Путинистите щурмуват небесата, консерватори след тях летят

Толерантността на Запада се е превърнала в толерастия. Гейропа съсипа и Олимпийските игри - бяха допуснати мъже да пребиват нечестно крехки жени на боксовия ринг, а самото откриване беше същински гей парад. Позор и упадък - не само в политиката на разюзданата Франция и Европа, но вече и в спорта.

Тезите на “русофили”, “псевдопатриоти” и “консерватори” звучат напълно еднакво - няма значение дали по телевизията говори популярен "независими" анализатор или четете коментарите под възмутения пост във фейсбук на съседката, чийто син тренира футбол и тя се страхува, че “тази поквара” ще стигне и до него рано или късно.

Много от тях ще ви кажат, че не са путинисти, въпреки че използват същите аргументи. Ще ви дадат примери със САЩ, Великобритания, Канада. Ще ви попитат “Пак ли с Путин плашите хората?”.

Истината е, че Путин не е измислил консерватизма, базиран на християнството - той просто го е взел на въоръжение и тласка моралния традиционализъм до крайност.

Путин отдавна насърчава наратива, че „традиционните ценности“ са това, което отличава Русия от „сатанинския Запад“.

Крайнодясното позициониране на Путин е насочено главно към външна аудитория. Руският държавен глава изгражда руското влияние, като възприема тенденциите от самия Запад, срещу които се бори, казва руският журналист Михаел Зигар.

Един пример от родна почва - бившата председателка, сега член на СЕМ Соня Момчилова директно вижда в закриването на Олимпийските игри Сатаната. Според нея златният човек на сцената е превъплъщение на демона Велзевул. За още такива материали, следвайте "Гласове".

Когато хората не вярват на институциите, вярват на пропагандата.

Реториката на омраза, провокирана от страх и опростенческа конспиративна логика, не е нито нова, нито изолирана в темата за Олимпиадата, нито ограничена само в България.

Kонсерватизмът на Путин е част от по-широка политическа тенденция, вкоренена в дясно-християнския дневен ред, който се формира по време на културните войни на САЩ от края на 20 век.

Най-общо културните войни разглеждат обществото като бойно поле за две социални сили, една прогресивна и друга консервативна, които са в ожесточено състезание за бъдещето. Консервативният лагер е вкоренен в християнската религия, традиционния начин на живот и силното чувство за патриархат и йерархия, а прогресивният лагер е светски, либерален, егалитарен, демократичен и космополитен.

Този разказ за културна война произхожда от Запада, по-точно в средата на ХХ век в Съединените щати, където се разгръща около теми като традиционни ценности, семейство, пол, аборт и образование.

В края на 80-те години американските културни войни стават транснационални. За това много помага един руски емигрант - Питирим Сорокин. Той е интелектуален източник както за американците, така и за руснаците. Ако трябва да кажем на съвременен език какво представлява неговата теория, то тя е жълтопаветно отрицание – Сорокин обаче смята, че селото и неговата организация са източник на морал. И освен това е яростен антикомунист, което помага на много хора да го вземат на въоръжение.

Резултатът от културните войни, тръгнали от САЩ през 80-те и пристигнали в Русия с 20 години закъснение (както обикновено става) е, че в момента на политическия терен е налице един морализаторстващ интернационал, който е съставен от крайнодесни популисти от Америка и Европа.

На първо място там са Доналд Тръмп и неговите приятели. Но също така бившият президент на Бразилия Жаир Болсонаро с доктрината за „традиционното бразилско семейство“ с религиозни и националистически лозунги. Унгария на Виктор Орбан също.

У нас на опашката на консерватизма са се настанили много кандидати. Като се започне от група неособено популярни депутати от ГЕРБ, които могат да получат ефирно време само в дебат за третия пол, мине се през организаторите на похода за традиционното семейство - Кристиян Шкварек и арх. Пламен Мирянов, и се стигне до новата вълна в социологията - Борислав Цеков - лицето на българско “Тръмп общество” (населено с отявлените русофили и агенти на бившата Държавна сигурност), който ни изненада през седмицата като един от новите собственици на най-старата и най-известна социологическа агенция в България - Галъп.

Не по-малко интересната част в анонса за сделката е, че около социологическата агенция ще се сформира чисто и център за мониторинг на антидемократичните идеологии и пропаганда в България.

“Пропаганда” явно ще е думата на 2024 година.

Скоропостижното приемане на 7 август на забраната на "пропаганда, популяризиране или подстрекаване" на "нетрадиционна сексуална ориентация" и "определяне на полова идентичност, различна от биологичната" в българските училища, е една от победите на когнитивната война, която Путиновият режим води в България.

Никак не е случайно, че хомофобските текстове бяха гласувани толкова бързо - в един ден на две четения, и точно в момент, в който се развихриха низките страсти около откриването на Олимпиадата и скандала в женския бокс. Те просто са с общ гензис.

Манипулацията на общественото мнение има своите цели и ги постига успешно в държави със слаба демократична култура - които на хартия са със Запада, но на практика за умовете и сърцата на хората все още се води люта битка между проевропейските ценности като свобода, равенство и върховенство на закона и пропагандирания от Русия псевдо-консерватизъм, който всъщност е “нацизъм с експанзионистична териториална политика” - по думите на проф. Димитър Вацов - доктор по философия, преподавател и председател на ФХСН.

Възходът на Русия срещу упадъка на Запада

Правени са много изследвания за начина, по който Русия печели влияние в Западния свят. Докладът на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания в София през 2017 година беше един от първите източници, които дефинираха ключовите тези на Кремъл в България.

