Школа за хора - историята на Артистик и Христо от Силистра

Срещата ни с Христо е част от проект на “Булевард България” и Dr. Oetker - семейната компания с над 130 годишна история.

Вдъхновени от техния пример за постоянство и непрекъснат стремеж към най-доброто, избрахме да ви представим хора, чиято професия е кауза и чиито малки жестове правят света по-добър, по-топъл, по-благ.

Христо Христов започва кариерата си като драматичен актьор в театър “Сава Доброплодни” в Силистра.

Преди повече от 10 години му се удава възможност да води театрално студио в местна гимназия.

“Репетирахме в коридора на мазето в училището. Не само че беше под земята и тъмно, но дори нямахме зала,” разказва той.

Некомфортното място обаче се оказва актив за студиото. “Минаваха учениците и си казваха: “Ей, тука нещо се случва” и така привличахме деца, които не бяха си помисляли за драма и театър преди това.”

Впоследствие групата се разраства, започва да поставя спектакли не само за училищна публика и интересът расте.

“Идваха при мен деца от други училища от всички възрасти и искаха да се запишат при нас, а директорката на училището се шегуваше.. съвсем сериозно - “Да се запишат първо в училището,” разказва Христо.

Така у него узрява идеята да направи студиото самостоятелно - извън училището.

”Исках да създам място, което да не казва "не:, а да обединява всички деца в града, но и в областта.”

Така вече десет години в Театрално студио “АРТИСТИК” Силистра събира на сцената деца от втори клас до млади възрастни - за изкуство, което зарежда, вдъхновява и създава цяла армия от добри хора, както самият Христо казва.

“На всеки един, който е влязъл в залата да гледа наш спектакъл, аз исках да му дам възможност да участва. А всяко почукване на вратата на такова начинание - един малък жест - е победа за гражданството,” казва той и така разбираме, че да създава театър за него не е цел. Инструмент е, чрез който създава хора.

“Не правим кастинги. Те са дошли проактивно и това е най-важният изпит за тях. Това е изпит и по гражданство, по изграждане на ценностна система.”

Родителите и близките на децата често питат дали целта е да стават актьори. “Това не е най-важното. Не искам просто да възпоризвеждам студенти в театрално или кино майстворство.

Искам да изградя хора, със силна позиция за това, кое е добро или лошо, пошло или естетическо.

Много е важно от млада възраст да могат да си изградят яснота, защото живеем във време на ярък негативен индивидуализъм, себичен по някакъв начин - само вижте какво насища медиите и поп културата ни.”

Рецепта за успех на сцената и отвъд нея

“Започваме с приказки, мюзикъли, комедии, след това стигаме до драмата и по-сериозните жанрове, за да знам, че актьорът е минал през цялата палитра - да може да разбере, преживее и предаде дълбоките текстове,” разказва Христо и обяснява, че първо трябва да се подготви базата, за да се получи добър резултат накрая.

“Като рецепта за хубава храна е - има си съставки и технология, а когато сложиш щипка отношение и щипка личен пример, тогава успехът е сигурен. А насладата от това да видиш как се получава синергия между съставките, които избираш - това е наградата.”

Армия на доброто вижда Христо зад себе си.

“Те ме подкрепят и не съм сам. Когато поканим някой да гледа нещо наше, ние го променяме по някакъв начин - не насилствено, не с лозунги и викове, а той на свой ред води някой друг със себе си следващия път и така от малцинство ставаме мнозинство.”

“Аз репетирам с тях, но те имат живот и извън студиото - за мен е важно там да бъдат пример и там да прилагат, онова, което тук учат.”

Студио “АРТИСТИК” е магнит за младежка публика - привлича и по-зрели зрители, които ценят театралното изкуство, но и постянно освежава аудиторията в салона с млади хора, които започват да уважават сцената, да следят какво се случва и да влизат в салона нееднократно.

Малките жестове и големите хора

Една от тайните на Христо, с които помага на децата в студиото да постигнат най-добрата версия на себе си, се крие в малките жестове.

“За да се развиват те, аз не мога да бъда само ръководител, да поставям задачи и да гоня срокове, казва той.

“Има дни, в които усещам, че някой минава през нещо необичайно и тогава му показам, че съм готов да го изслушам.

Нека оставим настрана нашите отношения - казвам му, и да поговорим за това от какво имаш нужда сега.”

