Фактът, че Катар спечели домакинството на Световното по футбол с корупция вече дори не е добре пазена тайна, щом и бившият президент на ФИФА Сеп Блатер нарече решението „лош избор“. Каза го след като вече беше осигурил победа за кандидатурата за Катар и бе забъркан в скандал с подкупи.
В края на миналата седмица и Европейският парламент в своя резолюция най-официално призна, че има достоверни обвинения за подкупи и корупция. Вече официално се повдига и актуалният въпрос за смъртта на хиляди работници мигранти, заети предимно в строителния сектор, които помогнаха на страната да се подготви за футболното първенство.
Още преди Катар да спечели домакинството, системата за наемане на чуждестранни работници kafala вече бе започнала да хвърля сянка върху събитието.
В Катара има над 2 милиона чуждестранни граждани, които представляват около 94% от работната ръка в страната, показват данните на Европейския парламент.
Когато спечели кандидатурата през 2010 г., на Катар ѝ липсваше инфраструктура - връзки на метрото, големи хотели и стадиони и всичко необходимо за домакинство на подобно международно събитие. В резултат бяха направени инвестиции от приблизително 220 милиарда долара в последните 10 години в мащабно ново строителство.
Репортаж на The Guardian от 2021 г. установи, че 6750 южноазиатски работници, заети в различни индустрии, са починали в този период.
По официалната статистика на страната обаче само 37 от тези работници са били „пряко свързани с изграждането на съоръжения за Световната купа“. По-рано този месец Washington Post съобщи, че много семейства на загинали работници все още чакат информация за това как и защо техните близки са пострадали, както и компенсация за загубата им.
ФИФА обеща да отдели част от приходите от турнира в подкрепа на работниците мигранти, но още не е дала отговор на въпросите относно начина по който се разпредели това финансиране.
В резолюцията на евродепутатите се приветства хода на правителството на Катар да отдели 320 милиона щатски долара за компенсиране на трудовите злополуки в т.нар. „Фонд за подпомагане и осигуряване на работниците“. Евродепутатите обаче изразяват съжаление, че много работници в Катар и техните семейства са били изключени от неговия обхват и призовават фондът да бъде разширен, за да включи всички засегнати от началото на работата, свързана със Световното първенство по футбол, като също така се обезщетят всички смъртни случаи на работници и други нарушения на правата на човека.
Членовете на ЕП призовават ФИФА да излезе с цялостна програма за семействата на работниците като компенсация за условията, на които са били подложени.
„Това е общество без реална политическа свобода. Няма култура на обществен дебат и критичен поглед към това как функционира държавата“, казва Мустафа Кадри, основател на Equidem (правозащитна организация, базирана в Обединеното кралство и активна в Катар), цитиран от Vox. „Държавата е приела подход, „всяка критика е атака срещу нас“.
Системата kafala и икономиката на Катар
Kafala е системата за подпомагане на работници мигранти. Практикува се широко в района на Персийския залив и в някои съседни страни.
„Обикновено kafala означава, че работникът е изцяло зависим от работодателя за влизането си в страната, престоя и работата си. Дори и излизането от страната“, коментира Макс Туньон, ръководител на Международната организация на труда, пред Vox. По думите му има огромен дисбаланс в отношенията работник - работодател.
Според доклад на Международната организация по миграция от 2022 г. работниците мигранти съставляват приблизително 77 процента от населението на Катар и идват предимно от Южна Азия. Най-голям е броят на заетите в строителството, следвани от търговията на едро и дребно и домашните услуги като готвене, почистване и гледане на деца.
Системата разделя хората по раса, етническа принадлежност, пол и национален произход. Някои я наричат „учебникарски случай на дискриминацияя“.
В хотелите портиерите обикновено са африканци. За позиции за работа с клиенти се търсят филипинци, докато строителните работници идват от Южна Азия, Непал, Бангладеш и Индия.
Това разслояване започва в процеса на набиране на персонал. Според документ от април 2020 г., изготвен от специалния докладчик на ООН за съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност, заплатите силно зависят от расата. "Работници, изпълняващи едни и същи задачи, често декларират значителна разлика в заплатите си“, се посочва в доклада. „Това отчасти се дължи на лошите трудови разпоредби по отношение на справедливото заплащане. Дискриминацията по национален произход и расовите и етнически стереотипи също допринасят за проблема.“
През септември 2020 г. Катар въведе минимална заплата от 274 долара на месец за всички работници мигранти като опит за справяне с проблема.
„Сред най-честите оплаквания на работниците мигранти са неплащането или забавеното изплащане на заплатите, пренаселените и нехигиенични условия на живот и извънредно дълго работно време“, твърди Хиба Заядин, изследовател в Персийския залив в Human Rights Watch.
Жените, работещи като домашни помощнички и в хотелиерството, също се сблъскват със злоупотреби, които стават още по-сериозни предвид патриархалното общество, ограничаващо свободата на движение на жените. Сексуалното насилие и тормоз са проблем, който е труден за доказване. В Катар има закон, който криминализира извънбрачния секс. Според доклад на Human Rights Watch от 2021 г. тези закони засягат непропорционално жените, тъй като бременността служи като доказателство за извънбрачен секс и жените, които съобщават за изнасилване могат да бъдат преследвани за полов акт по взаимно съгласие.
Катар въведе някои реформи, но те не са достатъчни
Изправена пред международната критика, Катар въведе някои трудови реформи за работниците мигранти през последните пет години в допълнение към възможността хората да сменят работата си и да напускат страната без разрешението на работодателя.
„Не казваме, че системата kafala е премахната, но че най-проблемните ѝ елементи са демонтирани“, коментира Туньон.
Вече има онлайн механизми за докладване на възможни нарушения на трудовото законодателство., както към Министерството на труда на Катар, така и към ФИФА. През 2020 г. са подадени около 11 000 жалби до Министерството на труда. След въвеждането на подаване на онлайн жалби през 2021 г. този брой се е увеличил до 24 000. Тюнон споделя, че дори и да имат достъп до канала за оплаквания, работниците може да избегнат да го използват, защото се страхуват от отмъщение от работодателите си.
Работниците не могат да се организират и да агитират за по-добри заплати и условия, защото в Катар няма независими профсъюзи.
Има различни причини трудовите реформи в Катар да не се случват, въпреки международното внимание, което Световното първенство привлече.
„Кafala и други дълбоки неравенства са част от катарското общество и реформирането на трудовото законодателство адресира само част от проблема. Не можете да говорите по темата, без да говорите за целия спектър на човешките права.“, коментира Мустафа Кадри.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
