Разрухата във федерацията по щанги и диагноза "български спортен синдром"

Колкото успешен, още повече скандален - това е възможното най-краткото описание на вдигането на тежести като спорт в България.

В последните дни цялата държава се активира около скандала с неизплатените премии на олимпийските медалисти по вдигане на тежести. А случващото се е резултат от събития, чийто край беше предизвестен.

Бронзовият медалист от Олимпиадата в Париж Божидар Андреев обяви, че слага край на кариерата си заради системното забавяне на заплати и дължимите възнаграждения за представянето на Игрите. Спортистът има да получава близо 200 000 лв, включително премията за олимпийския медал и 11 заплати, които все още не са изплатени. Треньорите на щангистите също са останали без възнаграждения. И световният рекордьор и олимпийски златен медалист Карлос Насар се оказва “persona non grata” за федерацията.

По неофициална информация на “Булевард България” разрухата в Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) може да доведе до това Насар да се откаже да се състезава за България и да приеме една от многото оферти, които има от други държави.

Иначе поводът за хаоса са дълговете от над 900 000 лева, натрупани от федерацията, и блокирано финансиране на клубове и състезатели. Накратко: няма пари за лагери и заплати. Това е и причината за 2024 година БФВТ да няма договор за финансово подпомагане от Министерстрото на младежта и спорта (ММС).

Вдигането на тежести е спорт от "Категория 1", което означава, че федерацията трябва да е сред тези, които получават най-висок процент от бюджета на ведомството.

В отговор от ММС обявиха, че държавата е поела таксите за участия в предстоящи международни състезания и някои плащания към Андреев, Насар и спортни клубове в страната. Освен това в официално съобщение до медиите от ведомството цитираха сумите, които са превели:

- 36 000 щатски долара, които БФВТ е дължала на международната централа за участие на спортистите
- 215 956 лева целеви финансови средства за участие на Олимпийските игри на трите спортни клуба, в които тренират българските тежкоатлети Карлос Насар, Божидар Андреев и Иван Димов
- 82 000 лева за таксите на състезателите по вдигане на тежести за участието им на Световното първенство за мъже и жени в Бахрейн и на Европейското първенство за юноши в Полша
- 431 500 лева за периода септември - декември 2024 г. за подготовката и възстановяването на спортистите, както и средства за щангистите и възнагражденията на техните треньори
- 564 320 лева за дейността на 22 клуба по вдигане на тежести

Това обаче не решава системния проблем във вдигането на тежести. Защото става дума за средства, които се отпускат целево - за конкретни състезания, а не пари от бюджет, който предварително е бил гласуван. БФВТ получава и пари от спонсори, но никъде не може да бъде намерено официално колко са и за какво са похарчени. На фона на отпуснатите средства от ММС изглежда странно водещи щангисти да се оплакват от липса на средства.

По казуса с Божидар Андреев обяснението от страна на министерството е, че "процесът по изплащането на премиите на българските щангисти и техните треньори не е приключил поради изнесеното в публичното пространство несъгласие в разпределението на средствата за треньорите и длъжностните лица и предоставената от ММС възможност същото да бъде преразгледано".

Къде са парите?

Най-простото обяснение е, че от години кранчето с пари към БФВТ не е спирало, а различните ръководства са използвали държавни пари за лични облаги. При отчетите към ММС пък са предоставяли фалшиви документи. Човек може много трудно да се ориентира какво се случва, защото има моменти, в които хора от едно и също ръководство първо си пазят гърбовете, но после се обръщат един срещу друг. Всичко е въпрос на моментен интерес.

Докато парите се превеждат, всички си мълчат. Когато обаче средствата спрат, започва войната всеки срещу всеки.

Последната смяна на властта в БФВТ дойде преди по-малко от месец - в лицето на двукратния световен шампион и двукратен бронзов медалист от олимпийски игри Стефан Ботев, който замени Антон Коджабашев.

Първоначално Ботев подкрепяше управлението на федерацията, срещу което впоследствие се обърна и събра необходимата подкрепа.

"Коджабашев стана президент, избрахме го, след като преди това обеща да намери финансиране за федерацията, да се оправят задълженията, да направи контакт с Министерството на младежта и спорта и да тръгнат заплатите към момчетата. Това беше обещанието от него към всички в залата. Обаче все повече се забатачваме, все повече влизаме в задължение, все повече лихви се трупат и става нещо страшно. Федерацията работи по инерция. Изобщо не работи. Запорирана сметка. Чакаме чудо да стане да дойдат отнякъде пари. Доникъде не сме", коментира Ботев пред медиите.

На 30 септември тази година Коджабашев, докато още беше председател, внесе в Търговското отделение на Софийския градски съд искането за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на Федерацията по вдигане на тежести.

