Президентът Тръмп не е убиецът на Джорд Флойд. Нито кметът на Минеаполис, нито шефът на полицията в града. Убиецът е полицаят Дерек Човин или по-скоро - предполагаемият убиец, защото все още не е осъден, въпреки че всеки човек на планетата със смартфон и интернет вече е видял или чул как Човин отнема живота на Джордж Флойд. На заснетото от свидетели видео полицаят притиска с коляно гърлото на арестанта цели 8 минути и 46 секунди, а жертвата му стене "не мога да дишам".
От 26 май ежедневно в многомилионните американски градове, както и в малки градчета и предградия, хиляди протестират, за да спре полицейската бруталност на расова основа.
Защото расизмът в Америка днес съществува, макар и често добре завоалиран.
За съжаление, още в Минеаполис, откъдето започна всичко, протестът беше опорочен от грозни вандалски сцени. Тълпи от озлобени, отчаяни, гладни и вероятно криминално проявени хора трошаха витрини, палеха и разграбваха дрехи, маратонки, телевизори. Прескачаха се и се биеха за плячката. Всичко това отново се случва пред очите ни, често стриймвано на живо или качено в социалните мрежи, минути след като се е случило.
Не зная дали кой, как и кога ще установи причината и подбудителите за тези грабежи. Едно е ясно - лумпенските тълпи опорочиха и затъмниха иначе справедливите масови протести против полицейското насилие и расовата дискриминация в Америка.
В моето градче, Лейк Форест, северно предгадие на Чикаго с близо 20 хиляди жители , протестът беше на 3 юни, на историческия Market Square - според историците първия търговки център в Америка.
Митингът беше организиран от група настоящи и бивши възпитаници на местната гимназия, израсли като "привилегировани бели", при това заможни, американци.
Протестът в моя град, както и всички останали в страната, е вдъхновен от движението Black Lives Matter.
Малко демография: тук живеят малко под 20 хиляди души, от които 92 ,1 % са бели, 4,6% азиатци, 2,8% латиноси и 1,1 % афроамериканци. Останалите проценти са индианци и смесени. Данните са от последното преброяване през 2010 година.
Заради "локдауна", който все още е в сила, общуването е предимно в социалните мрежи. Във всички местни затворени групи във Фейсбук и Инстаграм още в понеделник, новината за протеста, предизвика разгорещени дискусии, спорове и словесни престрелки "за и против”.
Никой, разбира се, не отричаше правото на протест, като често спорещите се позоваваха на Първата поправка на Конституцията за свободата на словото. Хората обаче бяха парализирани от страх, заради погромите и вандализма в Ню Йорк, Чикаго, дори и в град Уакиган, който се намира само на 18 километра оттук.
Повечето от тях, най-вече собствениците на магазини, офиси, сладкарници, фризьорски салони и ресторанти на Market Square панически питаха дали протестът всъщност не е организиран от активисти на Black Lives Matter и звъняха в полицията да разберат има ли постъпили сигнали за погром, заради поредица съобщения в Туитър.
В сряда, още в ранния следобед, витрините на почти всички магазини бяха заковани с шперплат. Спекулациите, че вандали ще нахлуят и тук, ще разбият, ще грабят и опожаряват не спираха.
В една от групите във Фейсбук мъж каза - "заради смъртта на оня човек, сега хората тук ще си загубят прехраната".
Живея в Лейк Форест вече 19 години и след тази кратка публикация за първи път преброих познатите си расисти.
Последва бурна дискусия със заплахи, зле прикрити обидни квалификации и разгорещени спорове, от което на всички ни стана ясно, че макар и дълбоко потулен, расизмът тук съществува.
За щастие, в ранната привечер в сряда, на перфектната зелена морава на Market Square, пред телевизионните камери, над 200 души спокойно слушаха и аплодираха речите на няколкото чернокожи оратори.
Отстрани, без да чуват говорещите, бяха дошли наблюдатели. Те бяха доста по-малобройни.
Речите бяха тъжни, болезнени, понякога вдъхновяващи. Едни момче, завършило гимназията миналата година, сподели истории, от които ме обзе срам и ужас, че синът ми е бил в тази сграда по същото време.
По време на обяд в стола на училището, 5-6 чернокожи момчета от випуска, минали покрай насъбрали се на една маса техни съученици. "Вижте, пуснали са маймуните от зоологическата градина в Линкълн парк", провикнал се един от тях, а останалите избухнали в смях.
Друг човек ми разказа как като дете, може би осемгодишен, си играел с приятели в тих и спокоен квартал в Чикаго, където живеел с родителите си. Като свършили, грабнал новото си колело и тръгнал да се прибира. Само след няколко минути го спрял полицай и започнал грубо и настоятелно да го разпитва откъде е откраднал колелото. Междувременно го хванал за яката на ризата и го повдигнал. Само намесата на приятелите му го спасила от още разпити и неприятности.
Това беше първият ми от многото подобни случаи с полицията, уточни моят приятел, лекар-онколог и попита мен колко пъти ме е спирала полиция.
"За 20 години шофиране в Америка, само два пъти за превишена скорост", му казах аз.
Него го спират почти всеки месец. Почти всяко чернокожо момче в Америка има подобна история с колело, а всеки чернокож мъж е спиран от полицията по пътищата на Америка много повече от всички други раси.
Расизмът трудно се разбира в Америка, ако не си го усетил на гърба си.
Моя позната, бяла жена, адвокат, е омъжена за афроамериканец. Той е биохимик и работи в голяма фармацевтична компания. Синът им, умно момче е трудолюбив и отличен плувец. Приет е за студент в Принстън и поне по два пъти на ден получава намеци, че е успял, заради политиката за приемана на малцинствата в колеж( Affirmative Action Act).
Мой съсед, роден в Ямайка, казва, че като разхожда кучето си, често го спират, за да го разпитват кой е къде отива.
Моят личен опит с расизма е от разкази на познати, някои от които не пожелаха да бъдат публикувани.
Първият случай, в който аз открито се сблъсках с религиозния фанатизъм и расизма на някои от поддържниците на Доналд Тръмп, беше през лятото на 2016.
С екип на несъществуващата вече телевизия BiT, бяхме в Кливланд, където се провеждаше Конгресът на републиканската партия, на който номинираха Тръмп за кандидат-президент. Знаехме, че всеки ден се провеждат протести против Тръмп, както и митинги в негова подкрепа. В един ужасно един горещ юлски ден с Ралица Василeва, която беше водещ и шеф на новинарския екип, снимахме на Public Square. Там бяха и двете групи, разделени помежду си от верига полицаи, около 50 на брой. Останах шокирана, от това което чух и видях тогава там. Един човек крещеше безпричинно на чернокож мъж срещу него " Ти си дете на Дявола! Ако не ти харесва, купи си билет обратно за Африка".
Това, което се видя и чу на Market Square в Лейк Форест беше един по-прикрит и не толкова истеричен расизъм, който обаче е не по-малко опасен. Дали Америка е готова да го изкорени?
Ясно е, че от Public Square в Кливланд до Market Sqare в Лейк Форест, расизмът в Америка все още съществува.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Защо е толкова трудно да осъдиш полицай в САЩ
Filthy Rich: Неприличната история на Джефри Епстийн
Да напуснеш борда на компанията, която си съосновал, за да може да те наследи чернокож
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
