Проблемът, за който жените мълчат: уринарната инконтиненция и нейното решение

Започва почти незабележимо. Една капка при кихане, малко изпускане при смях. И така докато тя не започне да планира всекидневието си около това дали има тоалетна наблизо.

Уринарната инконтиненция е проблем, който засяга всяка трета жена в даден момент от живота ѝ. Но най-често срещаното не е самото състояние, а мълчанието около него. Жените търсят медицинска помощ едва когато вече не могат да го игнорират.

„Повечето пациентки идват след години, в които са използвали превръзки, ограничавали са течности или са избягвали определени ситуации. Рядко идват при първи симптом“, казва пред „Булевард България“ акушер-гинекологът д-р Атанас Чернев от „Майчин дом“ и МЦ „Фемиклиник“ и лектор на миналогодишния форум на “Булевард България” - “Жени без пауза”, посветен на менопаузата.

Много от жените дори смятат неволното изпускане на урина за нормално и го приемат като част от живота, допълва акушерката Йонка Петкова (също част от екипа на МЦ “Фемиклиник”).

Игнорирането обаче има цена. Жените започват да мислят какво да облекат, къде има тоалетна, дали могат да спортуват и да пътуват. Постепенно това води до напрежение, срам и отдръпване от социалния живот.

Ключовият проблем е, че инконтиненцията често се възприема като едно състояние, а всъщност тя се проявява под различни форми.

Има стрес инконтиненция – при кихане, кашляне или физическо натоварване. Има и такава, при която пациентките казват: „не мога да стигна до тоалетната навреме” - т.нар. императивна.

В много случаи двете се комбинират. Друга разновидност на същия проблем може да е вследствие на пренапъване на пикочния мехур.

Разликата не е просто терминологична – тя определя и лечението.

Как тялото стига дотук

Инконтиненцията рядко се появява „изведнъж“. Най-често е резултат от натрупване на фактори във времето – бременност, раждане, хормонални промени, килограми, начин на живот, инфекции.

„Тазовото дъно е като всяка друга мускулна система – ако е натоварвана, разтегната и не се „тренира“, започва да губи функция“, казва д-р Чернев.

Към това се добавя и съвременният начин на живот. Липсата на движение, дългото седене и почти пълната липса на клякане във всекидневието също отслабват мускулите, обяснява Йони Петкова.

След 40-годишна възраст, когато настъпва периоменопаузата, процесът се ускорява. Производството на колаген намалява, а той е ключов за поддържането на тъканите. Когато липсва и мускулна опора, структурите постепенно се отпускат.
„Ние във всекидневието си почти не извършваме дейности, които да помагат за заздравяване на тазовото дъно“, казва тя.

Упражненията, които всички знаят, но малцина правят правилно

Първата стъпка в лечението е добре позната – упражненията на Кегел, но тук се появява основният проблем.
„Упражненията на Кегел са класика, но много жени ги правят неправилно“, казва д-р Чернев. Вместо тазовото дъно често се активират коремът или седалището и ефектът се губи.

Затова в някои случаи се използва апаратура, която „учи“ тялото кои мускули да активира.

Когато се изпълняват правилно и редовно, резултатите идват сравнително бързо - за около месец, казва Йони Петкова. Ключът е постоянството.

„Една тренировка за тазовото дъно отнема време. За да има ефект, трябва да се прави поне 3-4 пъти седмично“, обяснява тя. За да създаде навик, Петкова често съветва пациентките да тренират по време на обичайни дейности – докато гледат телевизия или чакат на светофар.

Дори малки промени в начина на живот могат да помогнат – сваляне на тегло, ограничаване на кофеина, повече движение, справяне със запек.

В случаите на свличане на тазово дъно обаче, чрез упражнения ситуацията може да се подобри и забави, но не може да се поправи.

Лазерът: решение или инструмент

Лазерната терапия е една от най-коментираните теми в лечението на инконтиненцията. Механизмът ѝ е сравнително ясен: стимулира се образуването на нов колаген и се подобрява тонусът на тъканите.

„Клетките получават енергия и биват залъгвани, че са наранени, и естественият отговор е отново да синтезират колаген“, обяснява Йони Петкова.

Това води до по-добро кръвоснабдяване и по-добра подкрепа около уретрата. „Подобрява се тонусът и поддръжката“, добавя д-р Чернев.

И двамата специалисти подчертават, че лазерната терапия не е универсално решение. Тя има най-добър ефект при лека до умерена стрес инконтиненция, особено след раждане или в периода около менопаузата.

Преди да се приложи терапията с лазер, трябва да се изключат инфекции, изменения по шийката на матката, както и бременност. Едва след това може да се премине към процедурата.

Предимството ѝ е, че е щадяща. „Няма разрези, няма упойка, няма възстановителен период“, казва д-р Чернев, но подчертава, че не изключва напълно и хирургична намеса, когато това се налага.

Самата процедура с лазера трае около 20 минути. Обикновено е поносима, като при по-чувствителни пациентки може да се използва лек анестетик.

Не само лечение, а и превенция

Според Йони лазерът има и превантивна роля и извън инконтиненцията.

В менопаузата много жени страдат от сухота и дискомфорт, които също могат да повлияят на качеството на живот. В тези случаи терапията помага за възстановяване на естественото овлажняване.

Според нея най-голямото предимство на тази технология е това, че е “абсолютно безвредна”, защото се използва студен лазер, който кара тялото само да се справя с проблема.

Най-честата грешка

Една от най-големите слабости на този тип лечение е не самата терапия, а липсата на последователност.
„Ефектът се натрупва с времето“, казва д-р Чернев. Стандартният курс включва минимум три процедури – по една месечно, като понякога се налагат и повече. След това обаче е необходима поддръжка.

По думите на Йони Петкова при по-младите жени често е достатъчна една процедура годишно, докато при по-възрастните - и повече. Без поддържаща терапия симптомите могат да се върнат.

Когато обаче лечението е правилно подбрано и се комбинира с упражнения и промени в начина на живот, резултатите са видими.

„В повечето случаи говорим за ясно подобрение, а понякога и за изчезване на симптомите“, казва д-р Чернев.

Най-важното в случая е жените да знаят, че дискомфортът може да бъде преодолян и да не се срамуват да потърсят помощ от специалист.

Генетикът д-р Камелия Керчева: Гените са важни за менопаузата, но можем да ги надхитрим