Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Битка между две ярки политически фигури, но и между запазването на проевропейската ориентация и позволяването на повече проруско влияние в страната се очертава на извънредните парламентарни избори в Хърватия.
Право на глас имат 3,7 млн. хървати, които избират 151 депутати в местния Сабор, като избирателите в чужбина и представителите на малцинствата гласуват в два отделни от общо 12-те избирателни района.
Вотът трябваше да е тази есен, но по предложение на правителството парламентът се саморазпусна през март и беше решено изборите да се проведат преди тези за Европейски парламент през юни. Според местни медии една от причините за това са опасенията на управляващите, че до есента подкрепата към тях може да падне.
На тези избори един срещу друг се изправят управляващият Хърватски демократичен съюз (ХДС), воден от премиера Андрей Пленкович и лявоцентристката коалицията около президента Зоран Миланович и неговата Социалдемократическа партия (СДП).
Проучванията преди вота дават преднина на управляващите, но без достатъчно гласове, за да управляват сами след изборите.
ХДС разчита на постигнатото през последните 9 години - членство в ЕС, еврозоната и Шенген, за да задържи избирателите. В същото време и партията, и лидерът ѝ са обвинявани в корупция, като в критиките се включва и президенът на страната Зоран Миланович. Острият тон между двамата, който се забелязваше почти всеки ден още преди началото на кампанията, може да е причината за умора в избирателите, отбелязват анализатори.
Ако Социалдемократическата партия и Миланович си осигурят победа, това ще наруши хегемонията на ХДС, който е на власт в страната в продължение на 26 от последните 33 години. Според анализатори обаче би означавало и възможноср страната да се нареди до държави като Унгария и Словакия и да позволи по-голямо руско влияние.
Действащият президент е сред хърватските политици, които са против обучение на украински военни в страната, казвали са публично, че "САЩ и Америка" водят война с Русия в Украйна, казвал е, че не одобрява санкциите срещу Москва заради агресията ѝ.
Амбицията на Миланович е отново да се завърне като премиер на страната (той заема поста между 2011 и 2015 г. ) Въпреки че Конституционният съд му забрани да е кандидат на изборите и участва в кампанията, ако не подаде оставка като президент, той не се отказа, а само изостри реториката си.
След президентските избори на 9 юни Хърватия ще избере и своите 12 евродепутати, а в края на годината по план трябва да се проведат и избори за държавен глава.
Ако си мислите, че гласуваме често, огледайте се при съседите
