Д-р Джон Йоанидис е професор по медицина, епидемиология и обществено здраве от университета „Станфорд“, съдиректор на изследователския център METRICS към университета. Неговата теза е, че борбата с пандемията от COVID-19 е фиаско, тъй като решенията, които се взимат, не се основават на надеждни данни. Статията предизвика оживена полемика, а д-р Йоанидис даде пространно интервю за Journeyman Pictures, в опит да обясни по-подробно позицията си. Ето най-същественото от интервюто на д-р Йоанидис:

Най-голямата заплаха е липсата на данни

COVID-19 е очевидно най-голямата заплаха, пред която САЩ като държава и цялото човечество са изправени в момента. Трябва да действаме бързо и трябва да действаме на базата на надеждни данни. За съжаление, голяма част от информацията която сме събрали до момента не е надеждна.

Това не е ничия вина, просто всичко се разви много бързо и ни свари неподготвени.

Имаме големи празнини по отношение на много от ключовите характеристики на вируса: колко смъртоносен е, колко хора са заразени или ще бъдат заразени, какво ще е отражението му в крайна сметка и колко ефективни са различните мерки, които прилагаме.

Задължително е да се опитаме да компенсираме тази липса на безпристрастни данни колкото се може по-бързо. Разбира се, трябва да действаме незабавно и не можем да чакаме перфектното решение, но в същото време, когато взимаме решения и действаме, е важно това да е съчетано със своевременното събиране на най-надеждната информация, за да ни информира къде сме, накъде отиваме и дали мерките са изиграли своята роля, в положителен или отрицателен план. 

Провалът на века

Пандемията от COVID-19 беше наречена „пандемията на века“. От гледна точка на това, което виждаме и чуваме, на мобилизацията, на всички новини и всички смъртни случаи, на които сме свидетели, е ясно, че става дума за голяма заплаха. По-скоро бих казал, заплаха с неизвестен потенциал, от гледна точка на крайното ѝ отражение.

В същото време, аз наричам това провала на века по отношение на доказателствата, тъй като се изправяме срещу толкова непозната и нарастваща заплаха с много ограничени данни. Много от действията ни са основани просто на предчувствие, в опит да направим най-доброто, най-многото възможно, но без да знаем дали няма да навредим повече, отколкото ще помогнем. Ако не съберем надеждна информация, може да продължим да правим това, което правим с най-добри намерения, но на сляпо. 

Смъртността

Данните се трупат буквално всеки час. Мога да ви кажа какво знаем сега, но това може да се промени много бързо. По-рано през март СЗО обяви ниво на смъртност 3,4%, което към онзи момент се основаваше на броя на хората, които са починали (в числителя) и броя на хората, регистрирани като заразени (в знаменателя). Това е груба оценка. Тя в голяма степен зависи от способността ни да хванем броя на заразените в знаменателя.

Броят на починалите се хваща с по-голяма точност, но и в това отношение има спорове: дали тези смъртни случаи са причинени от SARS-CoV-2  или причината е друга, макар да има установен SARS-CoV-2;  или някои случаи са пропуснати; или някои хора, заразени сега, може да починат по-късно и т.н. Но голямата несигурност е в знаменателя. Защото на базата на това, което знаем сега, много хора, заразени с вируса, имат никакви или леки симптоми, които е трудно да различиш от обикновен грип или настинка. И много от тях няма да потърсят здравна помощ и да бъдат тествани.

Това, което знаем, е само върхът на айсберга. Информацията, събрана от случаи, при които имаме по-пълна информация относно броя в знаменателя подсказва, че нивото на смъртност на тази инфекция е значително по-ниско от 3,4%. Всъщност е много по-ниско от 0,9%, което  беше посочено от изследователите от „Импириал Колидж“ и което вероятно е надценено. 

Какви данни имаме всъщност

В идеалния случай всеки трябва да бъде тестван, за да се види колко хора в действителност са заразени, вместо просто да чакаме да видим броя на случаите, които ще се появят. Очевидно това е трудно да се направи, особено в ситуация, когато няма достатъчно диагностични тестове, макар че постепенно този недостиг започва да се преодолява.

Агресивното тестване е важно, но също толкова важно е, а може би и повече, да имаш представителна случайна извадка от населението, която чрез екстраполация може да ни покаже какъв е броят на заразените хора сред цялото население.

Имаме случаи, когато може да оценим този брой доста точно. Например, случая с круизния кораб „Dimond Princess“. Там имахме ниво на заразяване близо 20% и от тях към момента са починали 1%. При това, тази група се състои предимно от възрастни хора – средната възраст беше близо 65 г., а сега знаем, че проявлението на вируса има силна зависимост от възрастта. Ако тези данни се адаптират според половата и възрастовата структура на американското общество, нивото на смъртност би било далеч под 1% - може би 0,1%. 

Има още няколко случая, в които имаме доста обективни данни. Например данните от Исландия. Те са малка държава и имат вече съставена кохорта, с която изследват генетичните рискови фактори сред исландското население. Решиха да съберат доброволци, които да бъдат тествани.

Очевидно не е съвсем случайна извадка, но е възможно най-близо до това. Според последните дани, които видях, имат ниво на заразяване от 0,9% което, екстраполирано към 360 000 души население, прави 3 500 заразени и само един смъртен случай до момента. Това прави 0,03% ниво на смъртност. Очевидно, ако има още смъртни случаи, ще се качи, но сравнено със сезонния грип, който има 0,10%, не изглежда толкова зле. 