Руската пропаганда преувеличава проблемите на Запада (много от тях създадени от именно от нея), за да внуши, че той - Западът, е в упадък, а Русия, която е силна и става още по-силна, е единственото спасение от това.

“Залезът на Европа“ - Европа е „болна“ от вируса на „либерализма“. Затова тя е безпомощна пред гей лобито, „мигрантското нашествие“ и пред интересите на глобалния капитал.

„Възходът на Русия“ - Русия наново изгрява като световен политически, военен и морален лидер. Тя е „цивилизационна алтернатива“ на „прогнилия Запад“. Всички, които критикуват или вземат предпазни и/или наказателни мерки спрямо външнополитическите действия на Русия, са нейни врагове (или „марионетки“ на враговете ѝ).

Ако разгледаме в тази обща рамка агресивните коментари срещу разнообразието от образи в откриването на Олимпиадата в Париж и изкуствено създадения скандал с двете боксьорки, виждаме пълното съвпадение.

“Педерастията” и “развратът”, които видяхме на откриването са част от упадъка на Европа и в частност Франция.

Ужасно притеснителен се оказа фактът, че има съмнения за това дали участието на две жени в турнира по бокс е справедливо или не. Именно Международната боксова асоциация, ръководена от близкия на Путин Умар Кремльов твърди, че двете състезателки са мъже, на базата на непубликуван кръвен тест от миналата година. Скандалът подкопава изцяло доверието в МОК и в домакина Франция.

Русия (която е напълно изолирана от международната спортна общност) единствена се застъпва за справедливостта в спорта - дори дава премии на бойкотиралите Олимпиадата спортисти.

Руската пропаганда се опитва да се възползва от постиженията на свободния свят, като използва ценностите и успехите му срещу самия него и разделя хората с омраза и страх.

Войната за сърцата и умовете на хората в България

Тезите на загрижените за бъдещето на олимпийския спорт приличат досущ и на тезите на националистите, които се страхуват, че бежанците ще ни вземат работните места, ще насилват дъщерите ни и ще прeбиват синовете ни. (Иначе се радват, когато бежанци печелят медали на Олимпиадата.) Те са същите и като на онези, които след като прокараха хомофобския закон за забрана на “гей пропагандата” в училище, искат наказания за учителите.

Да сте чули обаче дума за руската пропаганда в училище?

Миналата година стана ясно, че ученици от няколко града в страната са премерили знания в общонационална "викторина" с русофилски и пропагандни нюанси - "Игнатиевска интелектуална игра", и са получили награди от посланичката на Москва в София Елеонора Митрофанова.

Сега на дневен ред излиза и Законът за чуждестранните агенти – отново руска измислица, но уж взаимствана от САЩ.

След инвазията на Русия в Украйна темата за хибридната или т. нар. когнитивна война е все по-важна за Западния свят.

Според работната дефиниция на НАТО “когнитивна война” (cognitive warfare) включва дейности, провеждани в синхрон с други инструменти на властта, за да се повлияе на нагласите и поведението на хората и да се спечели предимство над противника. Създадена да подмени възприятията за реалността, манипулацията на цялото общество се превръща в нова норма, а човешкото съзнание се оформя като бойно поле от ключова важност.

“Срещу България Русия води агресивна когнитивна война - войната за сърцата и умовете на хората, и ние губим тази война”, каза в интервю за “Булевард България” бившият директор на информационния център на Министерството на отбраната Владимир Миленски.

Репертоарът на руската пропаганда за пръв път навлиза за масова употреба в българските медии през 2013 година - най-напред за дискредитиране на протестите срещу Пеевски и Орешарски. Твърденията ѝ са, че протестиращите са „платени соросоиди“, че са „либерасти“ – самите тези думи са калкирани от руски. “Този репертоар е изработен две години по-рано от руските медии – за дискредитиране на последните големи протести срещу Путин в Русия през 2011-2012 г. През 2013 г. медиите от групата на Пеевски и гравитиращите около тях го пренасят на местна почва.” Това казва в интервю за DW проф. Вацов от ФХСН през 2022 година.

Според полковник Миленски България няма план за изграждане на устойчивост на информационната заплаха от Русия. “Нямаме единност на посланията и на информационната политика не само в министерството на отбраната, а изобщо на правителствено ниво.” Това прави страната ни крайно уязвима.

Хомофобският закон - победа на Кремъл

Най-голямата група в парламента, водена от Бойко Борисов - премиер в три последователни правителства на България, също подкрепи на 7 август хомофобския закон по кремълски модел, внесен от проруската “Възраждане”. С “консервативни” аргументи. Депутати от ГЕРБ откровено флиртуват с “традиционните семейни ценности” и тръмпистките идеи. Самият Борисов каза, че ако евроатлантизмът изисква от него той да стане жена, то тогава не е евроатлантик.

Приемането на закона уж срещу “гей пропагандата” показа колко реална е заплахата за България от манипулиране на общественото мнение, след като дори представители на ППДБ не успяха да заемат категорична позиция.

Истината е, че в българските училища няма гей пропаганда, така както няма сняг през лятото. В мнозинството си училищата са свръхконсервативни институции, които имат нужда от модернизиране, а не от средновековни порядки.

Победата на проруските партии в парламента не е изолирано поражение за либералната общност в страната. Тя е сериозна причина да се притесним най-сетне дали Русия няма да спечели своята война на нашата териория - не защото сме загубили една битка, а защото не сме разбрали, че се води война.