Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Берлинале – фестивалът, който традиционно не се дистанцира от политическите позиции и често поставя обществените конфликти в центъра на програмата си – тази година се оказа в необичайната ситуация да защитава правото на артистите да не дават незабавни отговори на всеки политически въпрос. Ръководството на Берлинския международен филмов фестивал разпространи официална позиция след нарастващото напрежение и критики към участници в тазгодишното издание. В изявление директорката на фестивала Триша Тътъл говори за „медийна буря“, която е засенчила част от случващото се на Берлинале.
Повод за реакцията станаха въпроси към членовете на журито по време на откриващата пресконференция, свързани с войната в Газа. Председателят на журито Вим Вендерс заяви: „Киното трябва да остане извън пряката политическа конфронтация. Филмите са алтернатива на политиката, а не нейно средство.“ Думите му предизвикаха незабавна реакция в социалните мрежи.
Индийската писателка и активистка Арундхати Рой впоследствие се оттегли от Берлинале в знак на протест срещу изказванията на журито, водено от Вендерс. Тя ги определи като „нечувани“ и „шокиращи“.
Рой е носител на „Букър“ за романа The God of Small Things (1997). Вторият ѝ роман – The Ministry of Utmost Happiness (2017) – беше включен в дългия списък за наградата.
Попитан за войната в Газа и за германската подкрепа за Израел, Вендерс настоя, че журито трябва да остане политически неутрално и да оценява филмите единствено по художествените им качества. Рой реагира остро, като заяви, че твърдението, че изкуството не бива да бъде политическо, е „парализиращо“ и че подобна позиция на практика прекъсва разговора за „престъпление срещу човечеството“ в Газа, докато то се случва в реално време.
Писателката трябваше да представи филма In Which Annie Gives It Those Ones (1989), на който е сценарист, в секцията „Класика“ на Берлинале.
По-късно и актьорите Мишел Йео и Нийл Патрик Харис станаха обект на онлайн критики заради отговорите си на въпроси за политиката и възхода на фашизма. Харис заяви, че предпочита да работи по проекти, които не са политически ангажирани – позиция, която също предизвика полемика.
В изявлението си Тътъл защитава правото на артистите сами да решават дали и как да коментират политически теми:
„Хората призовават за свобода на словото на Берлинале. Свободата на словото съществува на Берлинале. Но все по-често от режисьорите се очаква да отговорят на всеки въпрос, който им бъде зададен. Те биват критикувани, ако не отговорят. Биват критикувани, ако отговорят и не ни хареса какво казват. Биват критикувани, ако не успеят да сведат сложни мисли до кратка реплика пред микрофон, когато са смятали, че ще говорят за нещо съвсем различно.“
Тя подчертава, че в рамките на десетте фестивални дни стотици артисти говорят непрекъснато – чрез филмите си, за филмите си, а понякога и по геополитически теми, независимо дали те са пряко свързани с конкретното им произведение. Според нея е несправедливо фестивал с мащаба на Берлинале да бъде редуциран до отделни фрагменти от онлайн полемики.
В същото изявление се казва още, че тазгодишната програма включва 278 филма с различни гледни точки. Сред тях има заглавия, посветени на геноцид, сексуално насилие по време на война, корупция, патриархално насилие, колониализъм и злоупотреба с държавна власт. Част от участващите режисьори са преживели насилие, репресии или изгнание, а някои рискуват затвор или дори живота си заради работата и публичните си позиции.
„Те идват в Берлин и споделят творбите си с кураж. Това се случва сега. Правим ли достатъчно, за да бъдат чути?“ – пита Тътъл.
Общото между повечето автори на Берлинале, според Тътъл, е „дълбокото уважение към човешкото достойнство“. Тя заявява, че не вярва да има режисьор в програмата, който да е безразличен към случващото се по света – от Газа и Западния бряг, през Демократична република Конго, Судан, Иран и Украйна, до Минеаполис и редица други места, белязани от страдание.
Ръководството на Берлинале подчертава, че артистите са свободни да упражняват правото си на свободно изразяване по начин, който изберат. От тях не бива да се очаква да коментират всяка политическа тема или практиките на фестивала, върху които нямат контрол.
„Продължаваме да правим това, защото обичаме киното. Но вярваме и се надяваме, че филмите могат да променят света – дори когато промяната е бавна, почти незабележима“, се казва още в позицията.
В заключение Триша Тътъл благодари на екипа на Берлинале, гостите, журитo и режисьорите „за запазеното спокойствие в напрегната обстановка“.
