Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Разследване на The New York Times хвърля светлина върху това как Доналд Тръмп решава Съединените щати да се включат във войната срещу Иран. Решението не е резултат от единодушие в администрацията, а от съчетание между настоятелен натиск от страна на Израел, вътрешни разногласия в Белия дом и в крайна сметка лична преценка, на която никой не се противопоставя докрай.
Ключов момент в разказа е срещата на 11 февруари, когато израелският премиер Бенямин Нетаняху пристига в Белия дом. Вместо обичайна протоколна визита, той е отведен директно в специалното помещение за кризисни срещи на президентската администрация, където представя на Тръмп и най-близките му съветници строго секретен план за съвместен удар срещу Иран.
Според разследването на The New York Times Нетаняху прави нещо повече от стандартно дипломатическо изложение – той последователно и настойчиво аргументира защо подобна операция би била успешна.
Планът е представен като почти сигурна победа: иранската балистична програма може да бъде унищожена в рамките на седмици, Ормузкият проток ще остане отворен, отговорът на Техеран ще бъде ограничен, а вътрешното напрежение в страната може да прерасне във въстание и да доведе до смяна на режима.
Израел представя и още по-амбициозен сценарий, при който интензивни въздушни удари, подкрепени от разузнавателни операции, биха могли да създадат условия за срив на Ислямската република. На Тръмп е показан и кратък видеоматериал с потенциални фигури за бъдещо управление на страната при подобно развитие.
Още на следващия ден обаче американските разузнавателни и военни служби изготвят собствена оценка на този план. Именно тук проличава най-рязкото разминаване между увереността на Израел и скептицизма във Вашингтон.
Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф определя сценариите за смяна на режима с една дума: „фарс“. Марко Рубио го формулира още по-пряко: „С други думи – глупости“.
Председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ Дан Кейн също е критичен: „Това е стандартен подход от израелска страна – преувеличават, а плановете им невинаги са добре разработени. Знаят, че имат нужда от нас, и затова натискат.“
Американската оценка не изключва възможността за удари срещу ключови фигури и военна инфраструктура в Иран. Но отхвърля като нереалистични най-амбициозните елементи от израелския сценарий – бързо въстание, срив на режима и неговата подмяна.
В същото време вътрешните анализи предупреждават за значително по-сериозни последици: възможно затваряне на Ормузкия проток и удари по американски интереси в региона.
И въпреки това, според The New York Times, именно тук се вижда най-ясно как Тръмп взема решения. Предупрежденията не променят съществено нагласата му.
Той не разглежда смяната на режима като реалистична цел, но остава силно привлечен от идеята за отслабване на военния потенциал на Иран и елиминиране на ръководството в Техеран. Изданието отбелязва и още един фактор – увереността му е подсилена от скорошната успешна операция във Венецуела, която затвърждава вярата му в способностите на американската армия.
Разследването също така опровергава представата, че вътрешният кръг около президента е бил единен. Напротив, в Белия дом има ясно изразени разминавания, макар и продиктувани от различни съображения. Най-категоричният поддръжник на военна кампания е министърът на отбраната Пийт Хегсет, докато почти всички останали изразяват резерви.
Марко Рубио например предпочита стратегия на максимален натиск, евентуално съчетана с ограничени удари, но не и пълномащабна война.
Началникът на кабинета Сузи Уайлс е притеснена както от риска от нов конфликт в Близкия изток, така и от възможните вътрешнополитически последици, включително отражението върху междинните избори. Директорът по комуникациите на Белия дом Стив Чунг предупреждава за сериозен имиджов риск за президент, избран с обещания за „никакви нови войни“.
Най-категоричният противник на операцията обаче е вицепрезидентът Джей Ди Ванс.
Той предупреждава, че подобна война може да доведе до регионален хаос, непредвидим брой жертви и сериозни политически последици за самия Тръмп. Според него това би означавало и риск за подкрепата около президента, тъй като много от избирателите му са разчитали именно на обещанието, че САЩ няма да бъдат въвличани в нов конфликт.
Ванс поставя и прагматичен въпрос: състоянието на американските оръжейни запаси и рискът те да бъдат изчерпани при продължителна война с държава, която ще се бори за оцеляването си. По думите му никой не може с достатъчна сигурност да предвиди как ще реагира Иран, когато става дума за самото съществуване на режима. Особено тревожна остава и възможността за блокиране на Ормузкия проток – сценарий с незабавни глобални икономически последици.
И все пак, може би най-важният извод от разследването е друг. Въпреки различията, почти всички в стаята в крайна сметка застават зад президента. Част от съветниците излагат резервите си, други подчертават рисковете или се фокусират върху конкретни аспекти на операцията, но след като позициите са изразени, никой не се противопоставя по категоричен начин, който да промени решението.
В последната ключова среща на 26 февруари позициите вече са ясни. Хегсет настоява, че Иран така или иначе ще трябва да бъде спрян. Рубио очертава по-ограничена цел: ако става дума за смяна на режима, САЩ не бива да се намесват, но ако целта е унищожаване на ракетната програма, това е постижимо. Генерал Дан Кейн отново излага рисковете, без да дава политическа оценка. А Ванс обобщава ситуацията с думи, които най-точно описват атмосферата в кабинета: „Мисля, че това е лоша идея, но ако искате да го направите, ще ви подкрепя“.
Именно това изречение казва най-много за начина, по който е взето решението за война. Не чрез консенсус. Не защото съмненията са били разсеяни. А защото, след като изслушва възраженията, Тръмп решава да действа, а останалите се съобразяват с решението му.
В крайна сметка президентът формулира решението си кратко: „Мисля, че трябва да го направим“. На следващия ден, 22 минути преди крайния срок, той дава окончателното одобрение: „Operation Epic Fury is approved. No aborts. Good luck.“
Американски и ирански пратеници пристигнаха в Исламабад за мирни преговори
