Робърт Уолдингер и най-дългото изследване на земното щастие

Робърт Уолдингер e четвъртият директор на Harvard Adult Development Study. Това е най-дългото изследване в историята на човешката еволюция. В продължение на 85 години Уолдингер и неговите предшественици наблюдават едни и същи мъже от Бостън.

От 1938 година насам учените следят общо 724 участници - 40 са все още живи и днес. Те са близо 100 годишни - някои дори са ги минали.

"Наблюдавахме техните възходи и падения, физическото и психическото им здраве, браковете им, децата им, професионалния им живот", разказва Уолдингер пред “Зюддойче Цайтунг”, който наскоро издаде книгата си "The Good Life"/ "Добрият живот".

Някои от тях са ходили на война. Едни са забогатели, други обеднели. Един от тях става президент на САЩ - името му е Джон Ф. Кенеди. Задачата на това уникално дългогодишно изследване е да отговори на въпроса какво прави един живот успешен. Какво всъщност е щастливият живот?

Кои са тези 724 мъже?

Първоначално групите на изследваните са две. В едната са 19-годишни студенти от Харвард, умишлено избрани заради техния потенциал.

От днешна гледна точка, разбира се, е крайно некоректно да се провежда проучване само със заможни бели мъже, отбелязва Робърт Уолдингер, но тогава времената са такива.

Втората група започва като изследване върху младежката престъпност. Предшествениците на Уолдингер искат да разберат защо някои момчета от центъра на Бостън успяват да стоят настрана от престъпността, въпреки трудния си семеен произход. След това двете проучвания са обединени.

Учените разпитват участниците за живота им чрез много подробни въпросници. На въпроси отговарят и техните партньори в живота, както и хора от обкръжаващата ги среда. Мери се как реагират на стрес. За целта се прави лабораторен експеримент - след като са подложени на стрес, се следи кой колко бързо ще се възстанови. Анализират се гените им, сканират се мозъците им. Накратко: Събира се огромно количество данни.

Първият извод, до който се стига е известен - физическото здраве е много важно. Здравословно хранене, много движение, без затлъстяване, без алкохолизъм. Да не се пуши.

Тогава учените си задават въпроса: Кой е най-добрият начин да се предвиди дали някой ще остарее щастлив? И отговорът е: Топлината в отношенията между хората е от решаващо значение.

Първоначално не повярвахме на собствените си резултати, разказва Робърт Уолдингер пред германската медия. “Разбира се, всички знаем, че умът и тялото работят заедно. Но че това въздействие е толкова силно, до степен вашите взаимоотношения да влияят на това дали ще получите сърдечно заболяване…”

Този резултат изненадва учените и те прекарват последното десетилетие в изследване на тези въпроси: Как общуването и животът с другите е свързан с физическото здраве?

Една от хипотезите е, че има пряка връзка със стреса.

Връзките регулират стреса.

“Ще ви дам пример: ако много се ядосвам през работния си ден, тялото ми преминава в режим „бий се или бягай“: пулсът и кръвното налягане се повишават. Това е добре, защото ви стимулира - но когато стресовият момент отмине, тялото трябва да се възстанови.”, разказва американецът.

“Може би сте забелязали, че когато говорите с приятел за някакво разочарование, вие се успокоявате почти физически. Ако нямате с кого да споделяте, ще останете по-дълго в режим „Бий се или бягай“.” Самотните хора показват по-високи нива на хормоните на стреса и по-високи стойности на възпаление. Така че - да, добрите взаимоотношения помагат на тялото.

Какво прави една „добра“ връзка?

Всъщност елементите са много. Част от тях са свързани със сигурността.

Учените проучват нещо, което наричат "сигурност на връзката". Въпросите, които задават са от типа: Има ли някой в ​​живота ви, който ще бъде до вас, ако попаднете в беда? На кого бихте могли да се обадите посред нощ, когато сте болни или уплашени? Някои участници в проучването дават цял ​​списък от хора. Други не могат да назоват никого. Въпреки че някои от тях са женени, те не посочват партньора си, защото вече са се отдалечили един от друг.

Истината е, че всеки един от нас има нужда от поне един такъв човек.

Случайните и епизодични връзки също са важни.

