Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Започвам да тренирам от следващия понеделник“; „Ще завърша проекта си утре“; „Няма да чистя стаята си днес, а след няколко дни“. Това са мисли, които със сигурност са минавали през ума на всеки един от нас, защото винаги има дни, в които чувстваме синдрома на отлагането.
Когато човек се събуди и си спомни, че има да свърши няколко задачи, които вече не може да отлага, често усеща голямо напрежение. Знае, че трябва да завърши мисията днес, но въпреки това пуска любимия си сериал и прави дълъг маратон от епизоди. Отлагането губи много време и е безсмислено, но понякога е просто неизбежно.
Думата „отлагане“ (бавене, мотаене) има дълбоки исторически корени. Тя произхожда от латински и означава „да оставиш нещо за утре“. Когато човек отлага, е напълно наясно какво прави, което значи, че негативните последствия от действията му са само и единствено негова „заслуга“. Въпреки всичко - това не го спира да остави задачите си за "друг път".
Защо постоянно отлагаме е въпрос, който преследва хората от векове. Предполага се, че това поведение е резултат от провал в самоконтрола, комбинация от лошо разпределение на времето и мързел. С други думи – причината е, че човек не проявява достатъчно желание и не прави нужните опити.
Това е и изводът на много изследователи и институции, като един от примерите е на професори от Университета във Валенсия. Те правят заключение, че независимо колко време получават студентите за да завършат проектите си, синдромът на отлагането най-вероятно ще се появи при всеки един от тях.
Има обаче и редица учени, които се противопоставят на тази теза. Д-р Тим Пайчил вярва, че за отлагането на задачите има по-дълбоки причини. Авторът на популярната книга „The Procrastinator’s Digest“ твърди, че то е повлияно от биологията, от възприятието ни за времето и от способността да контролираме емоциите си.
От биологична гледна точка, отлагането се дължи на нестихващото напрежение в мозъка ни. То се поражда между лимбичната система и префронталния кортекс, според отделението по неврохирургия към медицинския център на университета в Питсбърг.
Лимбичната система е функционална мрежа, изградена от няколко структури на главния мозък. Тя регулира функции на вътрешните органи, обонянието, поведението, емоциите, съня, глада и жаждата. Също така определя мотивацията и паметта.
Префронталният кортекс е свързан с когнитивното поведение, израза на личността и вземането на решения. Там е концентрирано планирането и рационализирането на импулсивното поведение на лимбичната система. Тъй като префронталният кортекс обаче е по-късно появилата се и по-недоразвита част от мозъка, инстинктът често печели битката срещу рационалния избор.
От гледна точка на психологията, в основите на решението ни да отлагаме стои фактът, че това, което ни кара да се чувстваме по-добре в момента, има доста по-силна власт над нас от това, което ще ни накара да се чувстваме по-добре в дългосрочен план. Както казва д-р Пайчил пред The New York Times: „Отлагането е проблем на регулиране на емоцията, а не на това как управляваме времето си“.
Той обяснява проблема с термина „пристрастие към настоящето“ – тенденцията да поставяме като приоритет краткосрочните си нужди вместо тези в дългосрочна перспектива, дори когато ползите от първите са много по-малки. Това води до още по-голямо разединение между настоящото и бъдещото ни Аз и влияе върху възприятието ни за времето.
Отлагането на дадена задача те кара да се чувстваш добре в краткосрочен план, защото носи облекчение от негативните емоции като стреса, паниката, тревожността и съмненията. Дългосрочните последици нямат голямо значение за това колко е приятно да си разсеян или погълнат от нещо друго, преди да си постигнал целта си. Въпреки това – повечето хора, които изпитват „синдрома“ на отлагането, твърдят, че приятните емоции от добре свършената работа траят кратко, и затова отлагат задачите си, казват д-р Пайчил и помощникът му д-р Фуския Сироа, цитирани от Refinery 29.
Какво може да направи човек, за да се избави от цикъла на отлагането? Да се научи да контролира емоциите си.
„Да осъзнаеш, че отлагането не е свързано с мързела, а с регулиране на емоциите, може да е от огромна помощ“, казва д-р Пайчил.
Според проучване от 2010 на Тимъти Пайчил, Майкъл Уол и Шанън Бенет - студентите, които са си простили, че са отлагали ученето за изпит, са били много по-мотивирани за следващи изпити и са изпълнявали поставените от себе си задачи навреме.
Друго проучване от 2012 г. разкрива връзката между отлагането, стреса и самосъстраданието. Ниското ниво на самосъстрадание води до по-голям стрес сред хората, които отлагат задачите си, заключават изследователите.
„Не е нужно да си винаги в правилното състояние на ума, за да започнеш да работиш или учиш“, казва Пайчил пред Washington Post. Той препоръчва на всеки да разбива задачите си на малки компоненти и да ги изпълнява един по един.
