Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Илън Мъск отново изненада публиката, обявявайки по време на церемония по награждаване в Берлин, че смята да отвори завод в Бранденбург. Онези, които следят по-отблизо изявите на изпълнителния директор на Tesla обаче знаят, че той обича импулсивните изказвания, пише немското издание на Business Insider в свой коментар по темата. Ако нещо от думите му по време на въпросното събитие в Германия трябва да бъде взимано насериозно, продължава статията, то това е, че компанията на Мъск вече няма да се листва на фондовата борса, както и че за миналата година са доставили 500 000 автомобила. И трето - че вече са готови с пълната автономност на колите си.
Защо обаче се съмняваме в гръмкото изказване за фабрика в Германия?
Според Business Insider броят на американските компании, които са катастрофирали челно в немското трудово законодателство е много голям. Най-известният пример в това отношение е Amazon, чиято практика на лошо платени работници при лоши работни условия, крушира в свикване на трудовите синдикати и дело в съда. През 2006 година, припомня още Business Insider, американският ритейл гигант Walmart се изнесе от Германия, защото не успя да се нагоди към трудовите закони в страната, които регулират строго работата в неделя, по време на празниците, както и болничните.
Истината е, че в Германия има гъста мрежа от регулации, които за американските компании са направо стена пред бизнеса им.
Самият Мъск не е безизвестен по отношение на порядките в завода на Tesla в Невада - 70 часова работна седмица, опашки пред тоалетните, производство в палатки. Нищо от това няма да мине метър в Бранденбург.
Още един аспект, според бизнес изданието, затруднява американския бизнес в Европа и това е културата. Медията цитира Ута Кремер, преподавател по интеркултурни комуникации в университета Цвикау в Западна Саксония, която казва, че има много силни различия в бизнес общуването между колеги и служители в американските и немските фирми и това може да доведе до още трудности. Тя дава за пример провалената сделка между Daimler и Chrysler. “Мениджърите от Chrysler намираха немските си колеги за груби, а според германците, те просто са били директни”, казва Кремер.
Немската култура за т.нар. “обратна връзка” е много различна, добавя тя. Германците по-рядко награждават усилията, но са по-отворени към критика, докато в Америка често критика е скрита измежду похвали.
Проваленият брак на DaimlerChrysler датира от 2000 година, но и до днес е символ за мискомуникацията между нациите. Chrysler искат от Daimler да са по-гъвкави, по-пъргави и по-бързи. Daimler искат от Chrysler да обръщат повече внимание на качеството и инженеринговата дейност.
Една от големите разлики между немския и американския начин на работа е планирането.
Докато американците “стартират проект”, германците планират и анализират първо детайлите.
Не всичко обаче са минуси в сметката на Мъск. Не трябва да се подценява, че средата в Германия е силно благоприятна спрямо бизнеси като неговия. Секторът на електрическата мобилност расте, а когато пазарът е силен, това силно улеснява мултинационалните компании.
