Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Атаките на "Възраждане" срещу еврото стигнаха до нечувани висоти. Те създадоха цял антиутопичен разказ за дигитален контрол и "фискален фашизъм" над заплатите и спестяванията на европейските граждани.
Главна героиня в този евро-апокалипсис е евродепутатката Рада Лайкова.
Според нея в Европейския парламент вече се обсъжда да има "срок на годност" за изхарчване на парите. Според предложенията, които тя не обяснява откъде точно идват, щял да бъде въведен срок, в който ако заплатата на всеки гражданин не бъде изхарчена до 6 месеца, тя директно щяла да "изчезне" от сметката му. По думите ѝ, ще се взимат и спестявания на хората от пенсионни и инвестиционни фондове, които "бюрокрацията в Брюксел" възнамерява да използва за проекти във военната индустрия.
Съчиненията ѝ по тези неясни европейски идеи бяха развити по време на нейно интервю в YouTube канала на Мартин Карбовски. Откъсът от изказването на Лайкова е гледан близо 1,2 млн. пъти във Facebook.
Евродепутатката от "Възраждане" така и не посочва как и къде точно е направено подобно предложение, но го обвързва с намеренията на Европейската централна банка за въвеждане на дигитално евро.
Информацията на Лайкова разбира се е меко казано невярна. Евродепутатът Радан Кънев (ДБ/ЕНП) написа, че се чувства длъжен да опровергае твърденията ѝ.
"Единственият документ, свързан с темата и е наскоро публикуван от ЕК, е т.нар. Savings and Investments Union communication. Това не е нормативен акт, а набор от идеи и препоръки, в който не се съдържа нищо подобно на неистините, споделени от г-жа Лайкова. Всъщност е един доста постен текст, който многократно подчертава, че интеграцията на европейските финансови пазари, колкото и да е важна за икономиката на ЕС, зависи предимно от държавите-членки, а не от европейските институции", пише Кънев в своя публикация във Facebook.
Една от идеите на документа е точно обратната на това, което евродепутатката твърди – да се създаде универсален модел за спестовно-инвестиционни сметки с ясни правила, ниски такси и лесен достъп за гражданите. Целта е повече хора в ЕС да могат да инвестират част от спестяванията си вместо да ги държат само в депозити. Стратегията включва и мерки за данъчни облекчения и повишаване на финансовата грамотност.
Лайкова отскоро е член на Европейския парламент като представител на "Възраждане" и като такава участва в парламентарната комисия по икономически и парични въпроси.
Интересно е, че Лайкова е завършила две магистърски степени по "Европеистика" и "Европейско бизнес право" в Германия.
Преди да влезе в Европарламента е била старши съветник по европейските въпроси в Германския парламент на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD). В интервю за "24 часа" тя споделя, че именно в Бундестага видяла как "една богата държава понася загуби заради членството си в ЕС".
Лайкова е председател на структурата на "Възраждане" в Берлин и се смята за тясната връзка между AfD и "Възраждане". Двете формации влязоха заедно в една обща европейска група - "Европа на суверенните нации" (ESN), която е и "най-радикалната" в настоящия Европейски парламент. Групата има 25 представители, в която влизат по няколко крайнодесни представители от Литва, Полша, Словакия, Испания, Чехия и Унгария.
По време на предизборната си кампания за евродепутат Лайкова се похвали и със среща с хората на Доналд Тръмп още преди той да бъде избран за президент. Тя замина за Вашингтон, където се е видяла с конгресмени и съветници от Републиканската партия в САЩ.
Сценарият на Лайкова за финансите на европейските граждани обаче не спира само до "кражбата" на заплати. Тя твърди, че с идването на дигиталното евро ще е възможно "с натискането на един бутон" да бъдат блокирани сметки на граждани, а на потребителите ще им бъде забранено да купуват определени продукти като месо и млечни продукти с цел изпълнение на Зелената сделка.
Как всички тези неща са свързани не става ясно от изказванията на евродепутатката. Макар да няма доказателства за тях тя твърди, че са "технически" възможни и поставят въпроса дали трябва да бъде отворена вратата към "една контролирана еврозона на диктат".
