Държавата неправомерно е оставила въглищната ТЕЦ "Марица Изток 2" да замърсява въздуха със серен диоксид над нормите, след като през 2018 г. е разрешила експлоатация на сероочистващи инсталации, които не отговарят на изискванията за чистота на околната среда.
Това става ясно от решение на Съда на ЕС по преюдициално питане на Върховния административен съд.
Повод за делото е жалба на Сдружение „За земята — достъп до правосъдие" и "Грийнпийс" срещу решението на държавния екологичен регулатор, с което е позволено изключение за разрешената минимална степен на десулфуризация за новите инсталации, приемайки че нормите за допустими емисии на серен диоксид (SO2) и живак могат да бъдат заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда.
Съответно - смята се, че по-високата степен на сероочистване предполага значителни и несъразмерни инвестиции от страна на ТЕЦ-а.
Това не отговаря на програмата на община Гълъбово за намаляване на нивата на замърсяване, в кеоето се предвижда 98% сероочистване и недопускане на работа на котлоагрегати без изправни и работещи сероочистващи инсталации.
- Тя е най-голямата централа, разположена в енергийния комплекс „Марица-изток“ и се управлява от Българския енергиен холдинг.
- Общата ѝ инсталирана мощност е 1630 мегавата и работи с лигнитни въглища от местните рудници.
Сдружение „За земята — достъп до правосъдие“ започва да оспорва решението първо пред Административния съд в Стара Загора, като настоява, че дерогацията е трябвало да се даде само след обсъждане на въздействието ѝ върху програмата за чистота на въздуха в община Гълъбово.
Първата инстанция го отхвърля през 2020 г. и така казусът стига до ВАС, който решава да поиска тълкувание от страна на Съда в Люксембург.
ВАС е посочил, че на територията на община Гълъбово е налице системно нарушаване на допустимите среднодневни и средночасови норми за SO2 - това е и причина за образуване на висящо дело срещу България пред Съда на ЕС.
В Гълъбово средночасовите концентрации на SO2 са резултат от различни други промишлени и битови източници, чието взаимодействие съответно допринася именно за посочените по-горе превишения. Затова ВАС иска да бъде изяснено дали директорът на местната агенция за околната среда е трябвало да вземе предвид всички обстоятелства, преди да даде "зелена светлина" на сероочистващите системи на ТЕЦ "Марица Изток 2".
Съдът на ЕС подкрепя позицията на жалбоподателите в решението си, публикувано на 9 март.
"Макар държавите членки да разполагат с известна свобода на действие при определянето на мерките, които следва да се приемат, те трябва при всички случаи да гарантират, че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за съответния замърсител е възможно най-кратък", казват от съда.
В случая с "Марица Изток 2" обаче става дума за зона с постоянно нарушение на допустимите норми за качество на въздуха.
"Такава дерогация може да се предостави само ако по-малко строгите норми за допустими емисии не водят до „значително замърсяване“ и ако въпреки нея се постига „висока степен на опазване на околната среда като цяло“... Предоставянето на дерогация "изисква цялостна оценка, която да отчита всички източници на замърсители и техния кумулативен ефект, така че да се гарантира, че и при предоставянето на дерогация за един от източниците няма да се стигне до превишаване", казват още в решението.
Отговорът на съда в Люксембург идва на фона на намеренията на парламента и служебния кабинет да предоговорят условията за вредните емисии по Плана за възстановяване и устойчивост на България.
"Не може да има дерогации за въглищните централи, ако те водят до нарушаване на нормите за чист въздух и застрашават здравето на гражданите", казва Тома Белев, който до преди 6 месеца беше зам.-министър на околната среда.
"От това решение на Съда на ЕС може да последва домино ефект и да се наложи затваряне на големите въглищни ТЕЦ далеч преди очакваното", казва бившият министър Борислав Сандов.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: