Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Има нещо скандално в самата ни дефиниция за “скандал”.
Сензациите, освен че се случват, се и избират. Но как се избират? Как едни работи стават скандални, а други не?
***
Един от ДБ се снима с Пеевски и избухва зверски скандал. Друг лъже безогледно, че няма банкова сметка и си иска парите на ръка (при положение, че основният приоритет на партията му е дигитализация) - и от това не става такъв скандал. Защо?
***
Ние се тревожим за политическата коректност, но не се тревожим за коректността на политиците.
Снимките са по-скандални от постъпките. Това, което се видя от спалнята на Борисов, ние не само го знаехме, но и го живяхме 10 години. И все пак трябваше да изчакаме снимките.
***
Какъв скандал предизвика списъкът “Магнитски”? Никакъв. Американците можеха да се сетят и да им сложат по една снимка с хавлия, тогава щеше да хване дикиш.
***
700 милиона лева несъбрани такси от хазарта - и никакъв особен скандал. Дори сега като се спомене, на хората им става скучно, защото е от миналата година.
Или пък: чували (не метафорични, ами истински чували - торби) с пари за АМ “Хемус”. Изнесени. И какво от това?
Като цяло, ние не възприемаме за скандално и че в страната ни няма нормален път от столицата до морската столица.
***
Може би когато живееш в условия на перманентен скандал, ставаш някак апатичен към черното и настървен към жълтото.
Оттук лакомото обговаряне на евтини “новини” за сметка на истинските се превръща в екзистенциална стратегия. Нашият начин да оцеляваме в големия, истински скандал, е да раздуваме периферните скандалчета и скандалченца.
***
Аз самият съм много скандална личност - в дистанционното в нас съм сложил две батерии от различни марки. A понякога направо вадя USB кабела от компютъра, без да съм натиснал “safely remove” - щото съм луд и не ми пука.
Затова ще ви споделя някои от най-скандалните си и откачени мнения. Но само малка част, за да не ви уплаша съвсем.
***
Например: аз мисля, че ако има пандемия и заради нея в страната всеки ден умират по 100 човека… тогава е добре хората да се ваксинират.
Ако няма пандемия и всичко е наред, не го препоръчвам.
Наистина така мисля, какво да направя.
***
Докато си говорим за пандемията: тази сутрин Костя Копейкин е станал и е чул новината, че Русия въвежда сертификати.
Представям си какво му е. В психологията това състояние се нарича “Костадинов дисонанс”.
***
Мисля, че ако някой говори колко е зле в Европа и как трябва да излезем от нея… а в същото време разправя как всякаква сган е нахлула в Европа заради качеството на живот… тоя човек говори глупости.
***
Мисля също, че ако едни хора не спират да крадат, е хубаво тези хора да не са на власт.
***
Мисля, че да си завършил Харвард не е повод за подигравка. Само по себе си не е задължително и повод за похвала, но със сигурност не е достойно за презрение.
Да си прост като манастирска гугутка, а да имаш управленска увереност - ето това е достойно и за подигравка, и за презрение.
***
За подигравка е и да лъжеш къде си учил, както и да си откраднал научен труд.
Ето и още една много скандална теза - по-смешно е да си тъп, отколкото да не си.
А най-смешно е да си тъп и амбициозен, но понякога може да стане страшно.
***
Между другото, това с “Харварда” е стар соц трик - атаки ad hominem, само че с добавен цинизъм, за да се издигнат до следващото ниво. При него вече плюеш по хубавото в биографията на човека. Така “хубаво” започва да значи “лошо, претенциозно” и всички заживяваме в паралелна вселена.
***
Истински поводи за подигравка могат да се появят с действията.
Новите управляващи имат пред себе си времето да продължат промяната наистина или да се изложат гръмко. Ще видим. Но никой не може да отрече, че промяна настъпва дори поколенчески. Миналата година писах, че протестите ни няма да свалят правителството, но то все пак ще си иде, защото не става дума за революция, а за еволюция. Дано е вярно, дано се случва точно това.
***
Младежът, който не успя да се изкаже от трибуната - колко е скандално това по скандалната ска̀ла? Раздвоен съм.
От една страна, когато не харесваш враговете на някого, автоматично започваш да му съчувстваш. И аз гледах и съчувствах. От друга - ако не можеш да говориш пред хора, а си избрал професия, която те задължава да говориш пред хора… Не знам. Но мисля, че следващото изказване на този млад човек трябва да е супер, защото няма да го оставят да се учи в движение. Някои професии са безкомпромисни. Примерно, ако работиш като пилот, не може “да имаш лош ден”, защото няма да се приземиш. И това би било скандално.
***
Докато завършвам този текст, проверявам текущите новини и в очите ми светва реклама: “Скандално ниски цени!”
Добре, де, не може ли просто нещата да са някакви нормални, нито скандално ниски, нито скандално високи? Не може ли най-нормално да си кажем нещо от тоя род: “Република България е правова държава. Тя…”? Не може.
У нас и членовете на Конституцията звучат като протестни лозунги - защото искаме скандално много, когато искаме нормалност.
