Авторът на този анализ о. з. полковник Валери Рачев е експерт по сигурността, бивш посланик на България в Ирак и преподавател в Нов Български Университет. Носител е на почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ първа степен за цялостен принос към отбраната на страната. Беше ръководител на правителствения щаб за бежанците до април 2022 год. Полковник Рачев има следдипломна специализация "Управление на кризи в международните отношения". Магистър по военно дело. Бил е зам.-началник на Военна академия "Г.С.Раковски" и директор на Департамент "Национална сигурност и отбрана".
1. На Владимир Путин започна да му харесва „да се бие“ след завладяването на Крим през 2014 г.
„Боят“ и военните новини го превърнаха в световна звезда и, както той мисли, в световен фактор. Запленен от тази си роля, Путин отвори военен фронт в Сирия, Африка, подкрепи Николас Мадуро във Венецуела и опита да се върне на Куба. Проточващата се война в Украйна обаче го превърна в параноик и го отдалечава от ключови поддръжници – бизнеса, влиятелни политически фигури, които не могат да паднат от 12-ия етаж и особено от „съюзниците“ в БРИКС.
2. Критичният личен въпрос за Путин през 2025 г.
Той изглежда така: „Защо да се спирам по средата на пътя, след като с още малко усилие мога да ги поставя на колене?“. Влиянието му се усилва от натиска на „патриотите“ в страната му, които искат пълна военна мобилизация и преминаване на икономиката на военни релси.
От друга страна, той е притиснат от увеличаващите се предпочитания за край на военните действия през 2025 г. През ноември 2024 г. 53% от населението е за край на войната срещу 36% за нейното продължаване.1
3. Украинското настъпление в Курска област се оказа с по-голям от тактически ефект.
Дори и да иска, Путин не може да спре военните действия в Украйна, докато не „разчисти“ терена около Курск. Формално, при мирни преговори, за тази контролирана от украинците територия също ще важи опцията „земя срещу мир“.
4. Най-сериозната заплаха за политиката на Кремъл е вътрешната икономическа ситуация.
Икономиката може да колабира без това да се предшества от масови публични демонстрации. Големите държавно контролирани бизнеси ще забавят този процес чрез поемане на колосални загуби, но без промяна на средата (сваляне на западните санкции и достъп до пазари и финансиране в чужбина) Русия няма да може да излезе от кризата.
От финансова, кризата вероятно ще се превърне в икономическа и социална, а това би означавало доближаване до състоянието на СССР през 90-те години на миналия век.
5. Путин и кликата в Кремъл очевидно не са готови за край на войната през първата половина на 2025 г.
Бързото прекратяване на войната и свързаните с нея конфликти на Русия със САЩ и ЕС, а така също с Китай, ще изправят Путин пред обществото, за да обясни какво ще се случи след това, кога и как икономиката и социалната среда ще се подобрят, а животът на руснаците ще се нормализира (т.е., „както беше преди войната“).
Няма индикации, че хората в Кремъл знаят отговорите. Те няма как да се подготвят за политика след края на войната, след като не знаят условията за край на войната.
6. Във всеки случай краят на военните действия ще бъде обявен от Кремъл за „победа“.
От една страна изглежда възможно „победата“ да бъде последвана от бързи избори, за да се затвърди позицията на Путин и „Партията“ му (Единна Русия)) в „победоносна“ Дума. От друга страна - тежката икономическа ситуация няма как да не вгорчи „победата“. Ако се мисли за избори в Русия, по-вероятно е да се случат през 2026 г.
7. Ролята на „фактора Тръмп“
Тя трудно може да се предвиди, защото такъв реален фактор все още няма. Има очаквания, които се променят след всяка вътрешна или международна изява на Тръмп.
Ключовият въпрос е къде ще бъде начертана линията на компромиса, за което в момента дори няма индикация, освен твърде общото „земя срещу мир“.
Например, ако за Путин завладяната територия на Украйна не е тема за преговори, за Тръмп може това да бъде ключовият въпрос. Трудно е да се каже също дали Тръмп въобще ще се впусне в стратегическа игра с Путин, която неизбежно ще го отдалечи от вътрешните проблеми на САЩ и обещанията за бързи и ефективни решения за американците (Гренландия, Панамския канал и името на Мексиканския залив не са сред тях).
