Снимка: © Getty Images

Една четвърт от пълнолетните французи са пушачи. Когато в края на април беше съобщено, че само 5% от 482-та пациенти с COVID-19, приети в болницата “Питие-Салпетриер” в Париж между 28 февруари и 9 април, са пушили ежедневно, мнозина останаха изненадани. The Economist цитира информацията от доклада, според който делът непушачи/пушачи в предишни данни за болници в САЩ, Китай и на други места във Франция, варира. Но всички те показват, че закоравелите пушачи са много слабо представени сред хората, които се нуждаят от болнично лечение заради вируса.

Пушачите, твърдят авторите на доклада, “е много по-малко вероятно” да страдат от тежки усложнения вследствие на COVID-19. Или поне, както допълват те, рядко подобни резултати се наблюдават в медицината.

Почти е сигурно, че пушачите не са защитени от първоначално заразяване със SARS-COV-2. Всъщност, тъй като те първо вземат в ръка, а после дърпат от цигарата, може би са дори по-податливи — защото предаването на вируса често се случва чрез мембраните на устната лигавица. Това, което изглежда се случва, е, че заразените пушачи е по-малко вероятно да развият симптоми. Или, ако ги развият, е по-вероятно, в сравнение с непушачите, да имат само леки симптоми. Това означава, че по-често се случва да си останат у дома и да не бъдат включени в статистиките на болниците.

Всичко това показва, че нещо в тютюневия дим има защитен ефект. Най-обоснованото предположение е, че въпросното нещо е никотинът. Новините за тази хипотеза се разпространиха като горски пожар. За да спре изкупуването на никотин, извлечен по химически път от тютюна, френското Министерство на здравеопазването прекрати на 24 април продажбите на веществото онлайн. Покупките от аптеки бяха ограничени до месечен запас на глава от населението. С подкрепата на министъра на здравеопазването, организациите зад изследването на “Питие-Салпетриер”, сред които са Институтът “Пастьор” и Сорбоната, подготвят клинични изпитания. Планът е да се предоставят никотинови лепенки на пациенти с COVID-19, на работещи на първа линия и на обикновени граждани. Резултатите от употребата им ще бъдат сравнени с тези на контролни групи, получили плацебо.

Смята се, че никотинът не атакува директно SARS-COV-2. Той обаче може да играе непряка роля, която включва протеин в клетъчните мембрани, наречен ACE2, към който вирусът се прикрепва, за да получи достъп до клетката. Някои учени подозират, че никотинът се свързва също към ACE2 и че това затруднява вируса да го прави паралелно с него. Никотинът също така може да облекчава възпалението, причинено от инфекцията - хипотеза, подкрепяна от употребата му за лечение на възпаление на чревния тракт.

Новото френско изследване, което се очаква да започне след три седмици, може да разкрие и друг възможен терапевтичен ефект на никотина. Хората, които са тежко болни от COVID-19, често са жертва на хиперактивна имунна реакция, наричана “цитокинова буря”. Цитокините са група сигнални молекули. Функцията на някои от тях е да привличат борещите се с патогените бели кръвни клетки към мястото на инфекция. Ако твърде много от тези клетки се струпат едновременно, може да започнат да атакуват собствените тъкани на тялото.

Джейсън Шелцър, молекулярен биолог в лабораторията “Колд Спринг Харбър” в щата Ню Йорк, който изучава физиологичния ефект от цигарения дим, казва, че теоретично е възможно никотинът, възпрепятстващ този процес, да намалява щетите. Той смята така, въпреки че неговите изследвания изтъкват сериозните негативни ефекти от цигарения дим върху заразените с коронавирус.

Активистите против пушенето настоятелно заявяват, че нито един от горните аргументи не е препоръка да започвате да пушите. Ако малцина късметлии пушачи са избегнали най-тежките последици от COVID-19, надали може да се твърди, че техните действия са били част от някакъв добре обмислен план.

Това обаче не е и оправдание да се преструваме, че наблюдения като тези от “Питие-Салпетриер” са нерелевантни, и съответно да не ги проучваме по-внимателно. Ако никотинът или някое друго вещество в тютюневия дим доведе до лечение, останалата част от човечеството може би ще бъде благодарна на пушачите по света, че са станали по случайност опитни мишки в гигантски епидемиологичен експеримент.

Прочети