-
Регулаторните органи в България, макар формално независими, са под силно политическо влияние, тъй като назначенията се правят почти изцяло от парламента.
-
Общо 19 регулатора струват на бюджета близо 500 млн. лв. годишно, като 85% от разходите отиват за заплати.
-
Годишните им отчети рядко се разглеждат в парламента, което поставя под съмнение отчетността и контрола над тях.
-
Българския институт за правни инициативи препоръчва преструктуриране и съкращения, включително прехвърляне на функции към други държавни звена.
Българските регулаторни органи, макар и формално независими, всъщност функционират под силно политическо влияние, показва нов анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) – неправителствена организация, работеща за установяване върховенството на правото в България.
Според проучването общо 19 такива структури струват на държавния бюджет близо 500 млн. лв. годишно, но ефективността и отчетността им будят сериозни съмнения. Изследването изтъква, че назначенията в тези институции се извършват почти изцяло от парламента или под негов контрол, което поставя под въпрос реалната им автономия. Формално обявени като независими, тези органи на практика остават обвързани с политически интереси и често се използват като разменна монета между партиите.
Изследователят Теодор Славев от БИПИ посочва, че „онзи, който назначава, контролира“, а липсата на плуралистични и прозрачни механизми при избора на ръководства поставя под съмнение тяхната безпристрастност.
Анализът включва преглед на 130 годишни отчета, подадени от различни регулатори, които обаче рядко стигат до реално разглеждане в парламента. Повечето от тези отчети остават без реакция – само 34 са обсъдени в комисии, едва 13 са представени на заседание на Народното събрание, а приетите са 10. Пет от тях са отчети на БТА.
Според бившия председател на Сметната палата Цветан Цветков парламентът неглижира задължението си да упражнява контрол върху тези институции, превръщайки отчетността в чиста формалност.
Разходите за поддържане на тези органи възлизат на над 38 млн. лв. месечно. 85% от тази сума е за заплати на служителите. Въпросът колко са ефективни институциите и има ли нужда от толкова много служители остава отворен.
БИПИ призовава за съкращаване и преструктуриране на част от регулаторите, включително прехвърляне на функции към вече съществуващи държавни звена.
Докладът на БИПИ подчертава, че текущата система на регулатори в България не носи обещаната независимост и прозрачност. Вместо това те са се превърнали в източник на значителни разходи, политически зависимости и слаба обществена отчетност.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: