Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Режисьорът Тонислав Христов представи най-новия си документален филм "Истина или предизвикателство" по време на "София Филм Фест".
Продукцията проследява в продължение на няколко години историите на разследващата журналистка Генка Шикерова и на активиста Иван Герасимов, който разпространява конспиративни теории като хоби - докато всъщност се занимава със строителство.
Филмът разкрива как дезинформацията прониква в личните съдби и оформя обществената реалност, като поставя под въпрос границата между истина и лъжа.
Той показва и как политиката се възползва от разпространителите на фалшивите новини, докато пространството за сериозна разследваща журналистика се стеснява все повече.
Докато Тонислав Христов снима "Истина или предизвикателство" - предаването "Въпросите", което Генка Шикерова водеше, е свалено от ефира на ТВ1 заради липса на финансиране (днес тя е автор на подкаста "Дневен ред" заедно с Миролюба Бенатова).
Междувременно Иван Герасимов се отрича от "Възраждане", с които първоначално се асоциира. Но не се отрича от вярванията си.
Това е първият политически документален филм на Христов. Той е автор на "Любов и инженерство", "Мечта по запада", "Тайният живот на Вера" и др. Участвал е в някои от най-престижните фестивали в света като Сънданс, Берлин, Карлови Вари, IDFA и HotDocs. През 2017 г. неговият документален филм "Пощальонът" е номиниран на Европейските филмови награди. Игралният му дебют е "Добрият шофьор" (2022). Завършва кинорежисура в Хелзинки, Финландия.
Кога и как решихте да създадете филм за дезинформацията?
По време на COVID, 2020–2021 г., ме поканиха да бъда един от режисьорите на сериал за телевизия ARTE. Бяхме шестима колеги от шест различни европейски страни. Всеки направи отделен епизод, като в същото време помагахме и за снимките на останалите.
Работих с колега от Германия, който направи филм за интернет и за дигиталните платформи. Така се озовах в Македония при хакерите от Велес (б.р. група македонски младежи, които създават мрежа от сайтове за фалшиви новини с цел рекламни приходи. Проектът им започва като на шега, но се усилва по време на изборите в САЩ през 2016 г. и се превръща в политически феномен със сериозни последици).
Започнах да снимам с тях и историята им за бизнеса им с фалшиви новини, ми стана изключително интересна.
Те са били много млади, на по 20–22 години, когато са започнали да правят пари от Google Ads чрез фалшиви новини.
В един момент започват да пускат политически новини, защото осъзнават, че се четат повече и носят повече пари. После с тях се свързват хора от Републиканската партия още по време на първата кампания на Тръмп, след която стана ясно какво влияние може да има това върху изборите.
Станахме близки, започнахме да поддържаме връзка, а аз реших да направя филм за Източна Европа и влиянието на фалшивите новини, защото си дадох сметка колко голям е този процес.
Започнах да търся български журналисти, които са се занимавали с тази тема.
Попаднах на репортаж на Генка Шикерова за норвежците, които “отвличат” деца от България. Свързах се с нея и така започнахме работа заедно.
Целият процес – снимане, монтаж и подготовка – отне около четири години. Другите герои също се появиха постепенно.
Междувременно предаването на Генка Шикерова в ТВ1 беше спряно, акаунтите на Иван Герасимов - също.
Истината е, че този филм можеше да не свърши никога. Дезинформацията се променя, особено с навлизането на изкуствения интелект. Но това, което проследихме, остава валидно и до днес.
Как попаднахте на Иван Герасимов, втория главен герой във филма?
Съвсем случайно. Гледах негови видеа в Instagram, обадих му се и се срещнахме.
Искам да кажа, че аз много харесвам Иван като човек. Според мен той е добър човек. Във филма се вижда, че е бил използван и сам го осъзнава в края.
От самото начало бях откровен с него. Казах му, че не подкрепям голяма част от нещата, в които вярва, но му казах и че, той има право да ги изрази. Това е важно за документалното кино – да не е едностранно.
И Генка, и Иван получиха пространство да разкажат своята гледна точка.
Той дори гостува в предаването ѝ и тази сцена е включена във филма.
Както казах, нашата уговорка беше той да има пълна свобода да разкаже за нещата така, както той ги вижда, без манипулация от моя страна. За мен беше важно да покажа, че той е един обикновен човек, който просто вярва в различни неща и е използван по много лош начин преди изборите.
А появявало ли се е у вас съмнение дали той наистина е толкова искрен?
Да, в началото мислех, че не вярва истински във всичко това, но се оказа, че вярва искрено, че ни пръскат с отрова, че ваксините ни влияят зле и т.н.
Продължава ли да вярва в конспиративни теории?
Не знам дали е променил вярванията си, защото това не става от днес за утре.
