Премиер по "домовата книга": Как НС създаде 10 нови проблема, за да реши един

Няма бариера в правото, която политиката да не може да заобиколи. Това явно се е случило и с промените в Конституцията в частта със служебния кабинет.

Три месеца след окончателното гласуване на реформата с мнозинство от 2/3 в Народното събрание - нито една парламентарна група вече не желае да признае "бащинство" върху текстовете, с които кръгът от възможни служебни премиери се ограничи до 10 позиции.

Иронията е, че по време на обсъжданията в Народното събрание няма нито един глас на експерт или политик, който да се изкаже в защита на този подход.

Конституционни съдии, университетски преподаватели и други юристи изрично предупреждаваха, че Народното събрание създава 10 нови проблема, докато се опитва да реши 1 - контрола върху служебната власт.

Въпреки това 165 души от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС гласуваха за това предложение при трите четения на конституционните промени.

Как се стигна дотук? И защо никой не чу предупрежденията?

Предложение 1: Да няма служебно правителство

Първоначалният план на ПП-ДБ от 23 юли 2023 г. предвижда практическо отпадане на служебния кабинет - президентът е задължен да преназначи правителството в оставка, за да може то да организира изборите. Това отнема правото на преценка на държавния глава и запазва текущото управление без обичайните сътресения и "чистки" в администрацията.

Подобен модел на caretaker government съществува в много други страни. Например Марк Рюте е управлявал Нидерландия 4 пъти в качеството си на "служебен" премиер, докато кабинетът му е в оставка или изчаква съставянето на нова коалиция.

Текстът, предложен от ПП-ДБ, обаче не стигна до обсъждане в парламентарната комисия. Според Тома Биков - причината за отхвърлянето му от ГЕРБ е свързана с опасения в противоконституционност. Защото само Велико Народно събрание има право да променя баланса на силите между отделните власти, като отнема правомощия на президента.

Предложение 2: Служебен премиер да се избира между 3-ма кандидати. Ако президентът откаже, ще се намеси Народното събрание

Официалният текст на предложението за промяна в Конституцията за първи път залага три опции за подбор на служебни премиери - председателя на парламента, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ.

При това - ако президентът се забави повече от 7 дни при назначаването на кабинет, предложен от посочения служебен премиер, този състав се избира от Народното събрание.

Още на този етап юристите, които съветват Комисията, започват да отправят предупреждения, че решението не е удачно.

• Правният секретар на Румен Радев проф. Емилия Друмева изцяло оспорва отнемането функции от президента без Велико Народно събрание. Тя обръща внимание и че длъжностите, между които той ще трябва да избира премиер, изпадат в "тежка несъвместимост, а недопускане такава несъвместимост е основно начало на Конституцията".
• Председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев отправя сходна забележка: "Струва ми се, че фигурата на председателя на Конституционния съд е в известен смисъл неподходяща за тази функция, най-малкото защото той има определени функции към Изборния кодекс и като министър-председател, би влязъл в известен конфликт".
• Проф. Екатерина Михайлова потвърждава и добавя, че конфликт на интереси би възникнал и при управителя на БНБ.
• Проф. Пенчо Пенев поставя въпроса какво ще се случи, ако президентът назначи председателя на НС за служебен премиер, а той реши да предложи състав на кабинет, на който Народното събрание вече е гласувало вот на недоверие - парадоксална, но теоретично възможна ситуация.
• Пенев казва и че ако председателят на КС стане премиер, това означава временно прекратяване на мандата на член на конституционен орган. При това се нарушава мнозинството в 12-членна институция, която може да се наложи да се произнесе по законността на изборите.

Конституционният специалист Симона Велева, която е и член на Съвета за електронни медии от квотата на ПП, внася свое становище, в което критикува всяка точка от текста.

• Недопустимо е промяната да се прави от обикновено Народно събрание
• Председателят на Народното събрание е неподходящ по правило, защото представлява орган с изчерпана легитимация (парламент, който не може да излъчи управление)
• Управителят на БНБ и председателят на КС не могат просто да оставят работата си, която им е вменена по закон
• Не е ясно какво ще стане, ако президентът откаже да назначи служебен кабинет, а парламентът не събере мнозинство. Не е ясно какво става, ако посоченият служебен премиер не успее да представи състав на кабинет: "Тогава ще действа старият Министерски съвет, но оглавяван от неполитическа фигура, която не може да носи отговорност за него, нито ще се ползва с доверителна връзка или механизъм да ги освободи"

Предложение 3: Без председателя на КС, но с председателя на ВКС

В началото на декември когато конституционните текстове вече са одобрени на първо четене и предстои съвсем скоро да бъдат окончателно гласувани, Радомир Чолаков (ГЕРБ) дава сигнал, че въпросът за служебното правителство още не е финализиран.

