Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
* статията е обновена в 12:59 часа
Полша изглежда все по-загрижена от сдържаната реакция на САЩ навлизането на руски дронове в полското въздушно пространство в четвъртък.
В опит да фокусира вниманието върху безпрецеднтната ситуация от началото на войната на Русия в Украйна, Варшава поиска извънредно заседание на съвета сигурност на ООН, което ще се проведе по-късно в петък.
Според последните данни в небето над Полша са засечени над 21 руски дронове, като се е наложило и вдигането на изтребители от две НАТО-вски държави. Това е безпрецедентна ситуация от началото на войната в Украйна. Според някои оценки операцията по неутрализирането на дроновете е струвала не по-малко от 1,2 млн. евро.
Докато много европейски съюзници обещаха подкрепа за Полша, включително ангажимент от Германия да засили военното си присъствие на източния фланг на НАТО, американският президент Доналд Тръмп показа малка публична готовност за подкрепа, като заяви, че „това може да е било грешка“.
"Не съм доволен от нищо в цялата ситуация, но се надявам това да приключи“, заяви президентът на САЩ.
Това предизвика бърз отговор от страна на полския външен министър Радослав Сикорски написа в X: „Не, това не беше грешка.“
В още по-остър тон по Fox News Сикорски, цитиран от Guardian, заявява: "Трябваше да имаме санкции, а вместо това получихме Аляска“, по повод решенията на Тръмп за Русия
„Трябва да променим сметките на Владимир Путин. Трябва да го убедим, че не може да завладее Украйна на приемлива цена. И за да направим това, трябва да наложим по-строги санкции на Русия", заяви Сикорски.
Реакция имаше и от полския министър-председател Доналд Туск.
„Ние също бихме искали атаката с дрон срещу Полша да е била грешка. Но не беше. И ние го знаем “, каза Туск в остър отговор в социалните медии.
Дипломатическата офанзива идва часове преди Съветът за сигурност на ООН да се събере в Ню Йорк, за да обсъди инцидента по искане на Полша.
По-рано Сикорски каза пред местно радио, че Полша възнамерява да използва заседанието на Съвета за сигурност, за да „насочи вниманието на света към тази безпрецедентна руска атака срещу държава – членка на ООН, ЕС и НАТО“.
Той добави, че полските власти нямат съмнения, че актът е бил умишлен. „19 нарушения на нашето въздушно пространство, няколко десетки засечени дрона, няколко свалени, операцията продължила седем часа, цяла нощ – така че не можем да кажем, че е било случайност,“ каза той.
Останки от дронове са открити на повече от 250 километра навътре в полската територия, а инцидентът бележи първия път, в който сили на НАТО са влезли в бой с руски дронове.
Сикорски и неговите украински и литовски колеги излязоха със съвместно изявление, в което определиха инцидента като „умишлена и координирана атака“ и „безпрецедентна провокация“.
Полша поиска задействане на член 4 от договора на Алианса, който предвижда предвижда консултация между страните, когато някоя от тях смята за застрашени: териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ.
Въпросният член е бил прилаган седем пъти от 1949 г. насам и за последно е бил задействан през 2022 г., непосредствено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Полша затвори границата си с Беларус заради предстоящо военно учение между Русия и Беларус.
Варшава обяви, че въвежда забрана за полети с дронове и налага ограничения за малки въздухоплавателни средства по източната си граница с Беларус и Украйна. Мерките са в сила от 11 септември и ще продължат до 9 декември, съобщи Полската агенция за навигация във въздуха (PANSA).
Ограничената въздушна зона в източната част на страната обхваща района от земята до 3 километра височина и се простира 26–46 км навътре в страната. Полетите в зоната са разрешени само от изгрев до залез за пилотирани самолети и хеликоптери. Те могат да се осъществяват само при условие, че самолетите са регистрирани и поддържат двустранна връзка с въздушните власти.
Полетите с големи пътнически самолети, които обикновено летят на по-големи височини, не са засегнати от ограниченията. Военни и специални полети също са позволени.
Беларус освободи 52 политически затворници, САЩ отмени част от санкциите
