Най-голямата победа за един лекар не е само в успешната операция, а в живота, който продължава – в първата глътка въздух след реанимацията, в първите самостоятелни крачки, в надеждата за бъдещето.
Точно такава възможност за ново начало беше дадена на 63-годишен пациент в критично състояние, чийто живот беше спасен благодарение на една от най-сложните медицински процедури – имплантация на напълно изкуствено сърце.
Под ръководството на проф. д-р Димитър Петков, директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“, лекарите успяха да извършат животоспасяващата интервенция.
Проф. д-р Димитър Петков е изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ и един от водещите кардиохирурзи в България. С дългогодишен опит и задълбочени познания в областта, той е сред специалистите, въвели миниинвазивното митрално клапно протезиране у нас и е с най-голям брой извършени сърдечни трансплантации в страната. Има ключова роля за въвеждането и прилагането на последно поколение изкуствени сърца, като лично е допринесъл за осигуряването им в България.
През кариерата си е извършил над 10 000 самостоятелни операции в почти всички области на сърдечната хирургия. Сред тях са интервенции при деца с вродени сърдечни малформации, както и сложни операции на пациенти с тумори, засягащи жизненоважни структури на сърцето. Той е първият хирург в България, който прилага транскатетърно аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето, възходящата аорта и a. субклавия.
Освен това, проф. Петков въвежда минимално инвазивната видеоасистирана хирургия на митрална клапа и разработва иновативни методи за хирургично лечение на туморни тромби във вена кава инфериор, ангажиращи сърцето и коремните органи – техника, призната като една от най-успешните в световен мащаб.
Той е ръководител на Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология към Медицинския университет – София и автор на над 210 научни публикации в престижни национални и международни списания. Участвал е в редица конгреси и симпозиуми по света, като неговите разработки и хирургични техники намират широко приложение в съвременната кардиохирургия.
През декември 2023 г. проф. Петков получава престижното отличие „Лекар на София“ от Столичната лекарска колегия на Българския лекарски съюз, което отличава най-добрите лекари за всеотдайния им труд и отдаденост към професията.
„Това беше изключително сложен случай, тъй като пациентът беше интубиран, в медикаментозна кома, без яснота дали изобщо ще успее да се събуди след операцията. Това беше най-голямото ни притеснение“, разказва проф. Петков, , с когото се срещаме няколко дни след операцията в кабинета му. В болницата се усеща вълнение – съчетание от удовлетворение и професионална концентрация. Темата за изкуствените сърца предизвиква оживени разговори сред лекарите и пациентите, защото всяка такава операция е не просто медицински пробив, а битка за живот.
„Трябваше да спрем лекарствата за поддържане на комата, за да видим дали ще има реакция. За щастие, съзнанието му започна да се възстановява, което ни даде зелена светлина за интервенцията."
Преди една година същият екип от лекари на УМБАЛ „Света Екатерина“ извършва първата в България операция от този тип. Пациентът вече е трансплантиран и в добро здраве.
Какво е напълно изкуствено сърце?
Изкуственото сърце е медицинско устройство, което изцяло поема функциите на сърдечния мускул и поддържа кръвообращението.
В случая на 63-годишния пациент, лекарите имплантират две устройства HeartMate III, които напълно заменят както лявата, така и дясната камера на сърцето. Системата е свързана с външен контролер и се захранва с батерии, които пациентът сменя периодично.
„Самият апарат е вид помпа, която изтласква кръвта – точно както го прави естественото сърце. Свързан е с кабел, който излиза от тялото и е с размерите на мобилен телефон. Пациентите носят контролера на колан около кръста“, обяснява проф. Петков.
Защо се налага имплантация на две устройства вместо едно?
„Обикновено поставяме изкуствено сърце само на лявата камера. Но при този пациент процесът беше напреднал твърде много, което доведе и до тежка недостатъчност на дясната камера.
Затова взехме решение да поставим две устройства, които напълно заменят функцията на сърцето.
В медицината това се нарича „Total Artificial Heart“ или „изцяло изкуствено сърце“.
Когато всяка секунда е от значение
Освен предизвикателството със състоянието на пациента, втори голям риск е дългата му интубация. „Когато пациент е на командно дишане повече от 10 дни, винаги съществува опасност от тежка белодробна инфекция. Това можеше да направи следоперативния период много труден“, обяснява проф. Петков.
„Но нямахме време за колебания. За по-малко от 48 часа организирахме всичко – от доставката на устройствата до самата операция. Това беше единственият му шанс.“
След 7-часова операция пациентът излиза от медикаментозната кома, започва да диша самостоятелно и постепенно влиза в рехабилитационен режим.
Екипът, който извърши сложната операция
Операцията с напълно изкуствени сърца изисква прецизност, бързи решения и екипна работа на най-високо ниво. Проф. Димитър Петков има над 25 годишен опит с подобни случаи на крайна сърдечна недостатъчност. „Екипът включва специалисти от сърдечната хирургия, анестезиологията и реанимацията, кардиологията, както и медицински сестри, които са специализирани в грижата за такива пациенти“, обяснява проф. Петков.