Случва се да имат нужда и от нещо друго - почивка и малко смях, например. “Всички имаме нужда понякога да отдъхнем, да се позабавляваме и тогава моят жест е да дам това време, да кажа някоя смешка, да ги заредя отново с енергия за сцената.”

Разказва ни и за едно плахо момиче, което дошло в студиото преди време - неуверено и объркано.

“Погледнах я в очите и чух сякаш в бъдещето от една сцена някой да казва: “Наградата за главна женска роля отива при…”

“За да видиш това, трябва да погледнеш отвъд очевидното, да имаш очи за невидимото - това се усеща от човека отсреща и му дава вяра и криле да постигне най-доброто.”

Като наниз от скъпоценни бисери - така Христо вижда резултата от малките жестове на внимание, които даваме на хората около нас.

“Не е достатъчно само да нижем миговете с някого, но и да ги изпълваме със смисъл, с отдаденото ни внимание, за да блестят като истински перли,” казва той. “Ако нещо е истинско и цяло, няма значение колко е голямо.”

С такива малки жестове на внимание Христо намира път към сърцата на децата.

Хвърчащи хора и чешити - всички ние сме и двете

“Качественото изкуство не посочва категорични отговори и театърът не е точна наука,” казва актьорът. “Той е интерпретация - задава възможността, а публиката е оставена да намери своя най-верен отговор. Зрителят се оглежда в реалността и сам сверява своя часовник.”

Според него хвърчащите хора (от едноименния стих на Валери Петров - бел. а.) сме всички ние - от постановчикът, през публиката, до актьорите.

“Хвърчащият човек, макар да е малкият, понякога невидим човек, всъщност е добрият човек. Човекът, който не прави компромис със своите принципи и морал. И независимо от всичко живее доблестно живота си, споделяйки го с другите.”

“Чешитите - другата половина от нас, това пак сме ние,” казва Христо. “Човек, който прави нещата по свой начин, като понякога заобикаля правилата - аз не го осъждам.

В нашия живот, освен да гоним отговорностите, трябва и да се смеем. Трябва да оставим и детската половина от нас жива - онази, която се наслаждава на живота - не да нараняваме и да обиждаме, а да си позволим да изпаднем в лекотата на битието. Да се самоиронизираме, без обиди, но с лекота.”

Той смята, че съвременните будители са хората, които живеят така, че да бъдат за пример - за висок дух, любов към другите и стремеж към добротата.

“Когато работех в училището, веднъж влезе инспектор, която трябваше да провери как работим. Децата бяха притеснени, а тя от вратата попита: “Кой е тук най-добрият актьор?” Настана пълна тишина. Всички застинаха в очакване на отговора ми. Тогава отвърнах “Аз.”

Случката става повод за смях и разчупване на сериозната обстановка след влизането на инспектора, но за Христо заявката му има и друг смисъл - да покаже на децата, че най-добър се става с труд, упоритост и много грижа, не е достатъчно само да имат желание и талант.

“Мисия е, да, а не работа.”

Христо си дава сметка за това, без да го изкарва на преден план. “За мен просто е важно да не усещам задължание в това, което правя и да не мисля за финансовото измерение. Гласуваната ми свобода всъщност винаги е била отговорност.”

В своето начинание той вижда нещо по-голямо от самия него. “Аз създадох правила, които сега сам спазвам - то е по-голямо от мен.”

Целта на своята мисията вижда в това, когато децата излязат от театралното студио, първо да не се изгубят в сложния свят, в който живеем. Да се обичат малко повече и да бъдат по-добри хора.

“Стремя се далече, но поставям непосредствени цели. Най-важното е да изиграем спектакъла докрай и с пълни души - победата е за всички в салона и нека оттам нататък всеки наш успех стане повод на всеки участник - от сцената или сред публиката, да надградии това със своя собствена цел, мисия и задача за растеж.”

Коледният дух в тишината и в очите на хората, които ни обичат

В навечерието на празниците Христо си пожелава тихи и смирени коледни дни, в които да се събере със семейството, за да се огледа в очите на хората, които го обичат.

“Ще слушаме джаз, ще играем настолни игри. Ще празнуваме, че сме тук, че сме живи и че имаме надежда за една още по-добра година пред нас.”

На 28 декември, от 19 часа, “АРТИСТИК” представя моноспектакъла “Нечутите” по текстове на Мария Касимова - Моасе, на сцената на Зрителна зала - Младежки дом, Силистра. Поканени са всички, които имат любопитство и са готови да чуят нещо ново за себе си.