А най-радикалната поправка, която дава правото на парламента сам да избере служебно правителство при отказ на президента, ще отпадне.

"Как да кажа, хората, които имат близки контакти с президентската институция, нека да предадат, че няма страшно, няма да бъдат засягани правомощия на президента", казва той по време на заседание на комисията.

На 14 декември в НС се появява ново "предпоследно" предложение за промяна, подписано от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС:

• кръгът от потенциални кандидати се разширява, като вече включва и председателя на Сметната палата и омбудсмана, плюс заместниците им и подуправителите на БНБ
• на мястото на председателя на Конституционния съд се предлага да се запише председателя на Върховния касационен съд.

Още на следващия ден обаче председателят на ВКС Галина Захарова внася становище, с което изразява "категорично несъгласие" на Върховния съд с това предложение.

• "Председателят на ВКС е една от трите фигури, оглавяващи основните институции на съдебната власт в Република България и олицетворяващи нейната независимост. Въвличането на председателя на ВКС в ролята на министър-председател, който олицетворява изпълнителната власт, пряко противоречи на конституционната повеля,... според която "Съдебната власт е независима", пише тя.
• Захарова казва още, че това предложение "противоречи изцяло на философията на конституционната реформа, която има за цел да утвърди по категоричен начин независимостта на съда...", и т.н.

Предложение 4: Без председателя на ВКС, но всичко останало се запазва

Правосъдният министър Атанас Славов е човекът, който призовава депутатите да се съобразяват с аргументите на ВКС. Всички други варианти, за които има основателни съмнения за несъвместимост, обаче се запазват.

• Доц. Наталия Киселова предлага да се оттегли опцията за председателя на Сметната палата и неговите заместници, защото институцията "осъществява одит върху разходите на държавата и в този смисъл голям част от дейностите, които ще извършва служебното правителство, могат да бъдат след това подлагани от сами себе си на одит - финансирането на изборите, разбира се, е един от тези въпроси".
• Бившият конституционен съдия Румен Ненков твърди, че "няма място дори и за председателя на Народното събрание,... да не говорим, че правим конституционни фигури, и заместник-омбудсмана".
• Бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев задава и серия въпроси без отговор пред Комисията. Кой носи политическата отговорност за служебния кабинет, ако президентът няма право да откаже да го назначи? Какво ще стане, ако президентът не е съгласен с предложения Министерски съвет и реши да "бездейства"?

В залата се чува и още един въпрос:

"И какво правим, ако всички откажат?"

Отговорът идва от Христо Иванов едва след дни в пленарната зала, когато парламентът гласува текст по текст.

• "Тук става дума за форма на конституционно задължение. Тоест хипотезата, че те могат просто така да се откажат от това, всъщност не би трябвало да бъде приложима. Защото, когато оттук нататък се съгласяваш да заемеш някоя от тези длъжности, ти вече знаеш, че потенциално това може да ескалира и до изпълнението на такъв обществен дълг"

Важният детайл е, че нито един от възможните кандидати за служебен премиер не е поемал своя пост в независим държавен орган със знанието, че е един ден може да бъде "конституционно задължен" да организира предсрочни избори.

Димитър Радев и двама от тримата подуправители на БНБ бяха назначени през юли 2023 г. с 6-годишен мандат, преди началото на конституционната реформа.

През юли 2023 г. беше избран и Димитър Главчев за ръководител на Сметната палата за 7 години напред.

Диана Ковачева и заместничката ѝ са избрани на постовете си в институцията на омбудсмана през 2020 г. Още по-рано беше назначен и третият подуправител на БНБ. А зам.-председателите на Сметната палата стоят на постовете си от 2015 г.

Отделен въпрос е недоглеждането на факта, който Кирил Петков подчерта едва сега - "начело на тези институции не трябва има ярки политически лица".

Петима от възможните кандидати са бивши народни представители или министри от ГЕРБ, ДПС и ПП, шестият е бивш член на предизборния икономически екип на ГЕРБ от 2009 г.

Останалите, които не са партийни кадри, а експерти, заемат ръководните си постове от времената на управленията на Бойко Борисов. Дори на лидера на ГЕРБ му стана неудобно от това, че има риск "цялата кампания да мине, все едно ние управляваме".

Който и да се съгласи да управлява държавата за 2-3 месеца, ще трябва да подаде оставка - или Народното събрание да измисли как да го освободи от законовата несъвместимост.

В някои случаи това означава край на сигурна висока и добре платена държавна длъжност, гарантираща години несменяемост.

Президентът Румен Радев видимо се наслаждава на реванша си срещу авторите на промените. А Конституционният съд може всеки момент да ги отмени - ако го поиска.