Той продължава да се занимава със строителство, но активността му в социалните мрежи е намаляла. Историята с “Възраждане” беше голямо разочарование за него.
Покрай снимките на филма и разговорите с експерти успяхте ли Вие за себе си да намерите обяснение защо хората вярват конспиративни теории?
Никола Тулечки обяснява това много добре във филма ни - в определен момент всеки човек започва да търси отговори. Независимо дали животът му се е развил добре или зле, възниква нуждата някой да обясни защо нещата са се случили точно по този начин. Когато животът ти не се е стекъл по желания от теб начин, е много трудно да обвиняваш единствено себе си за това. Понякога е далеч по-лесно да повярваш, че не ти носиш вина за собствения си живот или за дадено състояние, а да прехвърлиш отговорността върху някой друг.
И точно в този момент – когато си объркан и търсиш обяснения – се появяват алтернативни интерпретации, които ти дават привидно ясни отговори. Тогава се намесват и определени политически фигури, които ти казват: „Ти си добре такъв, какъвто си. Ние те приемаме. Нормално е да си объркан.“ Те внушават, че случващото се в живота ти не зависи от теб, че има външни сили, които са причина да нямаш работа или животът ти да се развива по този начин. Успокояват те с обяснения, че не си направил нищо грешно.
Именно затова хората, които се чувстват изгубени или търсят обяснение, често се хващат за подобни версии и стават част от този процес. А веднъж станал част от него, човек има нужда да се убеди, че е взел правилното решение. Започва да търси и намира потвърждения за вярванията си – нещо напълно естествено. Хората искат да вярват, че изборите им са правилни, затова активно търсят информация, която ги подкрепя.
Това е свързано и с нуждата от принадлежност към общност. Ако споделиш в неподходяща среда, че вярваш, че Земята е плоска, вероятно ще бъдеш осмян. Но ако попаднеш в среда, която подкрепя това убеждение, ще получиш одобрение и множество „доказателства“, които го затвърждават.
Затова е напълно естествено подобни явления да съществуват и да се развиват. Всички ние преминаваме през различни етапи и състояния в живота си – някои хора са щастливи и удовлетворени, други са объркани или нещастни. Но едно е общо за всички ни: непрекъснато търсим отговори.
А защо конкретно българите са толкова податливи на дезинформация?
Според мен отговорът е сравнително прост. Половината от живота си съм прекарал във Финландия и според последните изследвания тя е сред най-щастливите нации в света, докато България е на дъното в Европейския съюз.
Това до голяма степен е свързано с огромното недоверие към всичко, което се случва около нас. През последните 30 години, след падането на комунизма, хората многократно са се чувствали излъгани и предадени от управляващите.
Отново и отново се появява някой, който обещава бързи решения, но резултатите не оправдават очакванията. В крайна сметка хората губят доверие във всички и се натрупва дълбоко разочарование. Когато човек е разочарован толкова много пъти, той неизбежно започва да търси отговори и обяснения – понякога в посоки, които предлагат лесни, но подвеждащи отговори. Така се заражда и склонността да се вярва в глобални схеми, насочени срещу „малкия човек“.
От начина, по който е формулирано заглавието на филма - “Истина или предизвикателство”, зрителят очаква да има победител от това противопоставяне, а всъщност такъв няма. Умишлено ли беше това решение от Ваша страна?
Да, защото според мен в тази надпреварата с фалшивите новини няма победител.
Не можеш да победиш измислени герои. Това е хибридна война, в която всички губим, а сега, с навлизането на изкуствения интелект, това става още по-осеаземо.
Вие казвате, че дори за хора като Иван трябва да има пространство да изразяват мнението си. Кога обаче това става опасно?
Става опасно, когато зад тези вярвания има цел. Когато хората бъдат насочени към конкретни действия, например за кого да гласуват.
Във филма Никола Тулечки даде пример от Азия - 10 хиляди души са убити, след като срещу тях започват да се разпространяват фалшиви новини в социалните мрежи. Тази пропаганда става на местен език, който Facebook не разпознава, и така срещу дадена религиозна група се извършва мини геноцид.
Ето това е пример, че дезинформацията става опасна, когато се използва с някаква цел и е насочена към конкретни действия.
Според Вас какъв трябва да бъде подходът към хора, които съзнателно разпространяват дезинформация?
Първо трябва да се вгледаме в самите нас, да образоваме себе си, децата си и да се научим да проверяваме информацията.
Тук идва и проблемът с липсата на журналисти, на които вярваме. Когато един такъв журналист застане с лицето си и авторитета си, той по някакъв начин става гарант на истината.
Във Facebook, в интернет и въобще в тези платформи никой не гарантира за истинността на това, което се публикува там. Затова хората трябва да намерят личности, на които да се доверяват и за които да бъдат сигурни, че им предоставят проверена и вярна информация, а след това да образоваме децата и родителите си.
