Може ли ерата на Владимир Путин в Русия да приключи и какво следва след нея? Могат ли демократичните сили да се обединят и да направят драматични промени в политическата сцена на страната?
Близо 300 руски политици и активисти от опозицията се събраха да обсъдят тези въпроси в Европейския парламент тази седмица. Форумът в Брюксел, свикан от четирима евродепутати, беше първата подобна среща, одобрена от европейския законодателен орган и идва в момент, в който някои хора в Европа се замислят как точно ще изглеждат Русия след Путин. За събитието разказва британският вестник "Гардиън".
"Това е първият път, когато някой говори за възможността за постпутинизъм. Преди три месеца това не беше възможно. Страните от ЕС смятаха, че Путин ще бъде президент години наред, ако не и десетилетия и десетилетия... Сега възприятията се променят", казва Бернар Гета, френски евродепутат и един от организаторите на срещата.
На нея присъства и някогашният най-богат човек в Русия - Михаил Ходорковски. Той смята, че просто смяната на Путин с друг човек от неговата система няма да промени нищо.
"Този режим трябва да бъде унищожен. Няма друг път към мирно и нормално бъдеще за Русия, за Европа и за целия свят", заяви той, цитиран от изданието.
Руската опозиция отправя подобни призиви от години и често звучи по-скоро като мечтателно пожелание. Сега обаче страната е изправена пред редица санкции, напоследък на територията ѝ се осъществяват и атаки с дронове, които показват вътрешните ѝ слабости. Това навежда много руснаци в и извън страната - дали мястото на Путин в Кремъл е толкова сигурно, колкото са смятали всички.
Андрюс Кубилюс, литовски евродепутат и бивш премиер посочва, че европейските политици, които смятат, че в Русия може да настъпи истинска демократична промяна, са малцинство.
"Ако големите европейски страни не искат да повярват във възможността за демократична Русия, което, признавам, не е толкова лесно да се повярва в този момент, си мислите, че или ... същият режим ще остане на власт завинаги ... или Русия ще се срине тотално", обяснява Кубилюс.
Някои от участниците в конференцията в Брюксел са напуснали Русия преди повече от десетилетие, докато други едва, след като Путин започна войната в Украйна. Много от тях в момента живеят в Берлин, Париж, Вилнюс, Тбилиси и други градове, които приемат руски изгнаници.
Много от тях споделят, че крахът на режима на Путин е само въпрос на време, а не на това дали ще настъпи, пише британският вестник.
"Всеки управляващ след Путин ще бъде значително по-слаб по отношение на легитимността и обществения авторитет ... режимът ще се опита да се задържи на власт, но няма да издържи дълго", казва Владимир Милов, дългогодишен руски политик от опозицията и бивш заместник-министър на енергетиката в началото на управлението на Путин.
Противниците на руския президент обаче остават разделени по въпроса как точно да си сътрудничат и как изобщо може да се стигне до края на ерата на Путин.
От срещата в Брюксел отсъстваха знакови лица, включително представители на фондацията на Алексей Навални. Те са бойкотирали много подобни събития, тъй като смятат, че това са безсмислени разговори. Отсъстваше и Иля Пономарев, бивш депутат, който е и единственият руски парламентарист, гласувал против анексирането на Крим през 2014 г.. Впоследствие той избяга в Киев, където е прие украинско гражданство.
В кулоарите на брюкселския форум мнозина признават пред журналистите на "Гардиън", че някои от дискусиите за това как да се действа в една хипотетична бъдеща Русия звучат по-скоро като вид пожелание. Но някои отбелязват и колко бързо могат да се променят нещата в страната.
"Трудно можем да се замислим, че системата може да е слаба и да ерозира... но ерозията е видима. Тези, които се движат достатъчно бързо, могат да изиграят роля в това. И, разбира се, всеки ще има възможност да загуби и главата си", коментира политологът Екатерина Шулман за ситуацията.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
