Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Риск за националната сигурност, върховна политическа безотговорност и противоконституционна постъпка са само част от определенията, с които лидерите от левия политически спектър атакуваха споразумението между България и Украйна, подписано по-рано в понеделник.
Става дума за 10-годишно сътрудничество в отбраната, което трябваше да се договори още през 2024, както направиха повечето европейски държави.
От сутринта БСП на Крум Зарков вдига червен флаг, че не одобрява правителствената визита в Киев.
Вечерта към критиката се включи и лидерът на Прогресивна България Румен Радев. Според него българите очаквали от служебния кабинет честни избори и защита от галопиращите цени, а не въвличане във война.
"С подписаното от служебния министър-председател десетгодишно споразумение за сигурност с Украйна служебното правителство продължава традицията на сглобките. То търси да спечели външна благословия, като поема дългосрочни ангажименти от името на България, които покачват рисковете за националната сигурност. Очевидно за ППДБ Конституцията е празна дума.", казва още Румен Радев.
Едни от най-големите политически критики към Радев са за подписания от назначения от него служебен кабинет през 2023 г. дългосрочен договор с турската компания Боташ, който също е 10 годишен, без опции за преразглеждане, и от който за България ежедневно произтичат финансови задължения.
Бившият председател на парламента Наталия Киселова също се включи в атаката по кабинета. Благодарения на нея и на координираните ѝ действия с Димитър Главчев като служебен премиер България беше сред малкото държави в ЕС и НАТО, които не подписваха споразумение за сътрудничество с Украйна. Договорът между двете държави трябваше да бъде сключен в края на 2024 г. в Брюксел, но това не стана, тъй като Киселова не вкара точката за гласуване в парламента, а самият Главчев се скри зад това нейно решение.
Киселова, която сега е в листите на Крум Зарков, не отрича водещата си роля в този политически спектакъл тогава.
"На 19 декември 2024 г. служебният премиер Главчев не посмя да подпише 10-годишно споразумение с Украйна, защото 51-вото Народно събрание не му даде мандат. Като председател на Народното събрание не внесох искането за одобрение. Причините бяха и политически, и юридически.
На 30 март 2026 г. служебният премиер Гюров посмя да подпише споразумението. Постъпката е противоконституционна и няма нищо общо с предсрочните избори.", смята Наталия Киселова.
Тя продължава с въпрос дали върху България има натиск да подари оборудването за Втора Атомна, имайки предвид стария реактор за АЕЦ Белене, който украинците са готови да купят.
"Има ли натиск върху Република България да даде зелена светлина за членство на Украйна в ЕС без да се отчита напредък и индивидуални достижения?
Запозната ли е президентът на републиката с действията на служебното правителство във външната политика, защото Народното събрание не е запознавано?!", продължава Киселова.
По отношение на реакторите от АЕЦ „Белене“ министър-председателят Андрей Гюров днес вече отбеляза, че българският парламент е този, който следва да се произнесе по темата.
