Посланикът на Франция Филип Отие, подкрепен от посланика на Германия Матиас Хьопфнер, пишат отворено писмо, в което поздравяват гражданското общество.
И предупреждават: "Принадлежността към Европейския съюз е цивилизован избор.
Олигархичният модел не е съвместим с него нито в България, нито другаде: той може да доведе единствено до образуването на “държава в държавата”.
Външно министерство - тогава под ръководството на Кристиан Вигенин от БСП - решава да отговори, че "очаква взаимодействието с партньорите да се осъществява посредством утвърдените механизми на диалог и сътрудничество, а не с публикации в медиите".
Лятото на 2025 г. София отново е в режим "протест", защото 12-годишното предупреждение на посланиците Филип Отие и Матиас Хьопфнер вече се е превърнало в реалност - и едно от израженията ѝ е делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев.
Посланичката на Германия Ирене Планк решава да напомни за това с мълчаливото си присъствие на демонстрацията пред Съдебната палата.
А Външно министерство - вече в мандата на Георг Георгиев от ГЕРБ - ѝ отговаря с указания на "представителите на дипломатическите мисии в страната и техните ръководители да проявяват особено внимание и професионална чувствителност по отношение на своите публични прояви".
Открийте разликите.
Аналогиите между двата случая бяха припомнени от самия евродепутат и бивш външен министър Кристиан Вигенин, който с днешна дата по-скоро е тиха опозиция на новата "сглобка" между Столетницата, "Новото начало" и ГЕРБ.
"Каква ирония, точно 12 години по-късно. Не съм допускал, че МВнР някога ще се окаже в същото положение и общо взето по същите причини...поне ги извиках във Външно да си поговорим, преди да правя изявления", пише той в публикация във Facebook.
За разлика от него Георг Георгиев беше предпочел да "се скара" на посланичката на Германия, без да ѝ поиска неофициални обяснения - и тя му ги даде през официалния канал на дипломатическата служба.
През 2013 г., когато мандатът на френския посланик Филип Отие приключи, правителството на Пламен Орешарски демонстративно отказа да го награди с "дежурния" орден "Стара планина", който по това време се връчваше на всички заминаващи си ръководители на дипломатически мисии.
Германският му колега Матиас Хьопфнер напуска България няколко месеца по-късно, когато Орешарски най-после е подал оставка и управлява служебно правителство. За него вече има орден, от август 2014.
В същата година председателят на Младежи ГЕРБ Георг Георгиев е избран за депутат за първи път - едва на 23 г.
Демонстрациите на "самодоволната изолация и надменност" от страна на властта, както ги нарича Румяна Бъчварова в своята критика срещу поведението на Георгиев спрямо Ирене Планк, не се ограничават само с тези два епизода.
Друг френски посланик, който бодеше очите на управлението, беше Етиен дьо Понсен. През 2008 г. дипломатът си позволи да повиши тон срещу българската съдебна система - и то в защита на млад български гражданин, убит от други български граждани на френска територия.
Мартин Борилски, студент по право в Сорбоната, загива в Париж през 2000 г. Множеството улики, събрани на местопрестъплението във Франция, насочват към вина на двама български граждани - Георги Желязков и Стоян Стоичков.
Съдебният процес в България обаче едва не се проваля. Бащата на един от обвиняемите е бивш зам.-ръководител на следствието във Варна, а целият местен съд си прави самоотвод. Делото е изпратено в Шумен, след това във Велико Търново, като на двете инстанции завършва с оправдателни присъди за двамата обвиняеми за жестокото убийство.
През 2009 г. Дьо Понсен присъства лично на произнасянето на присъдата във Велико Търново, като реагира остро на пренебрегването на фактите по разследването. Едва след като той заговори за корупция и натиск върху свидетели и съдии, ВСС реши да провери случая и откри серия от умишлени забавяния и нарушения. Изводът от проверката беше, че "не съдът, а подсъдимите са ръководили процеса".
През 2010 г. делото най-после завърши с осъдителни присъди на двамата виновни.
Наследникът на Дьо Понсен и Отие - посланикът Ксавие дьо Кабан - беше гласът, който през 2014 г. назова "гнилите ябълки" в съдебната власт, още преди "Осемте джуджета" и "Нотариуса" да придобият национална известност.
Дьо Кабан го направи заради опита за отнемане на българските дружества на френски инвеститор "Белведере" с документ с невярно съдържание от съдия.
Това сложи и бавното начало на края на кариерата на Румяна Ченалова, която приключи окончателно след т.нар. записи на "Двете каки" с екс-председателката на Софийския градски съд Владимира Янева.
Днес Ченалова е лице на "Възраждане" и борец против еврото - и може да се похвали, че е осъдила прокуратурата. Българският съд я призна окончателно и напълно за невинна, почти 10 години след сигнала на Дьо Кабан.
