Триатлонът е особена спортна дисциплина. Меко казано не е за всеки, защото в нея се съчетават три отделни спорта – плуване, колоездене и бягане. Да бъдеш добър във всеки от тях, подготовката, която се изисква, наистина не е за всеки.
Олимпийската дистанция включва 1,5km плуване, 40km колоездене и 10km бягане. И ако това не ви се струва толкова невъзможно, то има една друга дистанция, в която малцина по целия свят могат да се справят. Това е митичният Ironman, включващ 3,86km плуване, 180,25km колоездене и 42,2km бягане.
И сега си представете цялото това усилие на най-неподходящия континент за целта – Антарктида! Лудост? Не и за Андерс Хофман, който се превърна в първия човек, завършил Ironman на най-студения континент.
И то при положение, че преди това е завършил едва един от ултра триатлоните. Прави го през 2016-а в Копенхаген и така зачерква това от списъка със спортни предизвикателства, които иска да направи в своя живот. Но Ironman на Антарктида далеч не влиза в плановете му. Стечение на обстоятелствата го доближава до щурата идея.
Първото обстоятелство е, че Хофман започва работа за старт-ъп, занимаващ се с изкуствен интелект, който да бъде нещо като наставник в тренировките на триатлонците. В проучванията си за подготовката на състезателите случайно попада на видео на своя сънародник Ник Якобсен, който кара кайт борд на площадката за хеликоптери на дубайския петзвезден хотел Бурж Ал Араб, с което влиза в рекордите с най-високия скок с кайт борд.
Хофман решава на свой ред да бъде първият в нещо. Триатлонът е най-очевидното пред него, а Антарктида – мечтана дестинация.
Сложната подготовка
От зараждането на идеята до самото осъществяване минава поне година. Извън самата подготовка за физическото изпитание, Хофман трябва първо да събере екип, който да го подкрепя и да документира опита му за място в историята, а пък са нужни и спонсори, които да подпомогнат скъпоструващото начинание.
Датчанинът спортува постоянно, играе аматьорски футбол, а често е и във фитнеса. Но да направиш Ironman на Антарктида е от съвсем различен калибър.
35 секунди. Толкова издържа при първото си потапяне във водите на Балтийско море, скачайки от пристанището в Копенхаген при температура от 1 градус на въздуха.
Упражнението се повтаря в следващите шест дни, за да се стигне до 11 минути и 5 секунди във водата, последвани от разкъсани кръвоносни съдове. „Тялото ми не можеше да се промени повече в рамките на седем дни. Трябваше да запазя разума си под контрол, докато цялото ми тяло и система бяха под екстремен стрес“, разказва той за BBC.
Но това не го отказва. Следват часове тренировки, пътувания до места с минусови температури като Гренландия, Исландия и Норвегия.
И така до началото на февруари 2020 и дългото пътуване от Копенхаген, през Франкфурт и Буенос Айрес, за да се стигне до Bernardo O’Higgins – чилийската база на Антарктида, където на 22 февруари проектът Iceman стартира.
72 часа за място в историята
Две лодки подкрепят датчанина при старта на неговите 3,86km плуване в Южния ледовит океан. Едната от тях е фокусирана върху едно-единствено нещо – появата на леопардови тюлени – тези „животинки“ достигат до 3,5 метра дължина и тегло от 500 килограма, а още по-впечатляващото – могат да плуват със скорост от 40 км/ч. Един такъв уби британски изследовател, потопил се във водите на Антарктида през 2003-а.
Андерс обаче има други мисли. „В първия километър съзнанието ми просто опитваше да ме накара да се предам. Казваше ми, че това е лоша идея, че е прекалено далеч, прекалено студено, че цялото нещо няма смисъл.“
Но продължава. И в най-критичния момент идва спасението – вижда земя. Близо четирите километра плуване в минусови температури са зад гърба му, а с това и най-неприятната за него от трите дисциплини е преодоляна.
