Премахване на антикризисните мерки и намалените ДДС ставки за някои бизнеси, свиване на разходната част и повишаване на събираемостта от тол такси, сделки с имоти и хазарт - това са мерките, които Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предлага за балансиране на държавния бюджет за 2025 година.
Тази година ИПИ представи т.нар. "Алтернативен бюджет" преди да е публикуван проектът за държавен бюджет на министерството на финансите.
Служебният министрът Людмила Петкова обяви, че проектобюджетът ще бъде внесен в Народното събрание след конституирането на новия парламент.
Ден след предсрочния вот, Петкова съобщи, че бюджетът за 2025 година ще бъде с дефицит от 3% без да се вдигат данъци. Думите ѝ дойдоха няколко седмици след като тя предупреди за предстоящ ръст на разходите за 2025 година с 18 млрд. лева и дефицит в пъти над допустимите 3%.
Така и не стана ясно как ден след изборите те се "стопиха" и финансовият министър заяви, че проектът на бюджет за 2025 година ще бъде с дефицит от 3%, а данъци няма да се вдигат.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче обяви преди ден, че финансовото министерство всъщност предвижда повишение с 3% на осигурителните вноски към държавния фонд "Пенсии", въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките, завишаване на таксите на хазарните фирми, нов данък за облагане на добива на полезни изкопаеми на мястото на концесионни такси.
Всичко това станало ясно след среща между Теменужка Петкова и Людмила Петкова. Официално проект на бюджет не е представен.
Според анализа на ИПИ обаче основният проблем на бюджета в последните години са разходите, а не приходите.
Докато в периода 2005 - 2019 г. разходите са били на ниво 36-37% от БВП, в периода след пандемията (2020 - 2024 г.) те преминават 40% от БВП, което води до дефицит и натиск върху данъците. Това не е прецедент.
За периода 2004-2023 г. България отчита 11 години на бюджетен дефицит и 9 години на бюджетен излишък. Периодите на дефицит са дълги, припомнят от ИПИ - първият от 2009 г. до 2015 г. покрива глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ.
Периодът след пандемията регистрира най-високо ниво на дефицит, като за целия 5- годишен период дефицитът е средно над 3% от БВП.
Според ИПИ фокусът трябва да се постави именно върху овладяването на дефицита и предприемането на реформи във връзка с публичните финанси.
"Броят на заетите в обществения сектор само за последните години се е увеличил с близо 16 000 души“, казва Лъчезар Богданов, старши икономист в ИПИ.
За същото време населението в работоспособна възраст се свива с над 300 000 души, а от последното преброяване – с милион души.
Икономистите изчисляват, че обещаните увеличения на заплатите през 2025 г. ще „натежат“ с около 4 млрд. лв. на хазната:
- за увеличението на възнагражденията в Министерство на вътрешните работи (МВР) догодина ще отидат 1,2 млрд. лв.;
- за това на отбраната – до 600 млн. лв.;
- за финансиране на висшето образование се предвиждат средства в размер на близо 2 млрд. лв.
Затова и от ИПИ настояват за „охлаждане“ на обещанията.
„Може да има разговор за увеличение на разходите за персонал, но с една инфлация от 1-2%, това означава 6-7% ръст на разходите“, обясни старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов, като добави, че дори някъде да се даде повече, то първо трябва да се намери отговор откъде ще се вземе.
Ниски данъци - широк обхват
Философията на икономистите в т.нар. "Алтернативен бюджет" на ИПИ в данъчната е политика е за "ниски данъчни ставки – широка данъчна основа", което означава единни размери на данъците и премахване на преференциите в намалена ДДС ставка.
Въпреки, че пандемията от COVID-19 отмина отдавна, ресторантите продължават да се възползват от намалена ДДС ставка на 9%, а за брашното и хляба ставката е нулева. В закона за ДДС е предвидено и двете да отпаднат след 31 декември 2024 година.
"Бюджетът е "пробит" от корпоративни интереси", смята старши икономистът в "Отворено общество" Георги Ангелов,
"От една страна все още имаме мерки от предишни кризи, които отдавна са свършили - имаме антикризисни мерки от пандемията, които си действат и постоянно се удължават и струват милиарди, имаме антикризисни мерки от енергийната криза, които бяха прахосване на пари, защото 80% от парите отидоха в бизнеси, които не пострадаха от енергийната криза, те я създадоха", каза Ангелов.
Икономистите предлагат серия от мерки, които да повишат приходите в бюджета, без да се налага вдигане на данъци.
- Единни данъчни размери и премахване на преференциите – фокус върху намалените ставки на ДДС и ваучерите за храна;
- Мерки за по-висока събираемост – фокус върху ТОЛ системата, приходите отхазарт и облагането на имотите;
- Стимул за инвестициите и иновациите – бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер),данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер) и възприемане наизключенията за съществена стопанска дейност;
- Намаляване на тежестта върху доходите от формална заетост – намаляване на осигурителната тежест и повишаване на разполагаемия доход.
Икономистите очертават и конкретни мерки за свиване на разходите.
- Намаляване на заетите в публичния сектор чрез структурни реформи, включително дерегулация, приватизация и активно използване на електронни процеси и услуги;
- Тавани за номинално нарастване на разходите, съобразени с икономическия растеж – преразглеждане на решенията на парламента, които тежат на бюджета;
- Допълнително финансиране за приоритети на политиката само за сметка на съкращаване на разходи в други сфери чрез реформи;
- Насочване на социалните разходи чрез премахване и ограничаване на програмите с широк достъп и без насочен ефект от помощите;
- Изпълнение на инвестиционната програма и привличане на частен ресурс в големи инфраструктурни обекти, в т.ч. магистрали и воден сектор;
- Връщане на разходите на нива под 40% от БВП и премахване на дефицита в средносрочен план;
ДДС на хляба и за ресторантите се връща на 20% от догодина
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
