Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ecce Homo, "Това е човекът", е името на църковния стенопис в испанския град Борха, който придоби феноменална популярност през 2012 г. Причината: 81-годишна местна гражданка, загрижена за съхранението на една столетна рисунка на Христос, беше решила да я реставрира саморъчно.
Резултатът беше толкова умопомрачителен, че и Божията майка нямаше да познае сина си.
Нещо подобно се случва по време на изборите в България, когато политическият PR се въоръжи с инструментите на Photoshop-иконописта.
Депутати, министри, заместник-началници на отдели и провинциални партийни апаратчици изгряват по плакатите в своите многомандатни избирателни райони като фрески от Борха.
Бисерни отблясъци в очите, порцеланова кожа, контурирани скули, изтънена брадичка, изпилен нос, лице от светлосенки без една-единствена мимическа линия, обем от корените, устни като зрели праскови.
Няма естествена амортизация, няма следи от наднорменото тегло на управленския мандат.
"Това е човекът", както го виждат реставраторите на имидж от предизборните щабове.
Ако филтрирането на реалността беше на мода преди десетина години, в момента течението е обратното: колкото по-естествен е образът на жената, толкова по-близка става тя за своята публика.
Още през 2013 г. Лейди Гага обвини списание Glamour заради корицата, на която певицата изглеждаше ненормално вталена заради престараването на фоторедакторите. Ани Лейбовиц снима Серина Уилямс за календар на Pirelli, без да променя неравностите по тялото й. Брандове като Dove прокарват цялата си рекламна стратегия върху мотива за "истинската красота", а изсветленият тен на вицепрезидента Камала Харис във Vogue едва не се превърна в политически скандал.
Красотата е в очите на гледащия, но изопачаването на физическите качества е проблем, който надскача двуизмерното поле на предизборния месец. Дисморфофобията - или фиксацията върху "дефектни" черти от външността в опит за прикриването или поправянето им на всяка цена - е патология, която може да създаде реални проблеми в личностното развитие.
Още по-груб е намекът, когато не противниците, а партийните "доброжелатели" решат да превърнат своите кандидатки в принцеси.
Този път под прицела попадна социалният министър Деница Сачева, но нали не сме забравили какви трансформъри работеха по имиджа на Десислава Атанасова, Лиляна Павлова или Цецка Цачева преди години?
Това не са снимки, които жените в ГЕРБ са рисували саморъчно. Това са изображения, разпратени от партийните централи, прегледани, оценени, платени и одобрени за медиен оборот. Никой ли не си прехапа езика, преди да натисне бутона "Send"?
"Ние в ГЕРБ сме, виж колко жени, само жени. Дет‘ се вика тук-таме мъж, ама и той – жена. Мода!", казваше Бойко Борисов по повод половото равенство в управляващата партия. Ако може да се съди по чувството за хумор на премиера, пластмасовата естетика от плакатите не е никак изненадваща.
Една от най-високопоставените жени в парламентарната йерархия за последните 10 години - Менда Стоянова - беше превърната в героиня на тъп виц от собствения си партиен лидер, защото отказала телевизионно интервю, преди да си измие косата ("До ден-днешен знам, че преди някоя жена да ходи пред телевизора, трябва да си прави фъш-фъш"). Това се случи месеци преди циничните думи по адрес на Цвета Караянчева да добият публичност.
Жените, които изобщо заслужиха споменаване от Красимир Каракачанов при представянето на листите на ВМРО, бяха изрично дефинирани чрез външността си ("да красят листите"), но не и чрез политическите си позиции или професионалния си авторитет. Силует на майка и дете върху карта на Велика България по повод 8 март е единственият феминистичен образ в кампанията им досега.
В БСП жените начело на депутатските листи са само пет при 31 избирателни района в страната, като Корнелия Нинова води на две места. С една повече са кандидатките на челните позиции при "Демократична България".
През 2021 г. политиката си остава мъжка работа, работа, работа. Във всеки случай, не е занимание за жени, които се страхуват да се срещнат очи в очи със своето плакатно Аз.
Борисов, който някога се снимаше полугол на гладиатора, днес не се притеснява да се покаже по спортно долнище на Коледната трапеза. Цветанов пусна прошарена брада и образът на силовака с шестте апартамента беше подменен от улегналия евроатлантик. Присадените мъжки алаброси върху челата на министри и евродепутати не са тема на обществен дебат, но Николина Ангелкова поправи носа си и на секундата стана хит в есенния парламентарен сезон.
Няма защо да се лъжем: колебаещите се избиратели няма да се разубедят при вида на социалния министър от плаката. Най-вероятно са достатъчно заети или незаинтересовани, за да не проверяват на живо дали копието е вярно с оригинала, т.е. с посещения на предизборни мероприятия.
Следите ще останат онлайн, колкото да напомнят на следващите поколения как не се прави професионален имидж. Унижението няма да се излекува с blur и smudge.
Не можеш да фотошопнеш ум, почтеност и респект, но самоиронията понякога прави чудеса, и тогава резултатът е взаимноизгоден.
Помните ли историята за Христос от църквата в Борха?
Опропастеният стенопис все още си стои на мястото. При това, градчето е превърнало гафа в туристическа атракция, като продава билети, тениски, чаши, мечета и едноименното вино "Ecce Homo". Реставраторката има цял музей на свое име, в който излага творчеството си. Част от приходите се използват за благотворителност - подпомагане на католически социален дом. И това може да бъде човекът.