„Вземането на решение за поставяне на подобно устройство е сложен процес – трябва да се прецени дали медикаментозното лечение вече е изчерпало ефекта си, дали пациентът е подходящ за имплантиране на изкуствено сърце. Това решение не се взема индивидуално – обсъжда се в колектива и се приема единодушно.“ Всеки детайл от операцията е преценен и координиран, включително организирането на доставката на устройствата от чужбина за възможно най-кратко време.
Колко дълго може да живее пациент с такова устройство?
Това е един от най-често задаваните въпроси, но все още няма категоричен отговор. „Максималната регистрирана преживяемост при пациенти с изкуствени сърца е около 16–18 години. Но при тези с две изкуствени сърца случаите са редки – най-дълго документираният случай е около 6–7 години“, споделя проф. Петков.
Целта на изкуственото сърце е да бъде временно решение, докато се намери донор за трансплантация. „Първият ни пациент, който претърпя такава операция, вече е трансплантиран и в отлично здраве. Надяваме се и в този случай да се намери подходящ донор“, казва проф. Петков.
Борбата за финансиране и подкрепата от НЗОК
Високотехнологичните устройства HeartMate III, които заместват напълно функцията на сърцето, са изключително скъпи, а имплантирането на две изкуствени сърца прави процедурата още по-сложна за финансиране.
„Беше огромна борба да успеем да накараме Здравната каса да плати за тези устройства, но успяхме“, обяснява проф. Петков. „Абсолютно е необходимо, защото това дава шанс на пациенти, които иначе няма да оцелеят.“
До момента няма отказ от страна на НЗОК за финансиране на подобни операции, но нуждата от такива интервенции не намалява, особено в контекста на липсата на достатъчно донори за трансплантации.
За миналата година в България са поставени 7 изкуствени сърца, като за всеки от тези пациенти това е било единственият шанс за оцеляване.
„Ако нямаме донори, поставянето на изкуствени сърца остава единственият начин да дадем шанс на тези пациенти за живот“, допълва проф. Петков.
Донорството – голямото предизвикателство
През последните години бройката на сърдечните трансплантации в България е намаляла, което се дължи основно на недостига на донори.
„Преди години правехме по 9 трансплантации годишно. Това беше достатъчно за мащабите на България“, спомня си проф. Петков. „Сега броят на чакащите е около 18 души, но не всички са в критично състояние. Въпросът с донорството е много сложен. Дори когато се намери донорско сърце, трябва да отговаря по размер, кръвна група и други параметри.“
За някои пациенти решението не е лесно. „Някои хора, които чакат трансплантация, отказват, защото се чувстват добре с лекарствата си. Но когато състоянието им се влоши, може вече да е твърде късно“, споделя проф. Петков.
Когато науката прави невъзможното възможно
„Имаме пациенти, които след трансплантация живеят пълноценен живот – създават семейства, имат деца, работят, участват в маратони.“
Сред вдъхновяващите примери е Георги Пеев, който след трансплантацията си убеждава други пациенти да се подложат на операция.
Пеев е журналист и спортист, който живее с трансплантирани сърце и бъбрек. През 2011 г. след вирусна инфекция бъбреците му отказват, което налага хемодиализа.
През 2013 г. му е извършена сърдечна трансплантация в болница „Св. Екатерина“, а през 2015 г. – бъбречна трансплантация с донор неговата майка. След възстановяването си, Георги активно се занимава със спорт, печели трикратната титла на европейски шампион и шесткратната вицешампионска титла по плуване за трансплантирани атлети.
През декември 2023 г. поставя исторически рекорд като първият човек в света с трансплантирани сърце и бъбрек, изкачил връх Ухуру (5895 м) в планината Килиманджаро.
„Той е невероятен човек. Винаги, когато имаме пациент, който се колебае дали да се подложи на трансплантация или да приеме изкуствено сърце, Георги говори с тях и ги мотивира. С личния си пример променя животи“, разказва проф. Петков.
„Когато видя, че пациентите се връщат към нормалния си живот, знам, че си струва. Това е истинската ни мисия“, завършва проф. Петков.
Тази надежда виждаме и в думите на семейството на пациента, на когото бяха имплантирани две изкуствени сърца и даден втори шанс за живот:
„Една вдъхновяваща благодарност от цялото ни семейство отправяме към лекаря, творящ тайнството Живот – проф. Димитър Петков от „Св. Екатерина“. Когато вярваш – случваш, когато случваш – можеш, когато можеш – побеждаваш… отчаянието, болестта и смъртта и връщаш вярата в живота.”
“Отправяме благодарност и към доц. Абидинов и целия екип на болница „Св. Екатерина“, допълниха от семейството.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