Ако имате колеги, които харесвате, ще предпочетете да отидете на работа и да черпите енергия от тях. Изследването стига още по-далеч: например до човека в кафенето, който ви прави сутрешното кафе. Този тип срещи са кратки, но, ако са приятни, дават малък тласък на положителна енергия.

Хората подценяват количеството грижи, които трябва да полагат, за да поддържат връзките си, смята Робърт Уолдингер, и препоръчва да се инвестира в „социални тренировки“.

“Нарочно правим аналогия с физическите тренировки. След първата не казвате: “Е, това беше”. Когато става въпрос за връзки, хората често си мислят, че нещата ще се оправят от само себе си, защото се познават от толкова време.”

Бостънският експеримент ясно “вижда” как близки хора се отдалечават и в крайна сметка някои връзки напълно изчезват, защото участващите не се грижат достатъчно за тях.

Самият Уолдингер променя навиците си когато се сблъсква с резултатите от изследванията си: “Започнах да се обаждам по-често на приятелите си.”

Неговият съвет е хората да са много активни в отношенията си с другите, дори и да е само писане на съобщения на приятели.

“Аз съм професор, мога да работя през целия си живот. Но сега редовно се питам: Кого не съм виждал от дълго време? Не чакам нещата да се случат от само себе си.

Най-щастливият човек в бостънското изследване на щастието е Лео - учител, който преподава история. Не е богат, нито известен. Има жена и три дъщери. Много обича учениците си и много добре общува с колегите си.

Силата му е в това, че контактите му с другите хора често се въртят около теми, които интересуват самия него. Той обича да преподава и да говори с другите учители за уроците.

Много от участниците в изследването лъжат за преживяванията си. При Лео обаче, с когото учените се срещат година след година, няма несъответствия. Той почти не мисли за себе си, умът му е зает със заобикалящата го среда - семейството му, колегите му. Като цяло хората са по-щастливи, когато се занимават с неща извън себе си, смятат изследователите от Харвард.

Как трябва да се грижим за връзките си?

Първо трябва да анализираме контактите, които имаме. И след това да се запитаме - нужно ли е да правим повече за настоящите си връзки? Или трябва да търсим нови приятелства? Ключът към щастието е съзнателно да обръщаме внимание на взаимоотношенията си.

“Това е нещо, което и баба ви го знае и можеше да ви го каже. И всъщност всички го знаем”, казва Уолдингер. “Но аз го изтъквам активно, защото толкова бързо го забравяме. Много лесно се разсейваме.”

Социолозите говорят за "намаляване на социалния капитал". Този феномен е пряко свързан със стоенето ни пред екраните, наред с други неща. Рязък спад в „социалния капитал“ има, когато през 60-те телевизията се появява в домовете на хората, след това отново през 2000-те години с разпространението на смартфоните.

Конкуренцията за нашето внимание се засили.

Разбира се, част от щастливия живот е покриването на най-важните икономически нужди. Има широко известно проучване, което казва, че до определена сума годишен доход, щастието ви се увеличава пряхо с нарастването на доходите до достигнаето на това ниво - защото имате нужда от пари, за да покривате нуждите си. Над тази летва обаче то спира да расте.

Има хора, които са получили Нобелова награда и въпреки това изпадат в депресия. Такава награда и друго публично признание не означават щастие.

Щастието е да правиш неща, които за теб имат стойност, и да си сред хора, които означават нещо за теб.

Не всички контакти могат да бъдат поддържани с малко социална гимнастика. За някои се иска повече усилие. В почти всяка връзка, която има известна дълбочина, в даден момент ще възникне конфликт.

Хората имат различни стратегии за справяне. Някои премълчават с идеята, че ще бъде забравено, но така натрупват разочарование. Друга стратегия е да се обърнете открито към проблема. Това укрепва връзките.

„Детството ви не е вашата съдба.”, казва Уолдингер. Може ли обаче човек да се отървете от лошия старт в живота?

“Да приемем, че сте израснали с родители, на които не можете да се доверите. Възможно е на по-късни години да намерите приятели, с които да изградите точно тази връзка на доверие. И това може напълно да промени начина, по който гледате на взаимоотношенията” , казва изследователят.

И накрая завършва с това, че не можем да сме винаги щастливи, никой не е. Идеята, че ще спазваме един набор от поведения и по този начин ще получим удовлетворение, е мит.

Това няма нищо общо с реалния живот. Никой не е щастлив всеки ден.