Важна разлика от първото му президентство е, че сега администрацията му ще бъде доминирана от по-млади „десни радикали“, лишени от опит от епохата на Студената война и поддържащи още по-агресивна позиция както по отношение на Пекин, така и по адрес на Москва, а и на ЕС.
8. "Гаранции за сигурност"
В края на 2021 г. Русия направи опит да обвърже САЩ и страните от НАТО със споразумение за „гаранции за сигурност“2. Фокусът на руския проект е върху задължението САЩ да не допуснат приемане на нови членове в НАТО, особено сред страните от бившия СССР, и да не развиват военно сътрудничество под каквато и да е форма с тези страни.
Русия също изисква Щатите да се въздържат от разполагане на своите въоръжени сили и въоръжения, включително в рамките на НАТО, в райони, където такова разполагане би било възприето от руската страна като заплаха за нейната национална сигурност.
За да се направи проектът по-приемлив и за американската страна, договорът предвижда също ограничения, свързани с разгръщането и употребата на ракети с малък и среден обсег на действие и на стратегически и бомбардировачи. Съглашението, предложено на страните от НАТО, предвижда и връщане към военното статукво, съществувало в Източна Европа към 27 май 1997 г., т.е. до приемането на Полша, Унгария и Чехия в НАТО. А именно - Северноатлантическият пакт не трябва да приема нови членове, включително Украйна и други държави (т.е., не само страни от бившия СССР) и няма да провежда военни учения и военно сътрудничество под каквато и да е форма в Украйна и страните от Кавказ и Централна Азия.
Руските условия изглеждат невъзможни, но така обикновено се постъпва преди стратегически преговори. Например, в „торбичката“ на Путин за преговорите вероятно ще бъде съобщената в американски разузнавателен доклад от февруари 2024 г. подготовка на Русия да разположи ядрено оръжие в космоса.
9. Новото условие
През последния месец на 2024 г. Путин и външният му министър Сергей Лавров използваха всеки повод, за да върнат в обращение идеята за гаранции за сигурност на Русия като условие за край на войната в Украйна.
Първо, Русия вече не се интересува „само“ от споразумение за прекратяване на бойните действия с Киев, а от международни гаранции за своята сигурност.
Второ, гаранциите следва да бъдат предложени само и единствено от избрания президент на САЩ.
Тези заявления бяха направени в дисонанс с анонсите на президента Володимир Зеленски, че Украйна може да преговаря по формулата „земя срещу мир“. Най-вероятно в Кремъл смятат, че възможностите на Украйна да воюва са изчерпани. Поради това „мирът“ е неизбежен, а завзетите територии вече са неоспоримо руски, т.е. те са тема, по която няма какво да се преговаря.
10. Непостигнати цели
Пренасянето на фокуса от „край на войната“ към „гаранции за сигурност“ показва, че до началото на 2025 г. Кремъл не е постигнал стратегическите си цели.
Преместването на границите на Русия насред запорожските ниви може да бъде обявено за „победа“ за вътрешни цели, но то с нищо не допринася за имперските амбиции на Москва и за мечтаната глобална роля на Русия в още по-мечтания многополюсен свят.
"Империята" се нуждае от отбраняеми граници и буферен пояс, които да я направят неуязвима за външни заплахи срещу стабилността на политическия режим.
11. Путин ще чака Тръмп
Ясно е също, че Путин няма да преговаря със Зеленски нито за примирие, нито за мирен договор. Путин „ще чака“ Тръмп, защото стратегическите проблеми на Русия се контролират от САЩ.
За целта или ще подхранва неговото его с обещания за исторически триумф, или ще чака събитията да принудят Тръмп да влезе в преки преговори. От друга страна, дневният ред на Тръмп се очертава изключително широк и приключването на войната в Украйна може да не се окаже сред приоритетите.
12. Заплаха за Европа
Демаршът на Кремъл е арогантен, защото Русия се опитва да отиде много по-далеч от вече заграбеното, независимо от условията, при които военните действия евентуално ще бъдат прекратени.
В края на краищата както и да продължи тази история, условието за гаранции за сигурността на Русия прикрива структурна заплаха за Европа.
1 Източникът на данните работи в подкрепа на политиката на Кремъл: https://russianfield.com/svo16
2 Проектите са публикувани на уебсайта на МВнР на Русия на 17. 12. 2021 г. на адреси съответно тук и тук
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
