Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Върховният административен съд (ВАС) даде ход на делото, което трябва да реши дали фирма на Румен Гайтански – Вълка ще може да построи завод за горене на отпадъци край великотърновското село Върбовка. То се намира в един от най-плодородните райони на Дунавската равнина, близо до град Павликени.
Историята започва в началото на 2022 година, когато местната власт и Районната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ) се опитват да убедят присъстващите на обществено обсъждане граждани в безопасността на проекта и колко безопасно ще бъде да се изгради завод за каменна вата и инсинератор за отпадъци край село Върбовка. Инвестиционното намерение е от фирма на Румен Гайтански-Вълка - „Петрургия“. Негови дружества обслужват сметосъбирането в няколко града и квартали на София.
Преди две години бизнесменът решава, че може да изгради завод, в който да се изгарят отпадъци от цялата страна, а защо не и от Европа. И е на крачка да осъществи намерението си.
„Община Павликени се намира в регион, който разчита изцяло на селско стопанство. Там има земеделци, малки производители на храсти, животновъди, пчелари, почти никаква тежка промишленост - основно земеделие и лека промишленост, като производство на храни и отглеждане на животни,“ казва Димитър Палов, който е юрист и активист в сдружението „Ти решаваш“.
Допълва картината с намерението на "Петрургия" насред всичко това да изгради завод за каменна вата. За да е икономически изгоден проектът обаче той трябва сам да произвежда огромното количество енергия, което да го захранва.
„За целта трябва да изгради инсинератор за отпадъци, който изгаря по 56 тона RDF на час - или 1344 тона на денонощие. Това са 62 ТИР-a, пълни с RDF отпадъци, които всеки 24 часа трябва да влязат на територията на Павликени, да разтоварят боклука и да излязат. Това си го представете 24 часа, 365 дни в годината, за 35 години - те влизат и разтоварват, съответно горят въпросния RDF, от него произвеждат електроенергия, а с тази електроенергия топят базалт от него провеждат каменна вата,“ разказва още Палов. Той живее в едно от населените места в близост - Долна Липница.
Въпросният базалт се добива в рудник, откъдето трябва да бъде доставен до завода. Готовата продукция също трябва да бъда извозена.
„Освен натоварения трафик, ще има огромно замърсяване, което е свързано с шлаки и пепел, които са токсични, които изобщо не е ясно къде отиват и какво се случва с тях,” казва още Палов.
И всичко това трябва да се случи в един земеделски регион.
„Практиката показва, че зоната от 5 - 10 км около инсинератор е напълно мъртва зона, в която не може да се произвежда нищо, съответно кокошките не снасят яйца или поне не годни за ядене яйца”, казва още юристът от „Ти решаваш“.
В последните години въпосният район страда от безводие. Въведен е режим на водата, включително за хората от Върбовка, а за нуждите на новия завод ще са необходими и огромни количества вода.
“Инвеститорът твърди, че тази вода ще бъде осигурена чрез валежите, които те ще събират от покрива на завода си. Тази година, ако сега трябваше да събират вода, в Горна Липница и Павликени не е валяло от 40 дни и изобщо в цялото инвестиционно намерение има прекалено много абсурдни неща,” обобщава Палов и допълва, че на практика инвестицията ще превърне региона в „мъртвило“ - земеделците няма да могат да работят, бизнесът ще бъде зачеркнат и хората ще трябва просто да се махнат от там.
Инвестиционното намерение на Вълка в крайна сметка мобилизира мащабен граждански отпор. В подписката срещу завода се включват 20 000 души, а вторият експертен съвет към РИОСВ – Велико Търново, който прави оценка на инвестиционното намерение, вече е обратното мнение – за разлика от първия съвет новият вече смята, че подобна инсталация би била изключително вредна за здравето на хората и за околната среда.
Тази промяна се случва в рамките на една година, но без гражданската енергия,заводът най-вероятно щеше да бъде факт, смята Палов.
В крайна сметка „Петрургия“ обжалва отказа на РИОСВ за строителството на завода, като между временно фирмата сменя седалището и адреса си на управление извън град София. Така решението трябва да се вземе от Административен съд София - област.
“Идеята им, според мен, е, че те си търсеха подходящия съд, с подходящия съдия, който ще издаде подходящото решение,” смята Палов.
Съдията по делото отменя отказа на директора на РИОСВ да разреши за строежа на завода. Съдът връща казуса за преразгледжане, но задължава РИОСВ да вземе предвид заключението на първия експертен съвет - този, който смята, че инсинератор трябва да има, и да издаде положително становище за инвестицията.
В крайна сметка директорът на РИОСВ и „Ти решаваш“ обжалват пред Върховния административен съд (ВАС) решението на административния съд в София - област.
Според доклад на Сдружение "За Земята" през 2022 г. в България са изгорени 266 512 тона отпадъци, което, по думите на Десилава Стоянова от неправителствената организация, представлява 15% от общия капацитет, който в България е разрешен за горене.
Стоянова казва, че страната няма нужда от допълнителен капацитет за изгаряне на отпадъци, а от улеснения за хората да събират разделно и в крайна сметка материалите да се ползват повторно и да се рециклират, без изобщо да се стига до изгаряне.
Тя припомни, че България има ангажимент до 2031 година да рециклира до 65% от отпадъците, които генерира, а едва 10% от тях да се депонират.
Според Данита Заричинова от "За Земята" новата методология за изчислване на такса смет, която сега от ГЕРБ да пореден път предлагат да се отложи, също е ключова, за да не се налага изгаряне на отпадъците. Ако се въведе принципът "замърсителят да плаща", ще се стимулират устойчивите практики и проектите за унищожаване на боклук на практика биха станали излишни.
"Действителността е, че много общини не са готови, въпреки че има и такива като Габрово и Свиленград, които вече искат да въведат новите правила, но не могат да го направят сами. Общата картина е, че има желание за забавяне и това се отразява на подобни вредни проекти - като този във Върбовка", казва Заричинова.
Развръзката и решението на ВАС по казуса се очакват след месец и предвид разрива между Ахмед Доган и Делян Пеевски, Димитър Палов не изключва решението да бъде срещу Румен Гайтански – Вълка, който е смятан за близък до почетния председател на движението.
“Напълно възможно е решението на съда да бъде в правилната посока, но мотивацията да не бъде правилна. Т.е. ВАС да отсъди срещу Румен Гайтански, но не е защото правилно разчел фактите, а защото някой му е казал да отсъди срещу Румен Гайтански”, смята Палов. Все пак се надява сагата да приключи и магистратите да отменят решението на първа инстанция. Теоретично е възможно и ВАС да не реши казуса по същество, а да го върне с указания към директора на РИОСВ, което би означавало че историята ще продължи.
В средата на май екипът на "Антикорупционния фонд" също разказа за казуса около завода за изгаряне на отпадъци край Павликени във филма "Вълкът на Върбовка"
