Правителството на Нидерландия предприе безпрецедентен ход - поема контрола над китайския производител на чипове Nexperia. Министърът на икономиката на страната вече може да блокира или отменя решения, взети от борда на компанията. Причината – Хага смята, че Nexperia създава рискове за икономическата сигурност на Европа и я обвинява в „сериозни управленски пропуски“.
„Решението има за цел да предотврати ситуация, при която стоките, произведени от Nexperia (готови и полуготови продукти), биха станали недостъпни при извънредни обстоятелства“, аргументират се от министерството пред Financial Times.
Производителят на чипове е базиран в Нидерландия и от 2019 г. е мажоритарна собственост на китайската технологична група Wingtech. Преди това през 2017 г. китайски държавен инвестиционен консорциум придобива Nexperia за 2,75 млрд. долара, след като тя е отделена от нидерландския холдинг за полупроводници NXP Semiconductors. Следващата година консорциумът започва да продава акциите си на Wingtech.
Nexperia произвежда чипове, които се използват от европейската автомобилна индустрия и за потребителската електроника. Ходът на нидерландското правителство изостря допълнително напрежението между западните държави и Китай относно достъпа до високотехнологични продукти като напреднали полупроводници и критични суровини. В четвъртък Пекин наложи обширни ограничения върху износа на редкоземни елементи, използвани в различни продукти – от автомобили до вятърни турбини.
Миналата година Вашингтон наложи санкции над Wingtech и обвини компанията, че помага на Китай да придобие чувствителни технологии за производство на полупроводници. След като през септември Министерството на търговията на САЩ въведе нови правила, които разширяват ограниченията върху продажбите и към дъщерни дружества на включените в този списък компании, това засегна и Nexperia.
Напрежението на полето на чиповете, пример за което е и последното решение на Нидерландия, е част от по-широкия технологичен сблъсък, който постепенно се превърна в една от осите на новата глобална конкуренция. В продължение на години САЩ и Китай бяха взаимозависими – американски компании доставяха чипове и оборудване, а Китай беше основният производствен хъб в света.
През 2015 г. обаче Пекин стартира програмата „Made in China 2025“, чиято цел е страната да постигне технологична самостоятелност в ключови отрасли. Вашингтон реагира с поредица от ограничения. Първо дойдоха санкциите срещу ZTE и Huawei през 2018–2019 г., които практически прекъснаха достъпа на китайските компании до американски чипове и софтуер. Последва натиск върху съюзници на Вашингтон като Япония и Нидерландия да ограничат износа на машини за производство на полупроводници, включително най-напредналите системи на ASML.
През 2022 г. САЩ разшириха мерките, като забраниха на американски инженери да работят в китайския сектор без специален лиценз, а Пекин отговори с контрасанкции – ограничения върху износа на ключови суровини като галий и германий, които са жизненоважни за производството на чипове. Последният ход на китайската администрация в този сблъсък дойде преди дни, когато страната обяви, че обмисля забрана на използването на чипове на Nvidia в ключови администрации и икономически сектори.
В същото време досега ЕС се опитва да балансира. От една страна, Брюксел подкрепя американските ограничения върху износа на технологии с военно приложение и блокира китайски придобивания по съображения за сигурност. Пример за това е забраната Nexperia да купи британската Newport Wafer Fab. От друга обаче, Европа се стреми да запази достъпа си до китайския пазар, който остава най-големият за нейната автомобилна и електронна индустрия.
През юли 2023 г. влезе в сила Европейският закон за чиповете – стратегическа рамка, която цели до 2030 г. Европа да удвои пазарния си дял до най-малко 20% от световното производство. А това създава условия за сблъсък с Китай.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
