Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бюджет 2024 ще отдели 5 млн. лв. за една от първите идеи на Кирил Петков и Асен Василев, откакто влязоха в политиката - създаване на Фонд "Стефан Стамболов", който да подкрепя български студенти в чужбина.
Целта на фонда не е просто да раздава стипендии, а да подпомага младите българи, които искат да се върнат обратно в страната и тук да прилагат наученото от престижни световни университети.
През 2022 г. - точно в края на мандата на кабинета "Петков" беше направен опит фондът "Стамболов" да бъде вписан в Закона за висшето образование, докато Николай Денков беше ресорен министър.
Тогава обаче идеята се сблъска с тотална съпротива в Народното събрание.
- ГЕРБ я обявиха за дискриминационна и противоконституционна, защото "ние не можем да финансираме достъп в български частни висши училища, но ще го правим във висши училища в други страни" (по Красимир Вълчев).
- ДПС нарочиха програмата "Стамболов" за "елитарна" и насочена към "много малко студенти" (тогава планът беше тя да подпомогне до 30 души).
Днес се оказва, че ГЕРБ и ДПС са преживели катарзис.
Конкретните пари за програмата "Стамболов" не бяха включени в оригиналния проект на Министерския съвет за Бюджет 2024. В него обаче се предлага промяна в Закона за висшето образование, с която се разширява правото за държавно финансиране на национални програми за развитие не само за държавни висши училища, но и за придобиване на висше образование в чужбина от българи с цел "професионалната им реализация на пазара на труда в Република България".
Самият бюджет - и името "Стамболов" - са предложени чрез общ законопроект, внесен преди 3 дни между първо и второ четене, зад който стои мнозинството на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Авторите му са Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Йордан Цонев.
- Мотиви не са представени, но самото предназначение дава яснота за тях: програмата се създава "с цел подобряване на икономическото развитие на страната чрез осигуряване на достъп на български граждани с доказан потенциал до образование във водещи чуждестранни институции за висше образование, както и последващото прилагане на опита им в България".
"Има български талантливи деца, които са приети в елитни световни университети. Те са приети. Ще получат стипендия, ще отидат и ще учат там, независимо от българската държава. Това, коет българската държава прави, е опит част от тези хорада се върнат да работят обратно в България, а не да останат в чужбина, като им се даде безлихвен заем за периода на следването. Ако се върнат обратно в България и работят 5 г., ще бъде опростен. Ако останат в чужбина, започват да текат лихви и те си го връщат", каза Асен Василев при приемането на закона.
5-те милиона лева бяха официално записани в рамката на Бюджета въпреки опитите на ИТН и "Възраждане" да обвинят властта, че ще дават парите за "деца на новата номенклатура" и че това било "схема за крадене".
Това, което засега остава неясно, е как програмата за подпомагане на български студенти в чужбина ще заработи на практика.
През 2022 г. тя беше поставена на обществено обсъждане във вариант, в който финансирането беше само 2 млн. лв.
Какви бяха първоначалните условия?
- Те трябваше да се предоставят като стипендии за обучение на българи, приети в магистърските програми на 24 от най-елитните университети в света - от MIT, Станфорд, Принстън и "Джонс Хопкинс" в САЩ, през Кеймбридж и Оксфорд във Великобритания, до най-силните швейцарски политехники или университети в Сингапур и Япония.
- Интересното е, че само един от тях беше на територията на ЕС - Université Paris-Saclay.
- Всеки от одобрените стипендианти щеше да има право на не повече от 200 000 лв. на година, вкл. за транспорт до държавата на обучение, такса за висшето училище, разходи по настаняване и медицинска застраховка.
- Подборът на избраниците трябваше да се прави с конкурс, като предимство щяха да имат тези, които все още не са учили в чужбина или имат професионален опит в избраната сфера на обучение.
- Най-важното условие щеше да е младите хора да се върнат да работят в България, след като получат магистърската си диплома.
Това е и идеята на историческия фонд на Стефан Стамболов, който в края на 19 век планира извънредна линия от съвременния еквивалент на 160 млн. лв. за българи, които отиват да учат в чужбина и се връщат обратно, за да работят в България поне 5 години.
Още 160 млн. лв. са били заделени и за "разкриване на таланти" в България. Както коментира преди дни Асен Василев - сред тях са били хората, които са поставили основите на науката в българските университети. В Германия и Франция са се обучавали много от бъдещите големи учители и професори, не само в областта на хуманитарните и природните науки, но и в сферата на изкуството и културата.
Към момента - бюджетът на програмата е доста по-малък от Стамболовия, но поне вече е гарантиран за разлика от 2022.
Ако депутатите си свършат работата достатъчно бързо и качествено - би трябвало програмата да заработи още преди края на 2024 г.
Остава обаче ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да създадат такава законова рамка, която да не бъде атакувана от опозицията пред Конституционния съд.
