Роди ме, мамо, в прогресивна България, па ме хвърли за смет

Прав е Владо Николов, че майките искат да работят. Никой нормален човек не желае години наред, по 24 часа, да седи изолиран без възможност за пълноценен разговор с равностоен събеседник, да гука, да сменя пелени, да готви до побъркване, да слуша и менажира непрекъснати крясъци и сълзи чисто сам, да е нонстоп нащрек дали някой не бърка в контакта.

Никой нормален човек не иска да се занемари до болест, да се къпе много набързо, когато свари, да няма време да тренира, да се грижи за себе си и да се храни добре, да не знае на кой свят е. Все нормални неща за едно двугодишно майчинство в България.

Да, това, че една жена е майка, не означава, че вече не е човек и с други интереси, занимания, копнежи, амбиции, мечти и нужда от време, в което да изпълнява останалите си социално значими роли. Това, че жената остава професионалист и конкурентен кадър на пазара на труда след като роди обаче, не означава, че не е и майка и че цялата социална система трябва да функционира, все едно децата не съществуват.

Напротив. Точно защото децата съществуват, много семейства избират майката да остане вкъщи 2, а понякога и 3 години след раждането въпреки възможността да поверят грижите за новия човек на институция още от десетия месец след раждането. Този избор е чест и разбираем далеч не само заради липсата на достъп до яслите по места.

Ако във времената, когато у нас е било много добре, защото хлябът е бил жълти стотинки, както неотдавна посочи колега на Владо Николов – Костадин Проданов – се е смятало за нормално да изпратиш детето си на целоседмична ясла например, където то на практика да бъде отглеждано от държавата, в съвременната информационна епоха подходите в родителството са доста по-различни дори в България.
Човешкото познание за света отдавна се е разширило дотам, че да е пределно ясно, че устойчивото присъствие на майката в първите години в живота на детето е определящо за неговото развитие в дългосрочен план.

Световната здравна организация дори силно препоръчва едно дете да бъде кърмено поне до втората му година, не само заради самото хранене, но именно заради незаменимия контакт с майката. Е, това хич не съвпада с идеята за целодневна ясла – иначе нелоша социална услуга.

Владо Николов се похвали в интервюто си в „Тази сутрин“ по bTV, че е завършил магистратура „Финанси“. Похвално, наистина. Никога не е късно да се образова човек, особено ако е отдал много години на спорта. Може би той и колегите му от „Прогресивна България“ имат нужда и от един бърз езиков курс, защото няма нищо прогресивно в това да орежеш майчинството на майките. Ако се казваха „Консервативна България“ – добре – няма драма. Ама те са се нарекли „Прогресивна България“.

Може би жените, с които Владо Николов е говорил за майчинството, са искали да се връщат на работа не само защото имат нужда от повече финансови средства, но и защото е действително непоносимо трудно да гледаш сама дете денонощно, както се случва често днес при разрастване на едно семейство у нас. Нужни са прогресивни мерки. Следват няколко идеи за такива.

Добра прогресивна мярка, върху която може да се помисли в държавата, е разширяване на възможностите за жените да имат плаващо работно време, работа от вкъщи, различни видове поощрения за другия родител по посока на активното му включване в отглеждането на детето, а защо не и възможност баби и дядовци, които работят, също да имат право на допълнителен отпуск с цел отглеждане на дете в семейството. Това би било прогресивно.

Прогресивно би било да се направи една кампания, в която да се промотира идеята за работещата жена, която е и майка едновременно. Това може и от Министерство на културата да го подхванат, защото си е културен проблем. „И жените са хора“ – май става за заглавие, а? Да се популяризира като нормално човек да извади гърда в офис пред 40 души делегация и да накърми дете например. Това би било прогресивно.

Прогресивно би било да се признаят гей браковете и когато двама души от един пол отглеждат дете - и двамата да имат права в тази посока и да могат ефективно да се грижат за него заедно и пред закона.

Прогресивно би било да се вземат мерки за стимулиране на бизнеса да наема повече майки и жени в детеродна възраст, та веднъж завинаги страхът у българския предприемач, че майките, видиш ли ти, не могат да работят, да отпадне.

Прогресивно би било бизнесите да могат да кандидатстват за държавно финансиране на занимални и детски центрове в офисите, където работят майките.

Прогресивно би било да се направи една голяма обществена кампания на тема бащинство и какво изисква то в 21 век, която държавата да плати.

Прогресивно би било да се измисли начин, по който децата на най-бързо изчезващата нация на планетата Земя – българската - да получават пълноценна грижа в първите формиращи години от живота си, тоест - изключителен достъп до майките си, без това да пречи на майките им да са включени адекватно и достойно в икономическия, социален и културен живот на обществото.

Друг, по-лесен вариант, е просто когато си измисляте име на политическата формация, да сверите в речника какво означава то. Какъв е смисълът на самата дума. Макар и в ерата на популизма смисълът да е маловажен, разбира се.

Антония Антонова колумнист на "Булевард България" и автор с дългогодишен опит в писането на художествени и журналистически текстове за българското интернет пространство. Магистър по българска филология, комуникационен експерт, създател на проекта за социална сатира и поезия “Вайръл стихове за секс и драма“.

Партията на Румен Радев рязко затвори темата за по-кратко платено майчинство в България (Обновена)