Поскъпването на имотите вдигна с 15% размера на кредитите за година

Поскъпването на имотите е увеличило с 15% средния размер на ипотечните кредити, изтеглени в последната година. Това показва анализ на БНБ за рисковете, свързани с ипотечното кредитиране у нас.

Средният размер на новите жилищни заеми достига 180 000 евро през 2023 г., на фона на 156 000 евро година по-рано.

Увеличава се времето, в което домакинствата трябва да погасят задължението – през 2023 година кредити са отпускани средно за срок от 25 години. През 2022 г. периодът за погасяване е бил средно с почти година по-кратък – 24 години и 2 месеца.

В анализа на БНБ е посочено, че по-дългият срок на изплащане повишава рисковете от загуби от неизпълнение.

„Съвкупността от кредити, отпуснати в периоди на висока платежоспособност, в комбинация с нарастване на срока за изплащане, както и увеличаването на средния размер на заемите се разглеждат като „потенциални зони на повишена уязвимост“, отчитат от БНБ.

В края на 2023 година близо 1/3 от годишните доходи на домакинствата са отивали за покриване на кредити.

В момента разходите на домакинствата по ипотечните заеми се оценява на 28% от годишния им разполагаем доход. От БНБ припомнят, че за рискови се смятат кредитополучатели, които трябва да отделят над 40% от доходите си за покриване на нови заеми.

Анализът към момента не показва риск от разхлабване на стандартите при кредитиране, но предвид „тежестта на задълженията“ и дългия срок на изплащане на ипотечните заеми „е необходимо както банките, така и кредитополучателите при вземане на кредитните решения внимателно да претеглят потенциалните рискове“, отчитат от централната банка.

„Към настоящия момент такива рискове са свързани с вероятността от влошаване на икономическата среда и пренасяне на по-високите лихви вследствие на провежданата рестриктивна парична политика от страна на ЕЦБ“, казват от БНБ.

Банките следва да възприемат консервативен подход при кредитната си дейност, като при отпускането на този вид кредити, наред с подходящата обезпеченост, следва да оценяват също и кредитоспобността и платежоспособността на длъжника по отношение на искания кредит и другите му задължения при настоящите условия и при евентуални техни неблагоприятни изменения за срока на договора.
Кредитополучателите от своя страна при преценка на поеманата дългова тежест следва да са запознати, че рисковете в развитието на икономическата среда могат да доведат до повишаване на вноските по обслужване на кредита в рамките на продължителния период, в който предстои да изплащат дълга.

В анализа на централната банка е посочено, че засега затягането на паричната политика в еврозоната се пренася сравнително бавно върху лихвените равнища в България.

Кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на кредитните институции създава условия за допълнително кредитно търсене и акумулиране на кредитен риск.
През следващите месеци се очаква глобалното покачване на лихвите да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за понижение на темповете на кредитен растеж.
Предвид колебанията на цените на суровините, рисковете от забавяне във външното търсене и очакваното повишение на лихвените проценти по кредитите, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.

БНБ очаква по-бързото покачване на лихвите да ограничи акумулирането на кредитен риск в банковата система. В тази посока влияят и мерките на БНБ за повишаване на резервите и буферите в банковата система.

Централните банкери обаче отново съветват банките да бъдат внимателни при отпускането на ипотечни заеми, за да не се стигне до покачване на дела на лошите кредити.

В 35% от кварталите на София има имотен балон