Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Хаос, объркване, оставки на партийни лидери и съмнения относно честността на вота – такива са последиците след първия тур на президентските избори в Румъния. Страната все още не се е съвзела от случилото се миналата неделя, когато крайнодесен и проруски кандидат изненадващо стана фаворит в надпреварата за президент. Но тя няма много време да осмисли всичко това, защото тази седмица румънците отново ще гласуват – този път за парламент, а залогът е дори още по-голям.
В последните дни преди парламентарния вот лидерите на двете управляващи партии подадоха оставки. Социолозите отказаха да прогнозират резултатите, а Конституционният съд беше сезиран по жалба за честността на проведените избори. Изданието "Politico" нарече това „една от най-тежките кризи в страната от падането на комунизма насам“.
Румънците ще трябва да изберат нов парламент тази неделя на фона на целия хаос. Опасенията са, че крайнодесните партии може да постигнат мнозинство, а проруският кандидат Калин Джорджеску да стане президент на балотажа на 8 декември.
Подобен развой на събитията би променил драматично политиката на Букурещ и би създал сериозни проблеми за ЕС и НАТО. Румъния е ключов стратегически съюзник и за двата блока, а голяма част от военната помощ за Украйна преминава именно през нейна територия.
Дори и да не успеят да съставят кабинет популистите ще принудят останалите партии да направят по-широко коалиционно правителство - което още повече ще затрудни управленската формула.
Политическите събития излязоха от контрол още на първия тур на президентските избори на 24 ноември. На тях Джорджеску изненадващо събра най-много гласове, въпреки ниските му оценки в предварителните социологически проучвания. Кампанията му беше проведена основно чрез видеоклипове с крайни послания в TikTok. Победата му обаче предизвика опасения, че демократичният процес в Румъния може да е бил повлиян от Кремъл.
Джорджеску трябва да се изправи срещу Елена Ласкони от либералната партия „Съюз за спасение на Румъния“ на балотажа на 8 декември. Но това все още не е сигурна битка.
Конституционният съд нареди повторно преброяване на всички 9,4 милиона отчетени гласа. Резултатите от проверката ще бъдат обявени чак в понеделник. Едва тогава ще стане ясно дали първият тур от президентските избори ще бъде анулиран и ще трябва да се проведе отново.
Около преброяването има огромна политическа интрига. То се прави по твърдения, че гласовете на един от кандидатите, който се е отказал от участие седмица преди изборите, са били незаконно прехвърлени към Ласкони в изборната нощ.
Съдът, който често е работил в полза на управляващите социалдемократи (СПД), все пак разпореди проверка и има правомощията да анулира първоначалния резултат.
Обвиненията дойдоха само ден, след като Ласкони успя да изпревари премиера на Марсел Чолак - кандидат на коалицията на статуквото между социалдемократите и националибералите, който беше забъркан в предполагаеми корупционни скандали.
Победата на Ласкони го лиши от шанса му за участие в балотажа. Тя и нейната партия обвиняват управляващата коалиция в незачитане на народния вот и призоваха съдът да не се намесва "в румънската демокрация".
Един от проблемите е, че в момента в Румъния почти никой не говори за парламентарните избори, отчитат няколко издания. Медиите са съсредоточени върху възможното касиране на отминалия президентски вот и продължаващите протести срещу Джорджеску.
Кризата се задълбочи още повече след оставката на лидерите на двете водещи партии. От 2021 г. социалдемократите и Национално-либералната партия управляват в коалиция с ротационен принцип. Но и двамата им кандидати за президент претърпяха тежко поражение.
Вследствие на тези загуби премиерът Чолаку се оттегли като председател на своята партия. Същото направи и Николае Чиука, лидерът на Национално-либералната партия.
Всички тези сътресения в румънската политика обаче поставят няколко важни въпроса, пише кореспондетът на "Капитал" от Букурещ Стилиян Денов. Той посочва, че повторното преброяване на гласовете би могло да доведе до вкарването на социалдемократа Марчел Чолаку във втория тур - на мястото на Ласкони. Журналистът не изключва всичко това да е маневра на социалдемократите от ПСД - "бивша комунистическа партия, в която открай време се борят проевропейски и антиевропейски фракции".
Въпреки че вниманието е насочено основно към президентските избори, парламентарният вот е с още по-голямо значение,. Президентът взема решения по въпроси, свързани с националната сигурност и външната политика, но премиерът ръководи изпълнителната власт в парламентарната република.
Гласуването в неделя ще определи състава на 466-местния парламент на Румъния.
След като миналата седмица социолозите напълно се провалиха в прогнозирането на победата на Джорджеску, те предпочетоха да не публикуват повече проучвания. Така избиратели, кандидати и официални лица ще гласуват на практика „на сляпо“.
Дни преди решението на социологическите агенции предизборната картина изглеждаше така: ултранационалистите на Джордже Симион отбелязваха стабилни успехи, заемайки второ място след социалдемократите. Сега обаче никой не е сигурен как ще се позиционират досегашните управляващи партии.
„Ситуацията е много променлива“, казва Ремус Стефуреак, директор на изследователската фирма INSCOP, цитиран от Bloomberg.
Той прогнозира, че проевропейски настроените формации могат да получат общо между 50% и 60% от гласовете, което би им позволило да съставят правителство. Въпреки това изненади не са изключени.
