Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Толкова съм самотен", пееше Джъстин Бийбър в Lonely през 2020 г. Парчето му не е просто лична изповед. Самотата официално е новата епидемия, обзела света.
Срещу нея няма маски, ваксини, национални щабове, извънредни новини. За някои държави темата дори не съществува.
В други обаче проблемът се приема сериозно и се мислят програми на национално ниво. Дори песента на Бийбър е придружена от неговия призив към всеки, който страда от самота, да потърси адекватна помощ - с линк към организация от психолози, които подават ръка.
В края на миналата година Световната здравна организация (СЗО) обяви самотата за глобален проблем за общественото здраве. За да си представим какво означава това на практика, експертите сравняват последствията от нея с пушене на 15 цигари на ден, пише The Guardian.
Според СЗО един на всеки четирима пълнолетни мъже и жени изпитва някаква форма на социална изолация.
Изследване от 2022 г. в ЕС също показва обезпокоителни данни - приблизително 13% от анкетираните граждани на държавите от съюза се чувстват самотни през повечето или през цялото време.
Между 17 и 18% от българите споделят, че страдат от самота, с едно от най-високите нива, сравними с Гърция и Люксембург.
Най-тревожно е положението в Ирландия, където 18-20% признават, че се чувстват самотни.
Противно на масовите представи това е проблем не само за възрастните, но и за много млади хора.
Въпреки че София е най-големият и шумен град в Бългрия, тя и сред най-самотните градове не само на Балканския полуостров, но и в Европа. До това заключение достига Европейската комисия, след проведено проучване за качеството на живот в европейските градове за 2023 г. на база проведени повече от 70 000 интервюта в 83 града в ЕС.
21% от анкетираните софиянци са се чувствали самотни през цялото или през повечето време през периода от последните четири седмици (изследването е проведено между януари и април 2023).
Всички изследвания по темата за самотата са единодушни в твърдението, че липсата на живия контакт за сметка на виртуалния, е може би главната причина за глобализирането на самотата. Особено силно това важи сред младите.
Работата от вкъщи всъщност е нож с две остриета - тя е още един фактор, който не улеснява социализацията.
21 век е време на технологични новаторства, които имат за цел да разтоварят човек от много дейности.
Влизаме в магазина за хранителни стоки – каси на самообслужване. Отиваме в сладкарница – сервира ни робот. Работим, но пред екрана и от вкъщи, а колегите ни се включват по чат. Отваряме сайта на банката, отговаря ни чат бот.
Ниското ниво на социализация може да доведе до депресивни състояния.
Клиничният психолог д-р Емили Блай въвежда термина „скрита самота“. Тя споделя, че често пациентите ѝ идват с проблем, на пръв поглед нямащ нищо общо със самотата. С разговорите обаче се разбира, че са дълбоко самотни, без дори и да го осъзнават.
Оказва се, че самотата не винаги е очевидна. Съществуват обаче характерни симптоми, по които човек може да се ориентира:
- Желание за повече нови приятели, тъй като сегашните не са ни достатъчни.
- Чувство, че никой не ни разбира.
- Усещаме се сами дори когато сме с хора.
- Липса на желание за общуване и излизане. Можем дори да открием, че избягваме напълно социални събития.
- Съмнение в себе си и чувство за безполезност - последствие от тях е и тревожността, която е съпътстващ симптом при изпитващите самота.
- Отпадналост
- Прекарване на много повече време в социалните мрежи, отколкото преди.
Хората, които страдат от самота често си създават изкуствено пространство в социалните мрежи.
После го изпълват с нови контакти, с които може и да са в постоянно общуване. Ефектът обаче е обратен - доста често те провокират още по-изострено усещане за самота и стрес, най-вече сред младите хора.
Да наблюдаваме чуждото щастие в социалните мрежи, повишава усещането за изолация, ниско самочувствие и душевено страдание. Хората се сравняват с идеализирани изображения, без да си дават сметка за фалша в интернет.
Прекомерното харчене на пари или хранителните разстройства също са част от симптомите на самотните хора.
При възрастните хора самотата може да отключи още реални здравни проблеми. Тя се свързва с 50% повишен риск от развитие на деменция и 30% по-голям от коронарна артериална болест или инсулт.
Ефектът от социалната изолация и самотата върху смъртността и рисковете за здравето би могъл да бъде сравнен с този на други добре установени рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяването и липсата на физическа активност, смята СЗО.
Мащабът на проблема е причината, поради която организацията създава международна комисия с фокус върху решаването на този нов здравен обществен казус. Целта ѝ ще е да насърчава социалните взаимоотношения и общуването, а срокът, който си поставя се разпростира в следващите 3 години.
Някои държави от Северна Европа вече са взели мерки, за да опитат да се справят с проблема.
Навръх Коледа актьорът Хю Грант сервира благотворителен обяд за 500 самотни възрастни мъже и жени от Лондон - част от инициативата на местните общини Хамърсмит и Фулъм, която се провежда всяка година.
До юни месец 2023 година беше в ход проект на Европейския съюз, който имаше за цел да се бори с изолацията като насърчава приобщаването между хората. Университети, общини, компании и асоциации обединиха усилията си в тази посока.
В норвежкия град Арендал например, европейският проект се е фокусирал върху безплатен градски транспорт за възрастни със социализираща мисия. Чрез него жителите имат възможността да се придвижват по-лесно и така да създават нови контакти и дори приятелства. Автобусът може да се поръчва както по телефона, така и чрез мобилно приложение - „от врата до врата“.
Шофьорите дори помагат с пазаруването, като носят покупките на възрастните хора направо до домовете им.
Друга активност в същата посока са били изграждането на пенсионерски клубове или кафенета. Места за нови приятелства в третата възраст.
У нас за момента самотата не е тема. Домашното насилие, ниската финансова култура, ранната смъртност са все теми, които изместват фокуса към на пръв поглед по-належащи проблеми.
Дали обаче не подценяваме епидемията, за която никой не иска да говори?
