На 1 октомври Стара Загора бе потресена от шокиращ иницидент - млад шофьор, в опит за неуместен градски дрифт, отнесе три жени, минаващи покрай кръговото кръстовище под Парк "Бедечка". И трите понесоха тежки травми - едната се бори за живота си, друга е с ампутиран крак.

Два дни по-късно мотоциклетист изгуби живота си, след като мина с висока скорост на червен светофар, удряйки се в предницата на минаваща също на червено кола, чийто водач е установен с опиати. От удара мотоциклетът помете чакащите на тротоара трима души. Млада жена пострадва тежко и е в болница.

Двата инцидента за три дни в Стара Загора доведоха до серия протести, организирани от будни граждани – малко на брой, но активни представители на гражданското общество. В резултат Община Стара Загора обеща, че ще отрупа града с "полегнали полицаи", за да ограничи скоростта на движение в него. Полицията е вдигната на крак да следи за нарушения на скоростта.

Близки на младия дрифтър се скриха от хорските очи. Двете новини бяха проследени с включвания на живо по националните телевизии. Опасенията на мнозина са, че случаят ще отшуми след месец-два.

Обществото в Стара Загора бе изнервено до краен предел и от неразкриването на информация по ключови обстоятелства при инцидента с дрифта. Полицията излезе с противоречивите твърдения, че това не било дрифт. Опитаха да скрият и името на водача. Така се нагнети недоволството на хората, но не се стигна до крайности. Макар и със закъснение, старозагорци и България научиха истината за инцидента и имат изградена представа. Случаят е вече в прокуратурата и опасенията са да не бъде заметен и справедливостта да се изплъзне от правораздаващите.

Не, тук не става дума за вендета срещу детето на заможен старозагорец. Тук става въпрос за справедливост и дори за възможност за поправка на стореното. Крайната позиция включва твърдението, че когато не си мислил за последствията, то има начини животът и законът да те принудят да осъзнаеш реалността и да си дадеш сметка за неразумното (меко казано) поведение досега.

Тези два случая не са изолирани само за Града на липите. Те разкриват системни проблеми, липса на усилия и управленски опит за градско развитие от XXI век.

Спокойно може да замените името на града и да сложите вместо него София, Пловдив, Асеновград, Благоевград или който се сетите. От години сме свидетели на тотално погазване на правилата за движение по пътищата, в това число и в градовете, както от шофьори, така и от пешеходци, велосипедисти, хора на скутери, мотоциклети и тротинетки. А дрифтирането и гонките са върха на този смъртоносен айсберг.

Множество фактори и причини водят до тях. Някои са характерни само за България, а други са световноизвестни.

У нас се развиха пазарни, и оттам - обществени отношения от балкански тип. Без спазване и прилагане на законите и правилата. Това ерозира отношенията и морала, което доведе до почти пълно неглижиране на пътната безопасност. Сред причините е и лошо проектиране на пътища и некачественото им изпълнение – изцяло отделна тема, която трябва да бъде разказана от insider на системата.

За дрифтовете в Стара Загора и други населени места, за станалите емблематични гонки в София на Околовръстното и по други булеварди и скоростни пътища в градовете се знае от години. През лятото на 2021 г. нашумя видеото, в което млад мъж потроши кола за стотици хиляди левове, подарък от баща му, защото не успя я овладее след нощен купон в Слънчев бряг. Той е бил видео-звезда в социалните мрежи, като демонстрира арогантно поведение както към аудиторията, така и към пътни полицаи и други водачи. За щастие, този инцидент беше без жертви и значими травми.

Малцина си спомнят как дрогираният дилър Йоско помете четирима строителни работници, когато управляваната от него кола връхлетя върху вана им, минавайки на червено. Ванът с работниците приличаше на смачкан със сила кен от безалкохолна напитка. Излезе информация, че случаят е част от схема за тайни облози и предизвикателства.

Дрифтовете в градовете са се превърнали в модерен начин за демонстрация на положение и непукизъм пред обществото и закона.

Поведението на пътя е сигнал за нещо изключително сбъркано в обществото, порядките и правилата, по които се опитваме да живеем. Нещо повече, то показва и нежеланието на определени граждани да проумеят, че живеят в общество и че всяко поведение има последствия – както за тях самите, така и за други хора.

Повече от ясно е, че градовете не са снимачна площадка на филми или клипове за Тик-Ток! Но сигналите до полицията само карат дрифтърите просто да се преместят на друго място. И това се повтаря всеки уикенд.

