Производители на храни, преработватели и търговци засипаха с критики законопроекта на земеделското министерство за веригата на доставки на храни, претендиращ да предпази потребителите от "спекулативни надценки", ако бъде приет.
Вместо да решават хипотетичен проблем обаче, текстовете крият сериозни рискове. Затова и представители на 15 браншови асоциации призоваха проектът да бъде оттеглен, защото в противен случай ще пострадат всички - от бизнес, през земеделци, до самите потребителите, които уж трябва да пази.
Ако законът бъде приет, това ще доведе до:
- Ограничаване конкуренцията;
- Изкривяване на пазара и повишаване на цените;
- Недостиг на стоки;
Освен това новите разпоредби противоречат на правото на Европейския съюз, а това може да доведе до санкции.
"Обществото е в заблуда, че целта на този законопроект е понижаване на цените – такава цел не е формулирана в проекта и не е постижима чрез предложените текстове", отбелязват от Българската стопанска камара.
Предложенията включват:
- Преработвателите (фабрики за месо, мляко, консерви и т.н.) да имат право да слагат надценка до 20% спрямо производствената цена на продукцията си.
- Търговците на едро (тези, които снабдяват магазините) да могат да добавят до 10% надценка върху сумата, на която са купили храните
- Големите вериги магазини с годишен оборот над 20 млн. лева ще могат да добавят максимум 20% надценка върху закупената от тях стока, за да я продават.
Наред с това законопроектът залага и квота за български продукти:
- всички големи вериги с поне 10 обекта в страната ще бъдат задължени да предлагат поне 50% български храни в определени категории – млечни продукти, месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци.
Това важи за щандовете с мляко и млечни продукти, прясно месо, яйца, мед, както и за сезонните плодове и зеленчуци.
Така, ако в магазина се продават 10 вида млечни продукти, поне 5 от тях трябва да са от български производители.
Може и да звучи като подкрепа за българските земеделци, но според бизнеса реалността е доста по-различна и на практика се създава риск българските производители да са принудени да изхвърлят продукция, а ако я продадат на пазарна цена - да платят 10% данък печалба, въпреки че практически не са реализирали подобна.
"Декларираната в законопроекта цел – да подобри функционирането на веригата за доставки на земеделски продукти и храни, да изсветли и балансира отношенията между участниците и да постигне справедливо разпределение на добавената стойност – съвпада с принципите, които и ние подкрепяме. Въпреки това предложените мерки се разминават с тези амбиции", коментира Димитър Митрев от Българската стопанска камара. Работодателската организация организира кръгла маса по темата.
Бизнесът предупреждава, че законопроектът създава условия за административен произвол и свръхрегулации, които застрашават конкурентоспособността и ценовата стабилност, като се създават условия за драстично поскъпване и недостиг на храни.
Браншовите организации предупреждадват, че текстовете създават риск и за преработвателите на храни, които ще бъдат принудени да купуват земеделски суровини по завишени цени.
Много български производители не могат да гарантират достатъчно количество или постоянство на доставките за нуждите на големите вериги - все пак тук има сезонност. Тогава големите вериги запълват асортимента с вносни стоки. Изискването за 50% български продукти на практика ще ограничи търговците, което ще доведе до по-високи цени и по-малък избор за клиентите.
"Ще се разрушат съществуващите към момента вериги на доставки и работещи модели като производство на ишлеме, производства, при които производство и преработка се извършват от едно и също юридическо лице или свързани фирми", казват от БСК, като допълват, че инвестициите в преработвателни предприятия са огромни и таван на надценките и правната несигурност на участниците на пазара прави невъзможно планиране на дейността и нови инвестиции.
"Създава се реален риск от фалити на малките и микро предприятия, занимаващи се със селско стопанство, преработка и търговия на дребно и неконкурентоспособност на цели сектори като производство на масла, консерви и яйца", казват от БСК.
Бизнесът допълва, че се създава и реален риск от отлив на инвеститори, които са засегнати пряко от минималните изкупни цени, които ограничават суровините и поставят предприятията в риск от санкции, тъй като няма как да знаят себестойността на продуктите, които купуват,
"Предложеният законопроект не съответства на правото на Европейския съюз и ще доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България, не е работещ и приложим вариант за подобряване веригата на доставки на храни и следва да бъде оттеглен", обобщават в позицията си представители на 15 браншови организации на всички по веригата за доставки на храни, включително земеделски производители и преработватели на храни.
Въпросният законопроект беше публикуван четири месеца, след като земеделският министър Георги Тахов представи "концепцията" си за закон за търговските надценки, с които да бори инфлацията при храните.
Текстовете срещнаха сериозна критика не само от търговските вериги, но и от производителите и преработватели на храни, към чиято защита твърди, че е насочен.
Законът е поредният опит на държавата да се намеси на пазара като определя "таван на надценките" и определя политиката на веригите по линия на промоционалните условия. Към момента всеки подобен опит е доказвал, че подобно "нагазване" на пазара, винаги е приключвало с неуспех.
Законът „Тахов“ - когато държавата реши да „пази“ потребителя, но всъщност вдига цените
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
