До Олимпийските игри в Париж остават 18 месеца, но над събитието вече е надвиснал дълбок политически въпрос: дали да се позволи на руските атлети да се състезават на фона на започнатата от Русия война в Украйна.
Според полския министър на спорта и туризма Камил Бортничук до 40 държави могат да бойкотират най-голямото международно спортно състезание, което ще се проведе през лятото на 2024 г.
Коментарите на министъра идват малко след като Полша, Естония, Латвия и Литва съвместно отхвърлиха предложението на Международния олимпийски комитет (МОК) да позволи на руснаци и беларуси да се състезават на игрите.
Бортничук вярва, че ще бъде възможно да се създаде коалиция от 40 държави, включително Великобритания, САЩ и Канада, която да успее да блокира плановете на МОК
"Като се има предвид това, не мисля, че ще бъдем изправени пред трудни решения преди Олимпиадата, а ако бойкотираме Игрите, коалицията, от която ще бъдем част, ще бъде достатъчно широка, за да обезсмисли провеждането на Игрите", каза той.
Украйна също заплаши, че ще бойкотира състезанието, ако руските и беларуските атлети бъдат допуснати до състезанието, тъй като за нея това ще е равносилно на подкрепа на "терора".
МОК обаче смята, че евентуален бойкот само ще "накаже спортистите" и представлява дискриминация. През февруари миналата година, когато Русия започна инвазията си, МОК първоначално насърчи забраната за участие на атлетите на страната в международни състезания. Миналата седмица обаче промени курса си и не изключи възможността те да бъдат допуснати да се състезават под неутрален флаг.
Срещу двете страни бяха въведени редица санкции, включително в областта на спорта, които продължават да са в сила. Такива са например забраната за официално представяне на Русия и Беларус на Олимпийските игри чрез използване на техните знамена, химни или "всякакви други идентификации". Но що се отнася до спортистите им, МОК не е толкова убеден.
Спортните министри на Латвия, Литва, Естония и Полша заявиха, че "всяко усилие на Международния олимпийски комитет да върне руските и беларуските спортисти да се състезават, дори под неутрален флаг, трябва да бъде отхвърлено".
"Усилията за връщането им на международни спортни състезания под булото на неутралитета легитимират политическите решения и широко разпространената пропаганда на тези държави", посочват те в общо изявление.
Съединените щати също споделят тяхната позиция и насърчават организациите да спрат изобщо да излъчват събитието в тези две страни.
Прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер добави, че ако на спортисти бъде разрешено да участват в събития като Олимпийските игри, то това трябва да бъде като неутрални спортисти и "трябва да е абсолютно ясно, че те не представляват руската или беларуската държава".
Засега МОК ще продължи с разговорите около този въпрос и ще вземе решение по-късно.
"Няма такова нещо като неутралитет, когато се води война като тази. Очевидно е, че всяко неутрално знаме на руските спортисти е изцапано с кръв", заяви украинският президент Володимир Зеленски.
Подобни спорове обаче е имало и преди. През 1908 г., едва на четвъртите летни игри в историята, на Финландия - тогава автономна част от Руската империя - е разрешено да се състезава отделно от империята, като и е забранено да издига собственото си знаме.
След Първата и Втората световна война някои държави, влизащи в състава на Централните сили (Австрия, България, Германия, Унгария и Турция, тогава Османска империя) и страните от Тристранния пакт (Германия и Япония), не са поканени на игрите през 1920 г. и 1948 г. - годините след двете войни.
В следвоенните десетилетия редовно се провеждат разгорещени дебати и бойкоти по отношение на редица конфликти като тези в Израел и Близкия изток, както и други в Съветския съюз, Северна и Южна Корея и други геополитически точки.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
