Ръководството на прокуратурата излезе с позиция, че Европейската комисия нямала забележки към държавното обвинение, за да отпусне средства на страната ни по Плана за възстановяване.
Прокуратурата твърди, че служебното правителство „Янев“ предложило реформа в съдебната система и увеличаване на контрола върху правомощията на главния прокурор Иван Гешев, а това нямало общо с 12-те милиарда лева, които България очаква от ЕК.
Фактите обаче говорят друго – две от 43-те забележки на европейската институция са „сериозни“ и едната от тях е свързана именно с фигурата на главния прокурор. След като Планът за възстановяване беше върнат за поправка, бившият служебен вицепремиер по европейските средства Атанас Пеканов заяви, че ЕК изисква да се даде възможност да се разследва Иван Гешев.
Поискани са и "допълнителни стъпки", които да гарантират отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Това са условия за реформи, за да бъдат отпуснати част от средствата за възстановяване след кризата с Covid-19.
Според държавното обвинение обаче твърденията били „неверни“. „Ръководството на прокуратурата на Република България категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на съдебната власт и фигурата на главния прокурор“, заявиха от ПРБ на брифинг в понеделник.
„Ежедневно сме свидетели на изказвания на политици, които, освен че не отговарят на обективната действителност, имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава са в пряка зависимост от личността на главния прокурор“, добавиха те. Така фокусът на обществото се измествал от реалните проблеми и се концентрирал върху Гешев.
„Целта на тези изказвания е манипулиране на общественото мнение, за да се стигне до отстраняване на настоящия прокурор и да бъде овладяна прокуратурата“, смятат магистратите.
Европейската комисия сигнализира за проблем в съдебната ни система от години, не само със забележките си в Плана. За този проблем говорят и протестите срещу Гешев, датиращи още от назначаването му. Сега изпълнителната власт готви нов иск до Висшия съдебен съвет за разглеждане на освобождаването на обвинител №1.
Надежда Йорданова: Цацаров ще си тръгне до 2 месеца, "целият арсенал" е в ход срещу Гешев
„Въвеждането на мерки за съдебна реформа в Плана е по изричното настояване на служебното правителство, а не на ЕК“, казват от прокуратурата. „Твърди се, че ще загубим милиарди заради липсата на средства за отчетност и контрол над главния прокурор, както и че за да се одобри Планът, ЕК изисква мерки в тази насока. Задължени сме да обясним, че Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният стълб, който дава финансова подкрепа за страните от ЕС. Средствата са на базата на националните планове за реформи и публични инвестиции, които да отговарят на приоритетите на ЕС. Макар плановете да подлежат на оценка и приемане от ЕК и ЕС, европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се намесват във вътрешно-държавни процеси“.
„Ясно е, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да задоволят политически интереси и да насочат вниманието към главния прокурор“, е версията на държавното обвинение.
Те критикуваха и втората версия на Плана, написана от служебното правителство, което трябваше да редактира голяма част от реформите, заложени от бившите управляващи от ГЕРБ. Според прокуратурата забележките на ЕК били насочени към здравната реформа, не към съдебната.
„От служебното правителство са добавени акценти за прокуратурата и за отчетността на главния прокурор, които не се свързват с финансирането на дейности с икономическата стабилност“, твърдят от държавното обвинение и добавят, че тези акценти придобили „вид на неадекватен за конкретната тема придатък“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