Последният случай е този с италианския град Во, където беше тестван целия град. 3 300 души бяха тествани и установиха ниво на смъртност около 3%. Това беше през третата седмица на февруари Много е вероятно в други райони на Италия, където усилията за овладяване на епидемията не бяха успешни, делът на заразените да продължава да расте твърде бързо и няма да е изненадващо, ако на места в Ломбардия е достигнато ниво на заразяване 20 или дори 30%, но това е малко спекулативно. Ако е така, това означава че трябва да се коригира нивото на смъртност от инфекцията в Италия. То изглежда твърде високо и трябва да бъде коригирано, вероятно с коефициент 100 . Ако това се направи, нивото ще спадне до това на сезонния грип. 

Има множество обяснения, които трябва да бъдат взети предвид, за да се отговори на въпроса защо в Италия се стигна до това бедствие.

На първо място, демографията – Италия има най-застаряващото население в Европа и едно от най-застаряващите в света. Средната възраст на пациентите в Италия е 81 години и повечето от тези хора има съпътстващи заболявания.

Италия е страна с традиционно много пушачи, съответно с високи нива на заболеваемост от ХОББ и коронарна болест на сърцето, което са силни рискови фактори. Освен това, все още предстои да се прецени каква част от тези смъртни случаи са причинени от вируса и каква част не са причинени от него, макар пациентите да са били заразени. Т.е. дали вирусът е оказал решаващото влияние за смъртния изход или е участвал, наравно с много други фактори.

Италия има относително малък брой легла в интензивните отделения спрямо броя на населението си – само една трета от това, с което разполагат САЩ, спрямо броя на населението. И на практика всяка зима здравната система на страната работи на пълния си капацитет, така че и малко допълнително натоварване е достатъчно, за да я докара на ръба на колапс.

През зимата там традиционно има 25-30% увеличение на смъртността, в сравнение с летните месеци и основната част от това увеличение се дължи на респираторни патогени, обикновено на грип. А тази година може би е грип плюс SARS-CoV-2.

Италианците бяха първите, ударени от вируса в Европа, това беше екзотичен патоген и всички мислеха, че трябва да направят най-доброто, на което са способни. Казаха, трябва да приемем тези хора в болницата, дори и ако имат не чак толкова тежки симптоми. Това доведе до много лоши решения, защото когато започнаха да идват тежките случаи, нямаше място за тях.

Болниците бяха колонизирани от вируса, голяма част от медицинския персонал беше заразен - около 3000 души трябваше да изоставят битката и да бъдат поставени под карантина. Така че имаше много фактори, които създадоха перфектната буря. Към това може да добавите и вероятната липса на стриктни мерки в ранната фаза, например, липсата на лична хигиена и съжителството в големи общности. В Бергамо,  един от най-тежко поразените градове, е имало мач от Шампионската лига и една трета от населението на града не просто са гледали мача, а са празнували до късно през нощта (става дума за мача „Аталанта“ (Бергамо) – „Валенсия“, игран на 19 февруари на стадион „Джузепе Меаца“ в Милано, на който според кмета на Бергамо са присъствали 40 000 души).  

Работи ли „социалното дистанциране“ и докога

Социалното дистанциране, проследяването на контактите и самоизолацията проработиха много добре в случаите на Тайван и Южна Корея, където бяха комбинирани с много агресивно диагностично тестване. Хората направиха всичко, за да се уверят че са проследили всеки случаи и всички контактни. Със сигурност са пропуснали много, но хванаха много повече в сравнение с САЩ, например.

Това даде резултат, поне засега, защото ние не знаем дали няма да има повторна епидемична вълна. В ситуации, когато вероятно има много голям брой случаи в обществото, много от тях безсимптомни или неоткрити, ние просто не знаем коя е най-добрата стратегия.

Вярвам, че мерките които се взимат, трябва да бъдат взети защото трябва да направим нещо. В същото време, трябва да направим оценка на това къде сме, колко хора са заразени и как това се променя, защото трябва да вземем решения до две, максимум три седмици, на базата на надеждни данни.

Ако затворим всички вкъщи, това е решение. Ако успеем да изолираме всеки, на теория това сдържа разпространението на вируса. Но това е много трудно да се направи и има много последствия.

Много скоро ще се види тежкото отражение върху икономиката, дори вече го виждаме. Ако икономиката е разрушена, ще има безработица, бедност, банкрути, ще се увеличат много заболявания, свързани с този вид социален и икономически разпад. Ще се увеличат депресиите, самоубийствата, инфарктите – обичайни неща, които обаче кумулативно биха имали много по-тежко отражение върху нивото на смъртността, отколкото SARS-CoV-2  би могъл да постигне сам по себе си.

Има модели, които показват, че ако изберем пътя на пълния блокаж, може би ще са ни необходими 18 месеца и аз съм силно обезпокоен от този сценарий. Не съм сигурен, че нашият свят, нашата цивилизация е способна да оцелее в такива условия. Мисля, че не просто са заложени милиони животи, което е песимистичният сценарий за смъртността от  SARS-CoV-2 , а става дума за милиарди животи, които ще са залогът ако трябва да удължим мерките толкова дълго. 

Домино-ефектът и медиите

Смятам, че има домино ефект: веднъж като започнеш да взимаш решения въз основа на преувеличени оценки, имаш усещането, че ако не продължиш да взимаш още по-строги мерки, може да те обвинят в небрежност.

Има риск дори лидери, които вярват в преценката си, виждайки че другите лидери следват определен път, който е много агресивен (или точно обратното, изобщо не е агресивен) да почувстват, че трябва да направят същото и се получава този домино ефект. Медийното влияние също е важно. Ако отидете в „Гугъл“, аз го направих, и напишете „коронавирус“, получавате 9 милиарда резултата, а ако напишете „грип“ получавате 100 милиона.

Имаме наистина пандемия от новини и анекдоти за коронавируса. Не искам да омаловажавам важността му, но трябва да имаме най-малкото солидни доказателства, наред с анекдотите.