Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България е сред най-уязвимите държави в Европейския съюз към антидемократично влияние и манипулации. Страната е изложена на руски хибридни заплахи, които включват дезинформация и политическо влияние, кибератаки, саботажи срещу отбранителната индустрия и заглушаване на GPS сигнали в Черно море.
Това се посочва в доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service, CRS), посветен на руската хибридна война в Европа. Документът е публикуван през август 2026 г. под номер R49134.
CRS е аналитичната служба на американския Конгрес, която изготвя експертни доклади за сенатори и членове на Камарата на представителите. В конкретния документ се разглеждат мащабът и методите на руските хибридни действия в Европа и възможните им последици за сигурността на САЩ и съюзниците им.
Специално внимание е отделено на шест държави от източния фланг на НАТО - Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния и България. Всички те са декларирали подкрепа за Украйна и са изложени в по-голяма степен на част от руските хибридни действия заради географското си положение.
България и Румъния са разгледани заедно като две държави от ЕС и НАТО на Черно море, които след 2022 г. са изправени пред засилени руски хибридни заплахи. Според авторите атаките създават рискове за вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността, както и за развитието на енергийните ресурси в Черно море и други стратегически икономически проекти.
Един от най-сериозните акценти за България е свързан с политическото влияние и дезинформацията.
Преди парламентарните избори през април 2026 г. изследване, цитирано от CRS, предупреждава, че България е една от страните в ЕС с „най-благоприятна информационна среда за недемократична злонамерена манипулация“.
Като причини са посочени продължителната политическа нестабилност и поляризация, слабият регулаторен контрол и ниската обществена устойчивост. Докладът посочва и дълбоко вкоренена инфраструктура за разпространение и усилване на подобни послания, свързана със завладяването на държавата.
Оценката е от изследването „Defending the Vote: Policy Responses to Information Warfare in Bulgaria“ на Центъра за изследване на демокрацията от март 2026 г.
В навечерието на парламентарните избори служебното правителство на Андрей Гюров поиска помощ от ЕС за противодействие на евентуална чужда намеса във вота.
България се обърна към дипломатическата служба на ЕС с искане за съдействие при откриването и противодействието на кампании на чужди държави, които се опитват да манипулират общественото мнение чрез социалните мрежи и пропагандни сайтове.
Искането е цитирано и като източник в доклада на CRS.
Външният министър Надежда Нейнски тогава създаде и временен координационен механизъм в МВнР за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи преди изборите.
CRS посочва, че европейски представители обвиняват Русия в информационни манипулации с цел влияние върху предизборни кампании, корумпиране на европейски политици и незаконно финансиране на политически кампании в няколко държави. Сред изброените са Франция, Германия, Полша, Черна гора, България и Молдова.
Европейски представители обвиняват Русия в информационни операции за влияние върху избори, корумпиране на политици и незаконно финансиране на политически кампании. Подробности за конкретни имена или партии в България не се посочват.
Опасенията не са нови. Още през 2024 г. Европейският парламент предупреждава за засилени руски опити за намеса в парламентарните избори и изразява сериозна загриженост за мрежа за разпространение на дезинформация, която обхваща социалните мрежи, традиционни медии, академичните среди, неправителствени организации и политически партии.
Натискът продължава и преди изборите през април 2026 г. Центърът за изследване на демокрацията отчита над 340 млн. показвания на съдържание само в рамките на три наблюдавани информационни операции между 6 и 31 март.
Според анализа целта е не толкова избирателите да бъдат убедени в конкретно послание, колкото предварително да бъде подкопано доверието им в изборния процес и държавните институции.
Друг сериозен акцент е българската отбранителна индустрия.
Докладът посочва, че тя може да е била мишена на свързани с Русия саботажни операции. За България CRS се позовава на разследвания и публикации на Bellingcat, Financial Times, Politico и Euractiv за предполагаеми руски операции срещу предприятия от отбранителния сектор.
Според CRS руските служби са станали по-агресивни след 2022 г. и все по-често предприемат явни и физически операции. Особено внимание е отделено на руското военно разузнаване, известно като ГРУ, което американски, европейски и представители на НАТО определят като най-агресивната руска разузнавателна структура. ГРУ е свързвано с редица саботажи, убийства и опити за убийства, както и с мащабни кибероперации.
Кибератаките са другото направление, по което България е пряко засегната.
България и Румъния са били подложени на DDoS и други разрушителни кибератаки, които власти и експерти приписват на проруски хакерски групи. Мишени са били системи, свързани с изборите, други държавни системи и критична инфраструктура.
Сред източниците, на които се позовава CRS за България, е кибератаката срещу български държавни сайтове през октомври 2022 г., приписана на руска хакерска група.
Отделна част от доклада е посветена на смущенията на GPS сигналите в Черно море.
Българските и румънските власти отчитат увеличаване на подобни случаи. През 2023 г. тогавашният началник на румънската отбрана директно обвинява Русия, че „активно и постоянно“ заглушава GPS комуникациите в румънските териториални води.
Докладът разглежда тези действия като част от много по-мащабна руска кампания в Европа.
Едно от изследванията, цитирани от CRS, установява най-малко 151 съобщени руски операции в Европа между февруари 2022 г. и март 2026 г. Друго проучване показва, че броят на руските хибридни атаки в Европа се е увеличил четири пъти между 2023 и 2024 г.
Американски и европейски представители смятат, че една от основните цели е да бъде отслабена европейската подкрепа за Украйна и да бъде затруднен общият отговор на ЕС и НАТО срещу действията на Москва.
Променя се и начинът, по който руските служби организират тези операции.
Според британското контраразузнаване MI5 между 2022 и 2024 г. от Европа са експулсирани най-малко 750 руски дипломати и предполагаеми служители на разузнаването. Това затруднява традиционните операции под дипломатическо прикритие, но руските служби се адаптират.
Те все по-често използват посредници и хора, наемани за конкретни задачи. Такива посредници могат да бъдат както отделни лица, така и организирани престъпни мрежи. Някои дори може да не знаят, че в крайна сметка работят за руското разузнаване. По този начин връзката между конкретната операция и Москва става по-трудна за доказване.
CRS отбелязва, че мащабът на тези действия поставя пред НАТО и въпроса къде минава границата между хибридна операция и въоръжено нападение.
Румънските служби задържаха руски гражданин, заподозрян в подготвяне на саботаж
.jpg)
