Служебният кабинет залага вноските за пенсия да скочат драстично от 2026 година

По-високи осигурителни вноски за пенсия да плащат всички работещи от 2026 година. Това предвижда актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на министерството на финансите, която е задължителна част от проекта за бюджет за следващата година.

След като служебният кабинет обеща да не пипа данъци и осигуровки, от публикувания законопроект става ясно, че това е вярно едва наполовина. Въпреки заявките през 2025 година се предвижда поредно вдигане на максималния осигурителен доход до 4130 лева, което означава, че макар и да не се вдигат директно осигурителни вноски, се увеличават разходите за осигуровки за работодатели и служители във високоплатените сектори, като IT.

Предвижда се обаче вноските за пенсия на всички работещи да се увеличават в две последователни години с общо 5 процентни пункта:

от 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 3%;
от 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2%;

Ако законопроектът бъде одобрен от Народното събрание, това означава, че родените след 1959 година ще плащат пенсионни осигуровки от близо 20% от осигурителния си доход.

Здравните осигуровки, който в момента са 8% от осигурителния доход, както и вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване (5% за родените след 1959 година ) остават без промяна.

Проектът за бюджет на 2025 предвижда още:

Вдигане от 933 на 1077 лева на минималната работна заплата, а оттам и на минималния осигурителен доход;
Увеличаване на максималния осигурителен доход от 3750 на 4130 лв. от 1 януари 2025 г.,

Проектът предвижда по-високи разходи за осигуровки във високоплатените сектори и в следващите 3 години заради заложения допълителен ръст на максималния осигурителен доход:

за 2026 г. - 4 430 лв.
за 2027 г. – 4 730 лв.
за 2028 г. – 5 030 лв.

Потребителският данък добавена стойност се запазва без промяна - ДДС остава 20%, но отпадат облекченията за ресторанти и хляб.

ДДС за ресторатнтьорите и хляба се връща на стандартната ставка от 20% от 1 януари 2025 г.;
Заложена е също отмяна на повишаването прага за регистрация по ДДС на фирмите. Прагът ще остане 100 000 лв. оборот, вместо 166 000 лв., както се очакваше досега.

От публикувания проект става ясно, че служебният финансов министър Людмила Петкова се е отказала от идеята да се облагат свръхпечалбите на банките. Мярката предизвика критики както от страна на финансовите институции, така и от управителя на БНБ Димитър Радев, който предупреди, че подобен ход би могъл да доведе до покачване на лихвите.

Остава спорната мярка за две форми на данъчна амнистия:

за декларирани, но неплатени в срок данъци: отпадане на дължимите лихви при плащане на просрочени публични вземания за данъци и осигуровки, възникнали до 31 декември 2023 г., както и за местни данъци и такса смет за периоди до 31 декември 2024 г.;
за еднократно деклариране на недекларирани доходи от физически лица: те ще бъдат обложени с 15% еднократен данък, без лихви. За целта доходите не трябва да са свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм.

Финансовото министерство очаква от формите на данъна амнистия да влязат приходи от около 3,9 млрд. лева. Остава неясно обаче как ще се стимулират редовните платци да останат такива и след прилагането въпросната мярка.

Финансовото министерство залага оптимистичен ръст на приходите от 20 млрд. лева през 2025 година, което ще позволи бюджетът да приключи с дефицит от 3%, така че да не надвишава допустимото за членство в еврозоната.

Задава ли се вдигане на данъци догодина