Ръцете и краката му са толкова замръзнали, че са нужни 30 минути, за да смени екипировката и още 20 минути в ходене, за да възстанови краката и да ги накара да бъдат на разположение за следващото предизвикателство – 180 километра колоездене в снега.
Тук Хофман се чувства по-добре. Но не и на сняг, който в хода на неговото изпитание се превръща в лед, причиняващ безброй падания. Скоростта му е не повече от 3 км/ч, а след 10 километра датчанинът си мисли, че задачата е невъзможна.
„Все още не бях изтощен в онзи момент, бях карал 4 часа, но дистанцията и оставащото време бяха трудни за осмисляне. Погледнато отстрани, правех всичко много бавно. Но в мозъка ми всичко бе състезание – физическото предизвикателство, разочарованието, че не съм по-бърз и всички негативни мисли.“
Решава да брои до 60, за да отброява времето, а и най-вече за да разсее мозъка си. Концентрира се само върху следващия километър.
След 27 часа на велосипеда и без минутка сън, той има още 60 километра пред себе си преди изобщо да си помисли за старт на тичането, което е в маратонската дистанция.
„Започнах да се съмнявам, че изобщо мога да завърша. Това бе най-ниската ми точка, физически и ментално – не съм сигурен, дали някога отново ще стигна до такъв момент.“
Тук в действие влиза екипът около него, включващ водачи на Антарктида, фотографи и оператори от Дания, САЩ и Норвегия. Предварителните планове са за време от около ден и половина. Те са на базата на факта, че в подготовката си Хофман прави полу-Ironman на Северния полярен кръг за 11 часа.
Само че на Антарктида времето играе прекалено голяма роля и прозорецът с благоприятни условия се затваря.
В 1:30 часа в понеделник сутрин, 44 часа и половина след старта и при оставащи повече от половината от маратона, Хофман е принуден да спре. Екипът създава импровизиран лагер и чака.
„Условията бяха много ненормални, изолирани на ледника, не можехме да отидем никъде. Достигнал толкова далеч, исках да завърша, независимо какво ще ми коства.“
В лагера Хофман прекарва 27 часа, в които пести храната си и чака времето да стане по-добро. Вятърът намалява, снегът спира и всичко е готово за финалните километри на невероятното изпитание.
„В крайна сметка ми отне малко под 73 часа. Беше нереално усещане. На моменти изглеждаше, че никога няма да свърши, така че бе трудно да осъзная, че е приключило. Имаше невероятно чувство на облекчение, защото беше далеч извън всякакви наши прогнози за най-лош възможен сценарий. Но няма физическа финална линия като на обикновен Ironman или триатлон. Просто изведнъж бях там, със същите хора, на същия ледник, но завършил.“
Да се върнеш в коренно различен свят
На 3 март Хофман се превръща в първия човек, преминал Ironman на Антарктида. Има още седмица преди да направи завръщане в реалността. А при пристигането му в Аржентина на 10 март светът е много по-различен от преди. През февруари COVID-19 все още е нещо далечно, има го главно в Китай и по света не се говори чак толкова за него. Но докато Андерс се бори със своето предизвикателство, коронавирусът вече е в Европа. Италия е в изолация, в Испания, Германия и Франция вече има над 1000 случая на заразени.
„Нямахме интернет връзка откакто отплавахме от Аржентина, само получавахме редки съобщения от вкъщи. Тогава за първи път осъзнахме сериозността на ситуацията – беше навсякъде в новините.“
И така стартира другото състезание на Хофман, това, за което не се е подготвил – състезанието с времето, за да може да се прибере у дома. Премиерът на Дания публично дискутира възможността за затваряне на границите. Полетите са отменени. Партито-изненада за Хофман също.
С редица премеждия все пак се прибира. 11 часа преди родината му да наложи забрана за влизане в страната от чуждестранни граждани.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