Гумите на пишман-пилотите пилят ушите и нервите на живеещите край площади, прави отсечки или кръгови кръстовища в малките часове на нощите. Непосредственият резултат от среднощните дрифтове са множество изнервени и недоспали хора, които живеят в близост до местата за дрифт.

Тези хора се събуждат и отиват на работа изнервени и това им състояние вече носи риск за техните колеги. Те ще трябва да изпълняват задачи с уморени глави, докато дрифтърите ще поспят до обяд.

Дрифтовете се чуват с уши, виждат се, публикуват се в социални мрежи. Граждани се опитват да сигнализират институциите, сигналите се регистрират, изпраща се патрул, който разгонва групичките, и те се местят на друго място.  В общи линии това са "мерките". 

Известно е, че ако гражданин настоява и редовно подава сигнали, получаващите ги полицаи започват да ги игнорират. И въпреки че сигналите са "входящи данни" за система като обществения ред и полиция и община, то няма нито анализ, нито адекватни последващи мерки, които да адресират проблема и да се набележат комплексни последващи дейности (меки и твърди мерки).

Юлиан Вергов призова за тежки наказания за убийците на пътя след катастрофите в Стара Загора

И тук идва въпросът: защо (почти) нищо не се прави, за да се овладеят бензиновите страсти. Редовно забелязваме, че институции и отделни хора реагираме постфактум на инциденти, като превенцията е оставена на заден план.

Множество изследвания по отношение на безопасността на пътя, в индустрията, в киберсигурността и в здравеопазването стигат до един прост извод: инвестициите в мерки за превенция и профилактика са в пъти по-малко, отколкото похарчените пари за справяне с последствията от инциденти. И най-важното: изгубеният и осакатен човешки живот няма цена!

Към това добавяме и липсата на културата на безопасност в различни сфери на обществения живот и в бизнеса. По места мерките се изпълняват под заплаха от санкция, а не от разбирането, че е важна и спасява животи и намалява разходите. Това не се говори на тийнейджъри в часовете на класния. А когато "нещо се случи" разбираме, че е имало обсъждания между институции, може и пари да са се похарчили, но все пак ако се направи безпристрастно разследване, се установява, че много малки неща са можели да бъдат направени, за да се предпази дете, възрастен човек, публична собственост.

За старозагорци и за други хора е повече от ясно кои и кога дрифтят, къде и с какви коли.

Aко имаше полицейски патрули на всички места, където се правят гонки и дрифтове, то нямаше да има загинали или осакатени хора.

Ако имаше свестни Часове на класа, то поне някой ученик би имал някакви задръжки, за да кара безумно в градовете. Ако имаше качествено издържани шофьорски курсове и изпити, а не съмнения за купени книжки, то неумелите и прекомерно дръзки млади водачи биха били по-малко.

Ако имаше ефективен съд...

Даже бих се размечтал, ако в базата с данни на Пътна полиция инструктурите да могат да оценяват или включват информация за потенцилна склонност на водачите към рисково поведение на пътя и тя да се проследява, а тяхното поведение да се адресира любезно, навреме и с твърдост, за да се поправят, преди да с сторили някоя глупост на пътя.

Легендите в българския автомобилизъм Владимир и Димитър Илиеви – баща и син – от години развиват пътната култура и безопасното шофиране през своята академия. За тях това е както бизнес, така и кауза, чрез която да научат повече водачи за шофират наистина интелигентно.

Неслучайно те започват всяка своя лекция с този факт: "Шофирането е интелектуална дейност". Виждал съм как аудиторията възприема ясно посланието: карането на кола не е просто въртене на волана и натискане на педалите. При това опитът да ограмотяваш основно български мъже по тема, в която те не са просто специалисти, а богове, заслужава наистина уважение. И Илиеви го постигат – бавно и методично.

От другата страна стоят мерките на "тоягата". Всеки път, когато в Народното събрание се дискутира повишаване на глобите, се надига вълна на недоволство у политици и у граждани, за да не се "бръкне в джоба на българина" и да му се отнемат книжките. Сякаш е по-добре да мрат хора по пътища, а не да се ограничи арогантното и агресивно поведение на част от автомобилистите със солени глоби и профилактика на джигитите. Нещо повече, пак бихме стигнали до въпроса за правоприлагането и корупцията в Пътна полиция. 