Сред посочените причини в молбата са установените злоупотреби в особено големи размери от бившите президенти Ареф Маджид и Неделчо Колев, "представляващи разходване на крупни суми за лични и несъответстващи на спортната дейност цели в нарушение на два договора за финансиране с ММС от 2023 г.”

На 8 ноември бе проведено извънредно общо събрание на федерацията по щанги, на което Стефан Ботев замени Антон Коджабашев, след което стана ясно, че националният отбор по вдигане на тежести остава без своя старши-треньор Иван Иванов, който беше начело на тима през последните 13 години.

Срещу Иванов също има обвинения, че е използвал държавни средства за лична изгода, а от години Карлос Насар не иска да работи с него, като на големи форуми пътува с личния си треньор. Иван Иванов е и константа фигура в националния отбор и в УС, без значение какво е ръководството.

Какво предстои?

Първата малка криза е решена. Осигурено е участието на световното в Манама (Бахрейн, 4-14 декември), така че България да не остане без отбор.

Новият президент на БФВТ обяви също така, че ще бъдат направени промени в устава, за да "стане той един европейски и добър устав на федерация”, каквото и да означава това. За тази цел в следващите месеци Ботев и екипът му ще разпратят предложения до клубовете, които на свой ред да направят свои забележки и на следващо събрание промените да бъдат гласувани.

Най-важното, май, остава за накрая, но то не зависи от федерацията, нито пряко от министерството - да се проведе разследване кой и за какво е злоупотребил с близо 1 млн. лева, а след това да бъдат повдигнати обвинения. Това е работа на прокуратурата.

Разбира се, най-потърпевши от всички са спортистите.

Скандалите във вдигането на тежести в България обаче не са от днес или от вчера, а са толкова стари, че са като тумори в организма на този спорт. И за да бъде картината пълна, е редно да се посочат някои примери.

През 1976 година страната ни се превръща в първата държава в историята с отнети олимпийски медали заради използването на анаболни стероиди.

При 110-килограмовите Валентин Христов достига двубой от 400 кг. Титлата на 20-годишния перничанин обаче е отнета - заради наличие на забранени вещества в кръвта му. При 80-килограмовите същата съдба сполетява и сребърния медалист Благой Благоев. Националният треньор Иван Абаджиев обвинява СССР за скандала и дори показва снимка, на която личат следи от клещи върху оловните печати на пробите, но арргументацията му за манипулирани проби не води до резултат.

В Сеул през 1988 година с допинг са хванати спечелилите златни медали Митко Гръблев и Ангел Генчев. Целият отбор е спрян от участие, което означава край на кариерата за големи имена като Асен Златев и Антонио Кръстев. Единствено допингът на Бен Джонсън засенчва българския в световното медийно пространство.

В Сидни през 2000 година България отново е топ тема в разгара на най-големия спортен форум. Наред е аферата "Ороцетам" - лекарство за оросяване на мозъка. В пробите на спечелилите златни медали Иван Иванов и Изабела Рифатова и на "бронзовия" Севдалин Минчев е открит диуретика фуросемид. Отличията им са отнети. По-късно Гълъбин Боевски, готвещ се самостоятелно и по различна методика от тази на Иван Абаджиев, става шампион, а Георги Марков е втори в същата категория.

Три години след Игрите в Сидни, Гълъбин Боевски, Георги Марков и Златан Ванев са спрени от участие на Световното във Ванкувър, защото при допинг проверка преди първенството е установен абсолютно еднакъв състав на урината им. Шеф на федерацията по това време е Антон Коджабашев и тръби за световен заговор срещу България.

В Атина през 2004 година Алан Цагаев "гори" с анаболния стериод станозолол, а в Пекин през 2008 година 11 щангисти от националния отбор (8 мъже и 3 жени) са хванати с архаичния анаболен стероид метандианон (бианабол). В Китай, България е без представител в щангите. Федерацията ни е глобена с 500 000 долара.

През 2015 година, преди световното в Тбилиси, при внезапна допинг проверка в “Дианабад", 11 национали дават положителна "А" проба за анаболния стероид станозолол. А през 2019 година двукратната бронзова медалистка от европейски първенства Мая Иванова и още 40 щангисти не са допуснати до участие на първенство на континента по вдигане на тежести в Батуми заради нарушаване на антидопинговите правила.

Всички изброени случаи са само 50% от проблемите, защото останалите са финансови. Около всички скандали обаче има един общ белег - винаги срещу България и българските спортисти има "световен заговор", а когато изчезват пари, все някой друг е виновен.

БФВТ пък е поредната федерация, която е болна от “българския спортен синдром” - ръководителите на различните спортове винаги да са в открита (или скрита) война с най-успешните спортисти.