Снимка: © Unsplash

Колкото повече наближава изборният ден, толкова по-притеснен става Николай Локтев, кмет на Повалихино (на 532 км от Москва). Локтев се "бори" за нов мандат сам срещу себе си. 

Бившият полицай, който се кандидатира с подкрепата на "Единна Русия" на Путин, има нужда от конкурент, когото да победи. За целите на изборите трябва да се създаде поне илюзия за демократична алтернатива. 

Проблемът на Локтев е, че никой друг не желае да участва в илюзията. Когото и да помоли в Повалихино, всеки отказва предложението да се кандидатира. Дори секретарката му отклонява поканата. 

Единственият човек, когото кметът успява да убеди да се яви на избори "проформа", е Марина Удгодская - 35-годишната чистачка на кметството. Локтев решава, че проблемите му са решени. 

Само че чистачката го побеждава - за нея гласуват 87 души, а за действащия дотогава кмет - 48. 

Повалихино е част от дълбоката руска периферия с почти 100% безработица, безпаричие и липсваща инфраструктура. Представлява центъра на сбор от 29 села, от които само 10 са обитаеми. Официалният брой избиратели възлиза на 458. На практика тук живеят по-малко от 200 души. 

Изборът на Марина Удгодская идва като гръм от ясно небе. Никой не е по-изненадан от самата победителка, която казва в репортаж за "Ню Йорк Таймс", че се е съгласила да се яви на изборите през септември само за да помогне на началника си: "Той просто имаше нужда някой да се кандидатира - който и да е - за да може изборите да се проведат". 

Жената чисти кметството от 4 години, къщата й се намира на стотина метра от административната сграда. Семейството й отглежда кокошки, гъски и зайци. Съпругът й е общ работник. Имат две деца, които учат в съседно градче. В интервюто си за NYT Марина Удгодская споделя, че никога не се е интересувала от политика и че няма представа дали невероятната й история се вписва в по-големите проблеми на руския режим. 

Първоначално резултатът я шокира. Чистачката на кметството обаче се съгласява да положи клетва и встъпва в длъжност. Месечният й доход се увеличава двойно, като стига 29 000 рубли на месец (близо 630 лв.). Кабинетът й представлява скромна стая с талашитена ламперия, на стената зад стола й виси портрет на Владимир Путин от ранния му период. 

"С изключение на няколко арабски монархии и оставащите комунистически диктаторски режими в страни като Северна Корея, демократичните избори са единственият метод - в почти целия останал съвременен свят - за легитимиране на политическата власт. Затова в Русия, няколко други съветски държави и все по-растящ брой други страни се практикува т.нар. менажирана демокрация, при която изборите се провеждат по план, като по часовник, но управляващият практически никога не губи", пишат авторите на репортажа. 

"Моля ви да обвините Руската федерация за смъртта ми"

За да няма изненади, реалната политическа опозиция се елиминира с полицейски методи, а избирателните комисии "изчистват" неудобни имена от бюлетините по формални и дребнави причини - например, забраната срещу Алексей Навални да се яви на изборите.

Репресивните мерки се оказват много ефективни - дотолкова, че да превърнат намирането на фиктивни опоненти в невъзможна мисия. 

Владимир Путин печели три президентски мандата в "борба" с един и същ безобиден претендент - Генадий Зюганов, описан като "мрачен тип с монотонен, вял глас, номиниран от Комунистическата партия". През 2018 г. конкуренцията на Путин включваше собствената му кръщелница Ксения Собчак, която, естествено, загуби. Политическият анализатор Андрей Колесников от московския Карнеги Център коментира, че съветниците на Кремъл държат под око националния и местния политически живот, като търсят "таланти" както за проправителствени кандидати, така и за онези, които достоверно и безопасно биха изиграли ролята на губещите. 

Понякога системата дава грешен резултат. Като в Хабаровск, където опозиционният кандидат за губернатор Сергей Фургал спечели изборите през 2018 г., а през лятото на 2020 г. беше арестуван по скалъпено разследване. Акцията срещу Фургал провокира масови граждански протести, които продължават вече трети месец. 

"Грешка" става и в Повалихино. 

Когато репортери от NYT пристигат в селото, за да разберат мотивите на избирателите, получават най-неочаквани отговори. 

Пенсиониран шофьор казва, че е гласувал за Удгодская ("макар че я съжалявам"), защото селският бюджет никога не стигал за ремонт на пътищата. Камионите на дървосекачите са изровили кални дупки по главната улица, а жителите са принудени да се ориентират из лабиринт от дървени пътеки, за да не потънат в блатистата земя между градините и пасищата. 

Мъжът признава, че бившият кмет Николай Локтев се е справял добре с поправянето на авариите по водопровода, но бил толкова интровертен, че рядко разговарял с хората. "Не личеше, че го е грижа", казва 62-годишният гласоподавател. 

Според РБК, в селото работят официално около 10% от жителите, при това - основно жените. Единствените възможни работни места са в дъскорезницата, в средното училище, двата магазина и културния дом. 

Локтев отказва да дава интервюта. Съпругата му Тамара споделя пред американските журналисти, че загубата е "много болезнена тема". Твърди, че мъжът й никога не е искал да става кмет и не се увлича по политиката. Сега той я обвинява за това, че го е поощрила да се кандидатира за втори мандат. "Винаги казва: Ти ме забърка в това". 
 
А първата задача на Марина Удгодская (след като намери свой заместник за задълженията по почистването) ще бъде да прокара улично осветление в Повалихино - нещо, което жителите на селото отдавна чакат. 

Вторият живот на Алексей Навални: "Да хвърлиш атомна бомба върху един човек"

Прочети