Как виждате промяната в подходите на дезинформаторите през последните години?
Истината е, че аз не съм експерт, но употребата на изкуствения интелект за създаване на дезинформация е плашеща, защото често не е ясно кой стои зад нея и кой я контролира.
Хората, които разполагат с необходимите финансови ресурси, многократно са показвали, че невинаги имат интерес обществото да живее по-добре. Именно това е същинският проблем - кой стои зад този инструмент и как ще бъде използван.
Според мен единственият реален шанс да противостоим на дезинформацията, създадена чрез изкуствен интелект, е въвеждането на някаква форма на регулация. Особено на европейско ниво е важно този процес да бъде структуриран и контролиран, но за съжаление това се случва твърде бавно.
Подобен беше и проблемът с модерацията на социалните мрежи. Както казва Никола Тулечки във филма, троловете всъщност не правят нищо незаконно. Те просто използват възможностите, които самите платформи им предоставят.
Нека се върнем към филма. Тъй като неведнъж споменахте Финландия, там една журналистка, която разкри тролските мрежи на Путин - Йесика Аро, стана обект на огромен тормоз и атаки след публикуването на разследването си. Вие имали ли сте момент, в който се почувствахте лично застрашен или под натиск заради този филм?
Всъщност именно заради случая с Йесика Аро финландските ни партньори проявиха интерес към проекта.
За мен този филм е авторски – това е моята гледна точка, моята интерпретация на случващото се. Не претендирам за абсолютна истина и не се опитвам да убеждавам никого. По-скоро се стремях да представя различни гледни точки. Затова не съм се чувствал заплашен – не мисля, че филмът атакува конкретни хора или провокира агресия.
Изненадаха ли ви реакциите на публиката по време на прожекциите на София Филм Фест - някои от тях се смееха, когато Иван развиваше конспиративните си теории?
Не, не бях изненадан. Публиката на такива фестивали обикновено е по-специфична – това са хора, които вече имат интерес към подобни теми и гледни точки.
Филмът беше показан и на редица международни фестивали, и темата за фалшивите новини предизвиква интерес навсякъде. Тя е универсална. Разликата е, че в България зрителите разпознават конкретния политически и социален контекст, докато за чуждата публика тези детайли не са познати. Там интересът е по-скоро към самия феномен.
Проблемът е, че филми като този никога няма да имат нормална телевизионна дистрибуция, за да стигнат до зрители, които нямат интерес към фалшивите новини.
Дори когато се разпространяват онлайн, те пак остават в рамките на същия „балон“. Трудно е да стигнеш до зрителя, който просто вечер превключва каналите, без предварителен интерес към темата. Затова и реакциите бяха такива.
В началото на прожекцията споменахте, че сте имали покана да представите трейлъра на филма в една от националните телевизии, която впоследствие е отменила поканата си. Как си обяснявате тази липса на интерес от страна на медиите в България?
Не мисля, че става дума за липса на интерес, а по-скоро за предпазливост. В предизборен период много медии избягват конфронтация и заемане на крайна позиция. Това е разбираемо, особено предвид случаите на журналисти, които са били подложени на натиск или са били принудени да напуснат работата си.
В момента отново сме в предизборна кампания – виждате ли промяна в способността на хората да разпознават манипулации?
Не, не виждам такава промяна. За съжаление и сега виждам как хората отново попадат в едни и същи капан. През последните 20 години многократно сме ставали свидетели на появата на „спасители“, които обещават бързи решения, а обществото възлага надеждите си на тях. Очакваме някой да „ни оправи“ живота, вместо да поемем собствена отговорност. Това е повтарящ се цикъл.
Надявам се, че поколението Z ще промени тази тенденция, като поеме отговорност за бъдещето си. Необходимо е човек да се информира, да търси различни гледни точки и да поема отговорност, включително чрез участие в изборите.
Колко е трудно да се отстоява истината днес? Губим ли битката за нея предвид и навлизането на изкуствения интелект?
Не знам дали губим битката за истината, но със сигурност трябва да си дадем сметка колко важна е тя.
В съвременния свят голяма част от информацията, която получаваме, е филтрирана според нашите предпочитания. Това създава усещане за комфорт, но може да се превърне и в капан. Затова е важно да търсим различни гледни точки и да не се ограничаваме само до информацията, която потвърждава убежденията ни.
Това изисква усилие, но е част от личната отговорност – както към нас самите, така и към обществото и бъдещите поколения.
Ако трябва да обобщите – какво е истината днес?
Истината е избор. Изборът да търсиш отговори и да поемеш отговорност за тях. Тя изисква усилие и понякога води до резултати, които не съвпадат с очакванията ни. Но именно в този процес се крие нейната стойност.
