Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Роман Полански, лошият човек, който направи един добър филм - поне така каза директорът на филмовия фестивал във Венеция Алберт Барбера, а ръководителят на журито Лукресия Мартел коментира, че филмът има право да бъде там, но без да поздрави директора за неговото включване.
Заглавието J'Accuse/"Аз обвинявам" на филма му за аферата Драйфус, може да се стори малко нахално, заради личната съдебна сага на режисьора. Полански, както е известно, е беглец от американското правосъдие по дело за изнасилване в САЩ от 70-те години. Той беше удостоен с награда „Оскар за най-добър режисьор“ за „Пианистът“ през 2003 г., но оттогава е на практика културно низвергнат в Щатите. Последният му филм от 2017 г. „Базиран на истинска история“, трябваше да се разпространява в САЩ , но в крайна сметка това така не се случи.
В САЩ и на други пазари, включително в България, заглавието на филма е „Офицер и Шпионин“.
Заради цялата каша около Роман Полански, неговите последни три филма, включително и новият, са международни копродукции на френски език. (Една от тях беше адаптация на англоезична пиеса, „Venus In Furs“ на Дейвид Айвс.) Най-вероятно режисьорът никога повече няма да направи филм на английски.
Дори и да си Роман Полански, разказването на сюжет в който всеки дребен факт е изследван и е изучаван в учебниците по история и журналистика, е силно рисково занимание.
Аферата „Драйфус“ е е емблема на антисемитизма и на грешното разбиране за „честта на пагона“. Историческите филми понякога не се получават много добре, но в този случай има какво да се види. Традиционната гледна точка към случая Драйфус е той да се разглежда през прочутата статия на Емил Зола „Аз обвинявам“. Полански (и автора на романа и съсценарист Робърт Харис) избират да я разкажат от перспективата на офицер, който първо е убеден в предателството на Драйфус, а после става основен двигател на разплитането на аферата.
Армейският офицер Мари Жорж Пикар е бил открит антисемит и поради тази причина лично не е харесвал евреина Драйфус . В началните сцени на филма, когато Жан Дюджардан, френската кинозвезда, който играе ролята на Пикар, докладва на началниците си за изхода от делото Драйфус, и публичното му разжалване, той казва, че с откъсването на копчетата и пагоните на Драйфус сякаш армията е била освободена от зараза.
Филмът всъщност е разказ за кауза и принципи. Там е ключът от сценария.
Разбира се, разказан е с дисциплина и стил, семпло и безрисково. Декори, костюми, усещане за автентичност са наистина на топ ниво. Сниман доста смело, по-голямата част от картината ще ви се стори като автентична лента от онова време, но това е Полански. Нищо по-семпло.
