Задача No.1 на бъдещия германски канцлер Фридрих Мерц: "Да засиля Европа възможно най-бързо, стъпка по стъпка, за да можем наистина да постигнем независимост от САЩ".
Това е посланието в първото изявление на Мерц след победата на изборите в Германия на 23 февруари и са сигнал за нещо наистина необичайно.
69-годишният лидер на Християндемократическия съюз е смятан за един от германските политици с най-близки връзки със Съединените щати.
Мерц посочва Роналд Рейгън като свой политически идол. Пътувал е до Америка над 100 пъти. В биографията си твърди, че президентската библиотека на Рейгън в Калифорния е едно от любимите му места. Престоят му в борда на германското подразделение на американския фонд BlackRock e бил "един от най-щастливите периоди в живота" на Фридрих Мерц.
Днес той е най-влиятелният политик в Европа благодарение на успеха на ХДС/ХСС на изборите в Германия - но първият му сигнал беше за отрезвяване на очакванията от трансатлантическата връзка.
"Не съм вярвал, че някой ден ще трябва да кажа подобно нещо по телевизията. Но вече е ясно, че американците - поне онези американци, които са в администрацията на Доналд Тръмп - са до голяма степен незаинтересовани от съдбата на Европа", казва той.
Да се надяваме на най-доброто, но да се готвим за най-лошото. Европа не няма време за губене и най-после трябва да се изправи в защита на политическия ред, който беше изграден с помощта на Америка, казва той седмица преди изборите.
Човекът, който можеше да бъде Меркел
Йоахим-Фридрих Мартин Йозеф Мерц не е личност на компромисите - и няма намерения да ги прави дори пред Доналд Тръмп.
Роден е през ноември 1955 г. в консервативно католическо семейство и израства с ранни политически амбиции (силно антикомунистически, както може да се очаква).
Завършва право и бързо се издига в партийните редици на Християндемократите, в чиято младежка организация членува от 1972. На 34 г. става евродепутат в годината, в която пада Берлинската стена.
Женен е за потомствената юристка Шарлоте Мерц, която става граждански съдия. Имат три деца, основават и семейна фондация за подкрепа на образователни каузи.
През 1994 е избран в Бундестага и се превръща в един от близките сътрудници на покойния Волфганг Шойбле, който го "отглежда" за бъдещ канцлер.
До момента, в който се сблъсква с Ангела Меркел.
Двамата сякаш никога не са били в един отбор.
Мерц е отявлен говорител на дясното крило на ХДС. Икономически вярва в свободния пазар, намаляване на данъците, реформа на системата за помощи. Социално е консервативно настроен. Противник е на свободната миграция, не одобрява пълната свобода на абортите в Германия.
Израсналата в протестантско семейство в ГДР Меркел, която има докторат по квантова химия и говори отличен руски език, тогава тласка ХДС към центристка и прагматична линия.
Сблъсъкът им започва през 1998 г. след корупционния скандал, който слага край на ерата на Хелмут Кол и кулминира с избора на кандидат-канцлер през 2002.
Меркел е "момичето на Кол" - протежето, което в крайна сметка изоставя лоялността към своя ментор и публично го критикува за черната партийна каса. ХДС изненадващо я избира за председател през 2000 г. в повратен момент от дотогавашната културна и политическа доминация в десницата.
Към онзи момент Мерц е с реални шансове да стане лидер. Той вече е председател на парламентарната групата на ХДС, което му дава реална власт в налагането на дневния ред на опозицията срещу социалиста Герхард Шрьодер.
През 2002 г. когато идва решителния момент за издигане на кандидат-канцлер, Меркел и Мерц отново влизат в сблъсък. Меркел иска номинацията, но няма достатъчно подкрепа. И прави изненадваща маневра - оттегля се от вътрешните избори, за да подкрепи трети кандидат, лидера на баварския Християнсоциален съюз Едмунд Щойбер.
ХДС/ХСС губи изборите срещу Шрьодер, а Фридрих Мерц губи интереса си към политиката.
Политикът, който не е популярен, но е уважаван
През 2004 официално се оттегля от ръководните си постове, през 2009 напуска и Бундестага, за да започне работа в частния сектор.
Става милионер. Става и лицензиран пилот на самолет. И до днес обича да лети с частния си Diamond DA62, без да се интересува от критиките на еко-активистите.
"Използвам по-малко гориво в малкия си самолет от която и да е официална кола на германското правителство. И затова летя", казва той в интервю за ZDF.
Политиката обаче никога не го напуска. Желанието за реванш срещу Меркел - също.
През 2018 г. когато тя подава оставка, Мерц отново е на първа линия като кандидат за лидер. И отново губи - партията избира вече забравената Анегрет Крамп-Каренбауер, бледа сянка на своята политическа създателка.
Чак след изборната загуба през 2021 г. ХДС най-после се доверява на Фридрих Мерц и през януари 2022 го избира за председател.
Три години по-късно той се отплати, като върна ХДС на власт, в момент, в който Европа има нужда от силна Германия.
Фридрих Мерц дори не е най-популярното лице на ХДС/ХСС. Баварският лидер Маркус Зьодер го изпреварва с няколко процента - 44 срещу 41 на сто - според изследване на INSA към 17 февруари 2025 г.
И двамата са далече зад рейтинга на досегашния министър на отбраната – социалдемократът Борис Писториус (53%), който предпочете да не се кандидатира за лидер на мястото на Шолц преди изборите с предвещавана загуба за социалдемократите.
Мерц обаче е уважаван политик - дори да не е "роден" фаворит на масите, казва пред Politico бившият еврокомисар Гюнтер Йотингер.
Голяма част от кариерата му извън Бундестага е свързана с Америка. Той е бивш председател на организацията с красноречивото име "Атлантически мост", занимаваща се с връзките между Германия и САЩ. Има солиден корпоративен опит в най-голямата инвестиционна компания в света BlackRock в германското подразделение на американския гигант.
Охлаждането на Мерц към Вашингтон обаче изглежда неизбежно. Особено след речта на Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция през февруари 2025 и грубата намеса на Илон Мъск в изборите на Германия на страната на AfD.
Мерц не отрича легитимните критики на САЩ за това, че Германия изоставаше драматично от обещанието си да инвестира в отбрана и въоръжаване, въпреки че още от 2013-2014 г. Русия води военни действия срещу Украйна.
"Урокът по демокрация и свобода на словото", както иронично той нарича речта на Джей Ди Ванс, обаче му идва в повече.
"Разликата между САЩ и Европа вече е от съвсем ново качество. Сега вече не става дума "само" за отбрана; сега става дума за нашето базово разбиране за демокрация и отоворено обещство, сега става дума за независимостта на съдебната власт, за разделението на властите, за досегашния ни основен консенсус по реалните заплахи за нашата свобода", пише Фридрих Мерц в отговор на Ванс седмица преди изборите в Германия.
Днес от него зависи да изпълни мисията, която цяла Европа подкрепя - край на досегашната слабост спрямо противниците на демокрацията, край на зависимостите от външни благодетели, сигурност, отбрана и връщане към политиката в подкрепа на икономическия просперитет.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
