Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия и на парламентарната група на ЕНП в Европарламента, създава доста главоболия на съпартийците си в Германия. И особено на председателя на Христяндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, най-голямата немска партия - член на ЕНП.
Поводите са два - единият е скандалът със заплатата му, след като се разбра, че е получавал второ възнаграждение като председател на ЕНП - освен това като евродепутат - нещо, което никой от предшествениците му не е правил.
ЕНП е европейското обединение на дясноцентристките формации в Европа. Две български партии членуват в групата на ЕНП в Европейския парламент - Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и Демократична България, като Вебер е най-добрият политически приятел на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и редовно го подкрепя в трудни моменти, включително от трибуната на законодателната европейска институция.
Втория повод за тъмните облаци над Манфред Вебер е, че той на своя глава вкара в играта като топ кандидат на ЕНП за следващите европейски избори председателя на Европейския парламент - малтийката Роберта Мецола.
Това е на фона на пълен консенсус Германия, че лицето на кампанията на десницата в следващите европейски избори догодина ще е сегашният председател на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.
Вебер избра момента за тази политическа интрига в разгара на вълненията със спорната му втора заплата. Миналата седмица германското издание "Шпигел" оповести, че като председател на ЕНП Вебер взима около 9000 евро нетно на месец, въпреки че той вече печели добре като евродепутат.
По време на заседание на партийния орган на ХДС председателят на формацията Фридрих Мерц е казал, че очаква Вебер да изясни въпроса тази седмица, твърдят участници, цитирани отново от "Шпигел". За Вебер тази критика на Мерц е смущаваща.
Допреди няколко дни на заседание на председателството на ЕНП, Вебер заявяваше, че Мерц го е уверил, че подкрепя въпроса със заплатите. Сега се оказва, че е било само пожелателно мислене. Това прави нещата политически опасни за Вебер.
Ако загуби подкрепата на Мерц, той остава сам, тъй като председателят на Християнсоциалния съюз Маркус Зьодер - другата немска партия в ЕНП, така или иначе не е в негова подкрепа.
Думите на Мерц по адрес на Вебер са нещо като последно предупреждение.
Вебер има и предишни гафове, които на ниво ЕНП са проблематични. Първо демонстративно се нареди до италианския премиер Джорджа Мелони и не изключи възможността партията ѝ „Италианки братя“ да се присъедини към ЕНП. В много от западните общества, включително немското, има особена чувствителност и подозрителност по линия на постфашистката предистория на формацията на Мелони.
Пак тогава Вебер се позова на одобрението на Мерц, което беше доста спекулативно. Лидерът на ХДС просто беше заявил по време на партийна конференция на коалиционната ХСС, че Германия трябва да продължи да говори с италианското правителство.
Другата голяма грешка беше, че Вебер посочи председателя на Европарламента Мецола като възможен най-добър кандидат за ЕНП. Фон дер Лайен може и да има много критици от консервативното крило на собствената си партия, но дори и самият Вебер знае, че кандидатурата ѝ няма начин да бъде поставена под въпрос – стига тя да иска да се кандидатира. И никой в Брюксел не се съмнява в това.
Сагата със заплатата му като партиен лидер вече може да прелее чашата.
От правна гледна точка въпросът изглежда в ред - има и съответната резолюция на политическата асамблея на ЕНП в Лисабон от ноември.
Защитаната теза на Вебер е, че действа образцово, защото, за разлика от предшествениците си начело на ЕНП, е направил възнагражденията си прозрачни.
Това обаче е много особена форма на прозрачност. На аудиозапис от срещата, който е на разположение на "Шпигел", ковчежникът на ЕНП Пауло Рангел може да бъде чут да обявява: „Сега някои бюрократични неща“.
На трудно разбираем английски той говори за разходите за отопление и електричество, след което внезапно казва: „Другите разходи включват възнаграждението на президента на ЕНП, което не се е променило в сравнение с предишните президенти на ЕНП Жозеф Дол и Доналд Туск и включва пътните му разходи.“
След това продължава да говори за някакви други разходи, свързани с печат на материали.
От редакцията на германската медия са разговаряли с няколко участници в срещата и никой не успял да разбере какво ще се гласува. Отделно, пасажът не е дори включен във версията на протокола, изпратен на делегатите малко след срещата на 4 декември 2022 г.
Интересно е също, че Вебер е избран за шеф на ЕНП през май 2022 г., а конгресът на партията, който уж решаваше заплатата му, се състоя едва шест месеца по-късно.
Едва след като в партията възникват въпроси относно плащанията, пълният запис е публикуван във вътрешната мрежа на 2 февруари. Този път думите на Пауло Рангел са вътре.
В решението на ЕНП също не се споменава, че Туск и Даул наистина са получавали междинни плащания за кратко време, но за разлика от Вебер, те не са имали над 100 000 евро постоянни надбавки като евродепутати, в допълнение към заплатата си на председатели.
Прави впечатление и че никъде не се споменава точният размер на възнаграждението – и кой го е определил.
Вебер възнамеряваше да покани водещите политици от ЕНП от всичките 27 държави членки на ЕС на среща в Испания пред юни. Идеята беше да се обсъди ориентацията на партията за евроизборите през следващата година и евентуалният топ кандидат за Европейската комисия.
Ако Вебер не внимава, възможно е и друга тема да излезе на дневен ред: тази за собственото му бъдеще, завършва "Шпигел".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
