Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Когато Русия нахлу в Украйна миналата година, нейните марки водка бързо бяха изтеглени от рафтовете на много места по света. Това се оказа възможност за конкурентни украински брандове да заемат мястото им. Такъв е случаят с Nemiroff, която продължава да бележи ръст на глобалните продажби.
„Благодарни сме на нашите клиенти в чужбина, които избират Nemiroff в знак на солидарност с Украйна“, коментира Юрий Сорочински, главен изпълнителен директор на компанията, цитиран от BBC.
Водката рядко попада в заглавията, макар че се използва от мнозина не само самостоятелно, но и като основа за направата на популярни коктейли. С годишни продажби от общо 46,6 млрд. долара, тя изведнъж привлече вниманието покрай руското нахлуване в Украйна.
Началото на конфликта доведе до бойкот и забрана на руската водка от страна на западните потребители, търговци на дребно и правителства. В същото време западните марки водка, които имат руски звучащи имена, като световния бестселър Smirnoff, побързаха да изтъкнат, че всъщност не са от Русия. Самата Smirnoff например е собственост на британския гигант за напитки Diageo.
Националният произход на водката е тема на горещи спорове и е трудно да се даде еднозначен отговор поради промяната на границите и държавите през вековете. Но повечето историци на напитките биха се съгласили, че земите около днешните Полша, Русия и Украйна са сърцето на производството на водка.
Тъй като руската водка все още отсъства от международните рафтове, малко известните досега украински марки продължават да заемат нейното място. Поддържането на производството в една разкъсвана от войни страна обаче е съпътствано от трудности.
Непосредствено след руската инвазия Nemiroff трябва да затвори основната си дестилерия за един месец. Тя се намира в град Немиров, на около 250 км югозападно от столицата Киев. Подобно на повечето предприятия в Украйна, тя е засегната от прекъсвания на електрозахранването, дължащи се на руските атаки срещу електрическата инфраструктура. Въпреки това фирмата твърди, че е отбелязала голям ръст на износа, включително двукратно увеличение на продажбите в Обединеното кралство.
За укранските производители е обнадеждаващо да виждат, че чуждестранните потребители подкрепят страната им чрез избора си на продукти. В замяна Дима Дейнега, който произвежда водка марка Dima’s, например дава част печалбата си на украински благотворителни организации.
„[Глобалните] продажби постоянно нарастваха преди войната, но се увеличиха значително, тъй като хората търсят начини да подкрепят Украйна чрез нашите благотворителни инициативи, както и да подкрепят украинските продукти като цяло“, казва Дейнега.
Дъщеря на украински емигранти, Катрин Велинга е израснала в Канада, но през 2005 г. тя в страната на родителите си. Там заедно със своя съпруг купуват стара дестилерия и създават марката водка Zirkova. След нахлуването на Русия производството принудително затваря, но Велинга използва втори обект, този път на повече от 7000 км разстояние, в Онтарио, за да дестилира, продава и помага финансово на нападнатата страна.
Канадската марка се нарича Zirkova Unity, а цялата ѝ печалба отива за украински благотворителни организации. Unity продължава да се прави в Онтарио, въпреки че главната дестилерия на фирмата в украинския град Золотоноша, южно от Киев, отново отвори врати през септември миналата година.
„Това беше единственият начин да помогнем на Украйна“, казва Велинга по повод решението да премести производството в Канада.
Освен за произхода, има спор и за вкуса
Дали вкусът на всички водки е еднакъв? „Абсолютно не!“, категоричен е Тони Абу Ганим, експерт по водка от САЩ. Според Велинга много „водки от новия свят“ – каквито тя нарича онези, произведени извън историческото сърце на произход на напитката – не би трябвало да използват това име.
Полша има най-строгите законови правила, които регулират производството на водка. Там напитката може да се произвежда само от пшеница, ръж, овес, картофи или тритикале (хибрид между пшеница и ръж), вода и мая – за разлика от другаде, където използват царевица, ориз, захар, гроздов сок или дори мляко.
„Водката не е безвкусна напитка“, казва Мариуш Дампц от Полския музей на водката във Варшава. „Това е много западна гледна точка“, добавя той. „Полската водка е свързана с почвата, водата, климата и човешкия фактор: тероара.“
„По-новите марки водка се придържат към това съвременно погрешно схващане, че водката трябва да е напълно безвкусна и неутрална, което е далеч от истината“, добавя Велинга. „Фината, но важна сложност и характер на най-великите водки в света го доказват.“