Основният въпрос тук сякаш е защо сме толкова неспособни като общество, отделни граждани и институции, за да направим така, че понятия като превенция, контрол и култура да станат неизменна част от развитието на градове и институции?

Не съм чул за съвместен призив или кампания на Община Стара Загора, на местната полиция, на инструкторите от автошколите в града, че дори и на Старозагорската митрополия или бизнес-клубове и общественици. Част от тях се обадиха след инцидента.

Стара Загора е от градовете със силно развита дарителска и доброволческа инфраструктура и култура. Но проблеми като дрифтирането и пътната безопасност трябва да се адресират от най-високо ниво и с обединени усилия от посочените по-горе институции и лидери на влияние.

Далеч съм от мисълта да им давам съвети, но може да се направи много. От регулярни призиви и говорене по темата до събиране на данни от видео-камерите на ключови кръстовища, анализ на нарушенията и на извършителите, проактивно полицейско присъствие по улици и булеварди, беседи пред учениците в горни гимназиални класове - и още, и още.

Не е екзотична идеята желанието за дрифтиране и рали-шофиране да се канализира с бизнес-идея. И Димитър Илиев, и други специалисти са предлагали изграждане на трасета или писти, на които в защитена среда любители на скоростта да упражняват умения. За старозагорци това звучи повече от екзотично, но предъвкваната идея за бъдещето на Летище "Стара Загора" би могла да получи развитие и да стане на писта (по подобие на писта "Дракон" край Хисар).

Подобни пътни инциденти се развиват по познат сценарий. Имаме инцидент. Появяват се парчета информация за него. Изскачат снимки или видео-кадри от мястото. Може да се появи някой и друг свидетел, които се разколебават в твърденията си, докато слуачаят стигне до съд. Граждани, в т.ч. и близки на пострадалите, настояват истината да излезе наяве. После ще искаме справедлива присъда за извършителя.

Политически партии започват да използват случая – вече го видяхме в Стара Загора. Темата бе експлоатирана от местната опозиция на властта и със сигурност ще стане част от местната предизборна кампания.

Общината ще сложи мантинели и гърбици на всички кръгови кръстовища – кметът Тодоров вече го обеща публично. Междувременно ще се обединим в дарителска кампания в подкрепа на пострадали жени – все още това не се е случило, а едната има нужда от протеза, за да може да ходи отново изправена на "два крака".

Остава да видим дали делото ще се проточи и какви адвокатски и експертни еквилибристики ще се появят в съдебната зала. И историята с инцидента ще бъде част от колективната памет на града. Някои ще забравят.И така до следващ инцидент. Тогава дали пак ще реагираме постфактум?


Даниел Киряков е възпитаник на ПМГ "Гео Милев", гр. Стара Загора (випуск 1997 г.). ПР специалист с 16 години опит в публичните комуникации, връзки с институциите и корпоративна социална отговорност, натрупан в сектор „Енергетика” (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3" – Enel и ContourGlobal), в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара) и в Американска търговска камара в България.

Съосновател на Център за анализ и кризисни комуникации (ЦАКК), заедно с доц. д-р Александър Христов и Любомир Аламанов. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и на European Association of Communication Directors. Член на Комисията по професионална етика към БДВО (2014 – 2020) и неин председател (2016 – 2020). Доброволец към Фондация BCause.

Даниел има две бакалавърски степени от Софийски университет „Св. Климент Охридски” – философия (2003 г.) и политология (2005 г.). Част е от мрежата на Културната фондация „Алианц” от 2006 г.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Сашка Васева е в тежко състояние, близките ѝ откриха дарителска сметка

Нуждае се от спешна операция, за да възстанови зрението си и да пребори рака

Контузия спря "Златните момичета" от ансамбъла да участват на световното първенство

Това трябваше да е последното състезание на олимпийските шампионки

Евентуален следващ локдаун ще има само за неваксинираните

Зам.-министърът на здравеопазването даде подробности кога ще се прибегне до ново затваряне

Образователният министър Николай Денков стана академик

Той е сред първите 2% на най-влиятелните учени в света според Станфордския университет

Нови разкрития срещу Facebook: Не правят нищо против трафика на хора и заглушават опозицията

17 американски медии уличиха Зукърбърг в още злоупотреби

Сутрешни новини: Изтеглиха успешно кораба Vera Su; Над 5800 нови случая на Covid и 243 починали

Ердоган се отказа да гони посланици на 10 страни от Запада