Проповедта на руския патриарх Кирил по време на възпоменанието на Св. Йоан Лествичник на 3 април в патриаршеската катедрала на Въоръжените сили на Руската федерация започва с благ тон и възхвала на любовта. Минута след минута обаче тя се превръща в една от най-ужасяващите религиозни речи в модерната история.
От началото на войната в Украйна цялата руска машина е заета с пропаганда - от инфлуенсърите, които чупят своите iPhone-и и разрязват дамските си чанти Chanel до църквата, която систематично вмъква политически теми в посланията си. Преди месец Кирил отдаде събитията в Украйна на отказ от "фундаментални ценности" под влияние на чужди сили, жадни за световна власт. Тогава патриархът обясни, че въпросните противници на страната "изискват от хората да провеждат гей паради, за да доказват лоялността си".
Словото му от преди седмица обаче бе далеч по-опасно.
Промяната в тона на Кирил настъпва рязко - с напомняне, че катедралата е построена за прослава не толкова на Бог, колкото на могъществото на руската армия. Факт е и едновременно с това парадокс, че храм Възнесение Христово, където чете проповедта си Кирил, е замислен като катедрала на Въоръжените сили на Руската федерация "в чест на Вси Светии, в чест на Възкресение Христово и естествено в памет на всички, положили душата си за своите приятели през войните и с външни врагове, и понякога вътре в страната".
В проповедта си на 3 април патриархът се обръща към веоннокомандващите, а чрез тях и към самите войници. Набляга на любимата част от пропагандната песен на Путин - а именно, че Русия се бори с фашизма в Украйна, точно както го е правила по време на Втората световна война.
Игнорирайки факта, че само до преди няколко века домът на неговите предшественици е бил в Киев, а не в Москва, Кирил предоставя алтернативна историческа версия, в която Украйна няма място на световната карта. Той стига и по-далеч - обвинява "различни сили" за "погрешното разделение" между двете държави и казва, че не призна съществуването на украински народ - всички жители на региона, може би дори тези от Беларус, са наречени от него "свещени руснаци".
Словото му не само не прави разлика между руската и украинската култура и идентичност - то е отрицание на правото на Украйна да съществува като суверенна държава - както в исторически план, така и в настоящето.
Патриархът успява да легитимира насилието в съседната страна като нужно и дори - свещено.
Руските войници дават живота си за приятел", казва той, позовавайки се на евангелието на Йоан. Украинците, които биват ежедневно бомбардирани, обстрелвани и чиито трупове остават по улиците, са приятели, в името на които се води тази "военна операция".
Кирил никога не е имал скрупули в това да използва религиозната реторика, за да защитава интересите на Кремъл. В момента обаче той още един силно оръжие в арсенала на Кремъл.